Решение № 193 от 31.05.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. С., 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500152 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 68/23.03.2022г., постановено по гр.д.№ 1124/2021г. по описа на С.ския районен съд е осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати на СТ. Р. П., с ЕГН **********, с адрес: гр.С., ул.“П.“ № 11, бл.54,вх.Б, ап.18 сумата от 2 314,02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 27.10.2018г. до 27.10.2021г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143, сумата от 302,92 лева, представляваща законна лихва за забава, считано от 01.01.2019г. до 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -27.10.2021г. до окончателното й плащане, както и 400 лева разноски на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, бул.“Мария Луиза“ № 46 да заплати по сметка на СмРС държавна такса в размер на 142,56 лева и разноски за експертиза в размер на 150,00 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 1699/06.04.2022г. от Главна дирекция „Гранична полиция“ гр.София, представлявана от Директора Деян Моллов чрез пълномощника му юрисконсулт М. Х. с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба - ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби, относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв, която празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и издадената въз основа на него Наредба за структурата за организацията на работната заплата.

Съдът е приел, че ако се изключи приложението на правилата на Кодекса на труда и издадените 1 въз основа на него подзаконови нормативни актове би се стигнало до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо държавни служители в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се уреждат от КТ. Твърди се, че от заключението на ССчЕ е видно, че процесиите часове извънреден труд са получени след преобразуването на положения нощен труд в дневен, но съдът не е изложил мотиви за начина по който са получени тези часове и защо приема, че те представляват “извънреден труд”. Твърди се, че държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР са специфична категория служители, извършващи специфични дейности (чл.6, ал.1 от ЗМВР) със специфична насоченост, поради което служебните им отношения се уреждат от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,приложимите в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г.(отм), Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(отм.), Наредба №8121з-1174/21.10.2020г.(отм.) и Наредба №8121з1353/15.12.2020, регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.З от ЗМВР. Твърди се още, че видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл.

VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.), (ЗМВР-2014) и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.За служителите на МВР, полагащи нощен тред е приложима разпоредбата на чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР, с които е установена еднаква продължителност на дневния и нощния труд от 8 часа. От становищата на експерти от МТСП е видно, че преизчисляването на нощния труд към дневен, каквото е по НСОРЗ не е абсолютно правило. То не се прилага за всички категории и служители, чиито статут се урежда от КТ и е неприложима по отношение служителите в МВР, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, поради което обжалваното решение, с което е уважен предявения иск е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение и бъдат отхвърлени предявените от ищеца искове. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговора на въззивната жалба от въззиваемия СТ. Р. П. чрез пълномощника му адв.И. Г.в, в който се оспорва същата като неоснователна.

Излагат се доводи, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка по казуса, приложил е относимите правни норми и се произнесъл с валиден и законосъобразен съдебен акт. Твърди се, че несъстоятелно жалбоподателят се позовава на различни разяснения на експерти по въпроса за приложението на чл.9,ал. 2 от НСОРЗ и те в никакъв случай не могат да бъдат обвързващи съда, като правоприлагащ орган. Сочи се, че съдебната практика по въпроса до момента е еднопосочна и се произнася в полза на лицата предявили такъв тип искове, а в жалбата не се излагат нови аргументи в противна посока.Твърди се, че размерът на предявения иск е напълно доказан от приетата по далото експертиза, като доказателства в противната посока не бяха събрани.Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира за разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят Главна дирекция“Гранична полиция“ чрез пълномощника си юрисконсулт М. Х. поддържа жалбата си.

Въззиваемият СТ. Р. П. чрез пълномощника си адв.И. Г.в оспорва жалбата.

С.ският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните в 2 съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

По делото не е спорно и това се установява от представените и приети писмени доказателства, че страните са обвързани от служебно правоотношение по силата на което през процесния период от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. ищецът С.Р. заема длъжността "Младши оперативен дежурен в група „Оперативен дежурен център“ в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.С., на която е назначен със Заповед № 1249/30.03.2012г. и съгласно чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.

Не се оспорва също, че ищецът е работил на 12-часови работни смени по график, като е полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.

От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ, която не е оспорена от страните, се установява,че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.

/обн.в ДВ бр.60 в сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з908/02.08.2018г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР . В тях е регламентирано, че работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни-подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа на всеки 24-часов период. В чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена по КТ се предвижда, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни с коефициент равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а полученият коефициент е 1,143.

За целия период от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. ищецът е положил общо 224 нощни смени или 1 792 часа нощен труд, от които 46 часа положени на официални празници, които са начислени по ведомост и са му заплатени без да са преобразувани в дневни, съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ. При преобразуване на отработените часове нощен труд в дневен, съгласно посочената в заключението таблица по месеци, се получава разлика от 256 часа извънреден труд, който не му е заплатен. Не е ползвана и компенсация във вид на почивка. Извънредния труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение на база основна заплата за работа през работните дни, със 75 на сто увеличение за работа през почивните дни и със 100 на сто увеличение за работа през дните с официални празници. За положеният извънреден труд през процесния период от 27.10.2018г. до 27.10.2021г. на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 2 314,02 лева, което не е начислено и изплатено. Размерът на законната лихва върху дължимата сума, считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период за който е дължимо до 27.10.2021г. е в размер на 302,92 лева, подробно описан в таблица.

С протоколно определение от 23.02.2022г. районният съд по молба на ищеца е допуснал на основание чл.214,ал.1 от ГПК изменение на размера на предявения иск, като същият се счита 3 предявен за главница в размер на 2 314,02 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.10.2018г.до 27.10.2021г. получен при преизчисляването на положения нощен труд в дневен и мораторна лихва в размер на 302,92 лева върху главницата за периода считано от І-во число на месеца, следващ тримесечния период за който е дължимо) до 27.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи следните правни изводи:

Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред С.ския районен съд по реда на чл.178,ал.3,т.1 във вр. с чл.187,ал.5,т.2 (сега ал.7) от ЗМВР са за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд в дневен през периода от 27.10.2018г. до 27.10.2021г.,ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва и законна лихва от подаване на исковата молба. В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно чл.269,ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.

По делото не е спорно, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Гранична полиция“ гр.С. по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР.

Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност ищецът е работил на 12-часови смени, като е полагал труд през нощта (от 22.00 до 06.00 часа), по график,съгласно приложените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, а отработеното работно време се е изчислява сумирано, за което обстоятелство също липсва спор между страните.