Определение № 1864 от 17.09.2026, Районен съд - Казанлък

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1864 гр. Казанлък, 17.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20265510101762 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Б. И. Е., ЕГН **********, чрез лице за съдебен адрес П. И. Е., с адрес: **********, против К. Х. Н., ЕГН **********, в качеството му на адвокат, с адрес: **********, с която е предявен иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1533,88 евро, предмет на Заповед за изпълнение № ********** г., издадена по ч. гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.

При преценка на материалите по делото, съдът установи следното от фактическа страна:

Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за дължима от К. Х. Н. сума от 1533,88 евро, преведена на длъжника по банков път чрез Revolut, с основание "Razhodi po grazdansko delo" - /Разходи по гражданско дело/. Между страните не е сключен писмен договор за правна помощ, съгласно чл. 36 от закона за адвокатурата.

Длъжникът не е предприел правни действия, не е платил такси и не е извършил реална работа. Длъжникът е получил сумата без основание и е отказал да я върне. Длъжникът писмено е потвърдил в имейл от 07.05.2025 г., че ще върне сумата, ако не продължат работа, но впоследствие е отказал изпълнение. По депозираното заявление е образувано на 19.03.2026 г. ч. гр. д.

№ ********** г. по описа на РС-Казанлък, 2 граждански състав.

На 27.04.2026 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег. № ********** г.

Същата е връчена на длъжника на 28.05.2026 г., като на 29.05.2026 г. и в 1 срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение.

С разпореждане от 02.06.2026 г. съдът е указал на ищеца, че по повод постъпилото възражение следва да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на настоящото разпореждане, като довнесе и дължимата държавна такса. Указани са последствията от неизпълнение на указанията в срок.

Заявителят Б. И. Е. предявява в срок на 04.06.2026 г. настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Препис от исковата молба е връчена на ответника и длъжник по заповедното производство К. Х. Н. на 03.08.2026 г.

С молба вх. № **********04.08.2026г. ответникът К. Х. Н. представя искова молба с вх. № ********** г. на СРС, предявена от ищеца Б. И. Е. срещу К. Х. Н., въз основа на която било образувано гр. дело № ********** г. на СРС. Сочи, че от съдържанието на същата било видно, че е налице идентитет между гр. дело № ********** г. на СРС и гр. д. №1762/2026 г. на PCКазанлък. Тъй като последното е по-късно заведено, моли съдът да прекрати, като недопустимо, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, производството по гр. д.

№ 20265510101762 по описа за 2026 г. на PC-Казанлък.

Видно от представената от Н. искова молба с вх. № ********** г., по която е образувано гр. дело № ********** г. по описа на СРС, е изложена следната фактическа обстановка: „През април 2025 г., по препоръка на познат, се свързах с ответника адв. К. Н. за правна консултация и представителство по гражданско дело в България [9, 10]. На “29.04.2025 г.“, след устна уговорка, преведох по неговата банкова сметка сумата от “3 000 (три хиляди) лева чрез платформата Revolut (IBAN: **********), като посочих основание за плащането: “„RAZHODI РО GRAZDANSKO DELO"“ [11,12]. Въпреки направения превод, между нас “не беше сключен писмен договор за правна помощ съгласно изискванията на чл. 36 от Закона за адвокатурата [13’16].

Ответникът не предприе никакви конкретни правни действия, не заплати държавни такси и не извърши реална юридическа работа по моя случай [13,15, 16]. При последвалата комуникация ответникът прояви агресивно поведение, което направи професионалното сътрудничество невъзможно [17,18), В имейл от “07,06.2025 г.“ той първоначално заяви, че ще върне парите, ако не продължим работа, но впоследствие категорично отказа да го направи [1720]“. Посочено е, че исковата молба е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

От съда се иска да осъди ответника К. Х. Н. да заплати на ищеца сумата от 3 000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и да осъди ответника да възстанови на ищеца всички направени разноски по делото, включително държавни такси.

С разпореждане № 5984/07.08.2026 г. съдът е указал на ищеца, в едноседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане, да заяви претенциите му срещу К. Х. Н. по гр. д. № 1762/2026 г. по описа на РСКазанлък, образувано въз основа на издадена Заповед за изпълнение № 2

********** г., издадена по ч. гр. д. № ********** г. по описа на РС-Казанлък и претенциите му по гр. д. № ********** г. по описа на РС-София, касаят ли спор между същите страни, на същото основание и за същото искане?

С молба с вх. № 14005/07.08.2026 г., ищецът е взел становище, че настоящото производство е резултат от неговите действия по изпълнение на изричните указания на Софийски районен съд. С Разпореждане № 29492 от 06.03.2026 г. и Разпореждане № 53191 от 28.04.2026 г. Софийски районен съд, 120 състав, констатирал нередовност на първоначалната искова молба и указал да подаде коригирана искова молба, да възстанови срока и да внесе държавните такси. В изпълнение на тези указания на 13.04.2026 г. подал електронно: молба за възстановяване на пропуснатия срок; нова преработена искова молба; алтернативно заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като изрично посочил номера на делото пред Софийски районен съд и приложил всички доказателства. На 12.05.2026 г. уведомил съда, че таксите са платени изцяло. По неизвестна за Е. причина (вероятно системно разпределение или техническа грешка) тези документи, които били подадени като отговор и корекция на вече образуваното дело в София, били регистрирани като отделно производство пред Районен съд - Казанлък. Е. нямал намерение да образува второ самостоятелно дело. Имал убеждението, че става дума за продължение/прехвърляне на същото производство.

С Определение № 1821/14.09.2026 г. съдът е изискал справка от Софийски районен съд относно гр. д. № ********** г. по описа на СРС между кои страни се води производството, правното основание на предявения иск и на какъв етап е производството по делото.

В отговор на изпратеното запитване е получено писмо с вх. № 1588/16.09.2026 г., видно от което съдия В.Г. при СРС е уведомила настоящия съдебен състав, че гр. д. № ********** г. по описа на СРС, 120 с-в, е със страни ответник К. Х. Н., ЕГН ********** и ищец Б. И. Е., ЕГН 6703314483.

Делото е по предявен иск от Б. И. Е., с посочено основание: „неоснователно обогатяване, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, срещу К. Х. Н., ЕГН **********, с цена на иска: 3000 лева. По делото предстои процедура по чл.

131 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни изводи:

Съдът констатира, че образуваното гр. д. № 1762/2026 г. пред РСКазанлък е второ по ред и като съобрази разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, според която когато в един и същ съд има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда намира, че делото следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК обезсилена.

Предмет на предявения осъдителен иск пред СРС, 120 състав, е същото вземане, т.е. налице е субективен и обективен идентитет между предявения установителен иск по настоящото дело с първоначално предявения 3 осъдителен иск по делото на разглеждане от СРС.

Горното обосновава извод, че настоящото производство, образувано по иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК за съществуване на вземане по заповед за изпълнение, който се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.03.2026 г., когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК следва да се прекрати, на основание чл.

126, ал. 1 ГПК, тъй като се явява второ по ред производство за идентичен спор с този, по който е образувано гр. д. №**********г. по описа на СРС, 120 с-в, по иск, предявен на 06.03.206 г. (исковата молба е входирана на 05.03.2026 г., а делото е образувано на 06.03.2026 г.)

Така мотивиран, РС-Казанлък,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1762/2026 г. по описа на РСКазанлък, на основание чл. 126 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ********** г., издадена по гр.д. № ********** г. по описа на РСКазанлък.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Стара Загора съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4