Решение № 11690 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11690 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110117776 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Добричфарма“ ЕООД, представлявано от управителя В. С. М., чрез адв. Ц. К. срещу И. С. К., с която са предявени за разглеждане тринадесет иска – по един главен и по един акцесорен въз основа на договори за заем и акт за възстановяване на липси. С Определение от 25.03.2024 г. на СРС, първо гражданско отделение, 31-ви състав на основание чл. 210, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК производството е разделено. Предмет на настоящото производство са исковете предявени за осъждане на ответника да плати на ищеца 5300 лева- главница по договор за заем от 07.01.2020 г., сключен между „Нова трейд 2014“ ЕООД и ответника, вземането по който е прехвърлено на ищеца с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 20.11.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на първоначалната искова молба – 21.12.2023 г., до датата на плащане, както и 1014,36 лева – неустойка за забавено плащане по т. V от договора за заем от 07.01.2020 г., описан по-горе, начислена в периода от 01.02.2022 г. до 21.12.2023 г.

В исковата молба се твърди, че на 07.01.2020 г, праводателят на ищеца „Нова Трейд 2014“ ЕООД е сключил с ответника договор, по силата на който предоставил на ответника 5300 лева, а последният се задължил да ги върне до последния работен ден на януари 2022 г. В т. V от договора било уговорено, че при забава за плащане се дължи неустойка в размер на 10% от заетата сума годишно. Твърди се, че вземането на „Нова Трейд 2014“ ЕООД е прехвърлено на ищеца с договор от 20.11.2023 г., за което ответникът бил уведомен с покана, връчена от частен съдебен изпълнител на 27.11.2023 г. Поради това се 1 иска ответника да заплати посочените суми. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от И. С.

К., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излага, че от 2007 г. до 2020 г. работил в различни дружества, управител на които е В. С. М., като в периода от 30.01.2018 г. до 10.01.2020 г. бил служител на „Медикотрейд Варна“ ООД. След прекратяване на трудовото му правоотношение с последното дружество с него се свързала К. Та., която била негов пряк му ръководител и го уведомила, че по време на работата му в посочените фирми, били констатирани и установени финансови нарушения. Твърди, че със същата се срещнали в гр. Кърджали през лятото на 2020 г., където подписал 15 броя договори за заем и 15 броя записа на заповед, под заплаха от същата, че ако не го стори, ще бъде преследван за злоупотреби като служител на „Медикотрейд Варна“ ООД и ще бъде осъден за присвоени пари. Изтъква, че отправената заплаха от човек, който към момента бил председател на парламентарната група на партия „Воля“, създала в него основателен страх и го мотивирала да подпише посочените документи. Твърди, че забелязал, че договорите са с дати от 06.01.2020 г. и 07.01.2020 г., на които се предполага, че е получил сумите във гр. Варна, макар че месец януари бил отдавна отминал и на тези дати не е бил посещавал този град. Твърди, че не е получавал пари по договорите за заем. Признава, че е получил уведомление за прехвърляне на вземанията. Излага, че на 12.01.2024 г. е депозирал жалба до ОД на МВРКърджали относно отправената заплаха от страна на бившия му пряк ръководител. Иска отхвърляне на иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.

В съдебното заседание ищецът поддържа исковата молба, счита, че ответникът не е оборил доказателствената стойност на процесния договор за заем, в който се съдържа признание, че е получил пари, както и че недоказано е останало възражението за упражнена заплаха при сключване на договора за заем.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

С определението си за насрочване на делото съдът е отделил като безспорен между страните факта, че на 07.01.2020 г. е сключен договор за заем на парична сума (на лист 31 от делото) между ответника по делото и „Нова трейд 2014“ ООД, като последното е представлявано от управителя си В. С.

М.. Съгласно уговореното в този договор последното дружество е предоставило на ответника 5300 лева, която сума заемателят се задължава да върне до последния работен ден на месец януари 2022 г. В договора е включена клауза, че същият служи като разписка, удостоверяваща предаването на заетата сума в брой. Страните са уговорили в т. IV, че заемателят не дължи възнаградителна лихва или друг вид възнаграждение.

Уговорена е неустойка в т. V в размер на 10 % годишно за срока на закъснението.

Също е отделен за безспорен и фактът, че на 20.11.2023 г. е сключен 2 договор за цесия (на лист 64 от делото) между първоначалния кредиторадел „Нова трейд 2014“ ООД като цедент и ищеца като цесионер, като и двете дружества са представлявани от В. С. М.. Прехвърлено е вземане в размер на 5300 лв. срещу ответника по настоящото дело, произтичащо от договор за заем на парична сума от 07.01.2020 г. С определението за насрочване на делото също така е отделено за безспорно между страните, че на 27.11.2023 г. чрез частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова на ответника било връчено уведомление за прехвърляне на вземанията по договорите за заем.

