Решение № 57 от 09.10.2024, Районен съд - Трявна
- Съд
- Районен съд - Трявна
- Дело
- Гражданско дело 5/2024
- Вид
- Решение № 57
- Подписан
- 09.10.2024
- В сила
- 01.11.2024
- Състав
- ПЛАМЕН БОРИСОВ ЕВГЕНИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 57 гр. Трявна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Б. ЕВГЕНИЕВ Гражданско дело № 20244240100005 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск от „Банка ДСК“ АД против К. М. К. от гр. Т. на основание чл.422 от ГПК.
На ответника на основание чл.47 ал.6 ГПК е назначен особен представител – адв. Н. К., на когото са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Особеният представител е подал отговор на исковата молба в срок.
В исковата молба се излага, че се предявява иск във връзка с указания в определение по ч.гр.д. №171/2013 г. по описа на Районен съд – Трявна.
Твърди се, че с договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 02.05.2012г. банката е предоставила на ответника кредит в размер на 1000 лева, който не е върнат в уговорения срок. Претендира се да бъде прието за установено, че ответникът дължи на банката сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 181/12.08.2013г. - 1000 лева главница, ведно със законната лихва от 30.05.2013г., 237,54 лева договорна лихва за периода 22.10.2012г. - 28.05.2013г., 30, 09 лева - наказателна лихва за периода 22.10.2012г. – 28.05.2013г., 98,10 лева – незаплатени заемни такси. Претендира се и присъждане на разноски.
Особеният представител на ответника оспорва изцяло иска по основание и размер. Направил е възражение за погасяване на иска с изтичане на петгодишен давностен срок.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител юрк. П. Т. пледира за уважаване на исковата претенция изцяло 1 така, както е предявена.
Особеният представител на ответника не се явява и не заема становище в хода на устните състезания.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление от 03.07.2013г., по което е било образувано ч.гр.д. № 171/2013г. на ТРС, ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответника.
Въз основа на заявлението съдът е издал заповед №181/12.08.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 1000 лева главница, ведно със законната лихва от 30.05.2013г., 237,54 лева договорна лихва за периода 22.10.2012г. - 28.05.2013г., 30, 09 лева - наказателна лихва, 98,10 – незаплатени заемни такси, 27.31 лева - разноски по делото за държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Допуснато е незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта.
Заповедта е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката на основание чл.417 т.2 от ГПК и договор за кредитна карта от 02.05.2012г.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Определение от 04.12.2023г. съдът е спрял изпълнението по същата и е указал на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса на основание чл.415, ал.4 от ГПК.
Ищецът е изпълнил указанията на съда и в законовия срок е предявил исковата молба, предмет на настоящото дело.
Въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че на 02.05.2012г. в гр. Т. е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта между ищеца и ответника, с който е договорен кредитен лимит от 1000 лева по картата. С приложен към договора погасителен план, подписан от страните е определен годишен лихвен процент от 21,95% върху размера на текущото задължение. Договорени са и дължимите такси по кредитната карта.
Видно от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, кредитният лимит по договора е усвоен изцяло от кредитополучателя в пълния му размер от 1000 лева на няколко тегления от АТМ до 17.05.2012г. След това не е извършвал плащания по кредита, като банката е начислявала дължимите по договора лихви и такси. Заключението на експертизата потвърждава изцяло размерите на отделните задължения за главница, лихви и такси, така както са предявени с исковата молба и както са отразени в заповедта за изпълнение.
По повод направеното с отговора възражение за изтекла погасителна давност съдът, като се запозна с представените от ЧСИ В. Ц. документи, не установи изтичане на последователен петгодишен период, след издаване за заповедта за изпълнение, през който да не се предприемани действия по събиране на вземането. Установява се, че по образувано изпълнително дело № 2
243/2017г. на ЧСИ В. Ц. на 13.12.2017г. са наложени запори върху банкови сметки и върху трудовото възнаграждение на длъжника. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника. На 06.11.2019г. по изпълнителното дело е подаде нова молба от банката за извършване на справки и налагане на запори. След настъпване на перемпция, с молба от 27.07.2020г., банката е поискала прекратяване на изпълнителното дело и връщане на изпълнителния лист. На 16.09.2022г. банката е подала нова молба до ЧСИ В. Ц. за образуване на изпълнително дело по същия изпълнителен лист, по което е образувано изп. дело № 375/2022г. По същото на 17.10.2022г. е наложен запор на банкови сметки и е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
При съобразяване на прекъсването на давността с предприетите изпълнителни действия, съдът приема, че същата не е изтекла към настоящия момент и направеното от ответната страна възражение в тази насока е неоснователно.
Съдът счита, че въз основа на приложените по делото доказателства, а именно счетоводната експертиза и документите, приложени по ч.гр.д. № 171/2013г. на ТРС и по изп. дела № 243/2017г. и № 375/2022г. на ЧСИ В. Ц. исковата претенция е доказана изцяло по основание и размер. Ответникът се е задължил изцяло за връщането на дължимите по договора за кредитна карта суми, като не е изпълнил задълженията си по същия. Дължи и съответната законна лихва за периода на забавата. Към момента не е извършил никакви плащания по което и да е от задълженията, включително и в хода на водените изпълнителни производства.
Предвид изложеното искът следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да плати и направените от ищеца разноски в настоящото производство в размер на 877,31 лв., включващи държавна такса в размер на 27,31лв., както, възнаграждение за особен представител в размер на 400 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева. Следва да се присъди на ищеца и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Съдът не счита, че са налице основания за намаляване на възнаграждението на особения представител, поради неявяването му в съдебно заседание, тъй като същият се е запознал и анализирал материалите по делото, изготвил е писмен отговор, в който е изложил съображения по въпросите, предмет на установяване в производството, както и по прилагането на закона, с което е изпълнил задълженията си, свързани с обосноваване на защитната теза на ответника.
На ищеца следва да се присъдят и разноските, направени в заповедното производство в размер на 127,31 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК №181/12.08.2013г., издадена по ч.гр.д.№ 171/2013г. по описа на РС Трявна, К. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Т., ул.******** №* ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: 121830616 и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №19, следните суми: 1000 лева главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 02.05.2012г., ведно със законната лихва от 30.05.2013г., 237,54 лева договорна лихва за периода 22.10.2012г. - 28.05.2013г., 30, 09 лева - наказателна лихва за периода 22.10.2012г. – 28.05.2013г., 98,10 лева – незаплатени заемни такси.
ОСЪЖДА К. М. К., с ЕГН: ********** и адрес: гр. Т., ул.******** №* да заплати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: 121830616 и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“ №19 сумата от 877,31 лева - разноски в първоинстанционното производство по настоящото дело, както и сумата от 127,31 лева разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 171/2013г. по описа на РС Трявна.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Габрово в двуседмичен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________ 4