Ответникът е представил жалба с вх.№292000-732/12.01.2024 г. до ОД на МВР- Кърджали (на лист 89 – 91 от делото), с която иска започване на разследване на престъпление по чл. 143, ал. 1 НК – принуда, във връзка с договора – предмет на делото. Съгласно представена по искане на съда справка с рег. №11567/10.04.2024 г. (на лист 129 – 130 от делото) е извършена проверка за наличие на престъпление, по която са снети обяснения от ответника, както и от В. С. М. – управител на ищца.

В сведението си (на лист 161 от делото) същата излага, че има дялове в множество дружества, между които и ищецът и „Нова трейд 2014“ ООД, не познава лично ответника, било докладвано от счетоводството, че ответникът се разпореждал с пари на дружествата и бил задлъжнял със сума в размер надвишаващ 70 000 хил., ответникът признал, че дължи и изразил готовност да върне парите. На среща с представители на дружествата и ответника било постигнато съгласие парите, които ответникът е взел от дружествата, да се считат дадени по договори за заем. Излага, че в изпълнение на договорката са подписани договори за заем и запис на заповед от ответника. Договорите са подписани от нея в качеството на управител на дружествата, като най-вероятно договорите били подписани в Кърджали, след което са върнати за подпис, тъй като такава била практиката при подписване на договор с някого извън Варна, където живее. Към сведението са представени 15 броя договори за заем и 15 броя записа на заповед, между които е и процесният договор за заем сключен с „Нова трейд 2014“ ООД (на лист 204 – 205 от делото).

Останалите представени доказателства не са необходими за изясняване на предмета на настоящото дело и правилното му решаване.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 99, ал. 4 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а ответникът прави възражения с квалификация по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 30, ал. 2 ЗЗД.

Главният иск по чл. 99, ал. 4 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за заем между ответника и праводателя на ищеца, че последният е предал на ответника уговорената сума, че е сключен договор за прехвърляне на вземането по договора за заем между заемодателя и ищеца, и че за прехвърляне на вземането ответникът е бил уведомен. Съединеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД се уважава, ако бъде 3 установена уговорка за неустойка за забава, както и падежът на вземането.

Предявените обективно съединени искове ще бъдат отхвърлени, ако се установи, че е налице симулация и страните действително не са имали намерение да бъдат обвързани от облигационно отношение възникнало въз основа на договор за заем. Предявените искове ще бъдат отхвърлени и ответникът е сключил договора за заем мотивиран от основателен страх за преследване.

По делото се установи, че между „Нова трейд 2014“ ООД (праводател на ищеца) и ответника е сключен в писмена форма договор за заем на 07.01.2020 г., част от съдържанието на който удостоверява предаването на заетата сума в брой. Установи се още, че паричното вземане на заемодателя е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 20.11.2023 г., за което ответникът бил уведомен на 27.11.2023 г.

Въпреки това, макар основанието на предявения главен иск за връщане на заетата сума на цесионера по чл. 99, ал. 4 ЗЗД във връзка чл. 240, ал. 1 ЗЗД да изглежда доказано, в полза на ищеца не е възникнало субективно право на вземане, тъй като договорът за заем от 07.01.2020 г. е привиден и прикрива друга сделка.

Съгласно практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Решение № 48/13.03.2012 г. по гр. дело № 959/2011 г., II ГО; Решение № 72/25.06.2018 г. по гр. дело № 1934/2017 г., IV ГО, привидни или симулативни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът, защото са постигнали вътрешно съгласие, че не желаят настъпването на правните му последици или че желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация – когато волята на страните по сключеното съглашение е само да създадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят. Във втория случай е налице относителна симулация – когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в привидния договор, налице е комбинация между привиден и прикрит договор, като страните действително желаят правните последици на прикрития договор. Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД симулативните сделки са абсолютно нищожни и не пораждат правните последици, присъщи на сделките от съответния вид, а прикритото съглашение, когато е налице относителна симулация, поражда действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД.

В настоящото дело е налице относителна симулация, доколкото договорът за заем от 07.01.2020 г., сключен между В. С. М., в качеството си на управител на „Нова трейд 2014“ ООД, и ответника, е подписан при предварително постигнато съгласие между двете страни, че този договор за заем се сключва не с цел действително отпускане в заем на определена сума пари, а с цел връщане на пари, които ответникът усвоил по време на работата си в различни дружества, собственост на В. С. М.. Страните са постигнали вътрешно съгласие да създадат привидни правни последици на обвързаност от 4 договор за заем, които те действително не желаят.

За да достигне до този извод, съдът прие, че представеното по делото сведение на В. С. М. (на лист 161 от делото), е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, доколкото удостоверява факти възприети от длъжностно лице – инспектор в МВР, в кръга на неговата служба – в рамките на проверка по чл. 145 ЗСВ. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили както се твърди в документа. При осъществяване на решаващата си дейност по преценка на доказателствата, съдът е длъжен да зачита и да се съобразява с материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи, докато същата не бъде оборена, което в настоящия случай ищецът не е направил. – така и практиката на ВКС – Решение № 249/12.11.2012 г. по гр. дело № 270/2012 г. ВКС, II ГО.