Решение № 458 от 23.10.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Н., 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150101165 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по искова молба на Б. Г. М. срещу С. С. М., с която се предявява брачен иск за прекратяване на брака с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, по вина на ответника, с правно основание чл.

49, ал. 1 от СК, заедно със съединени небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето М.С.М. на майката, определяне режим на лични отношения с бащата, посочен в уточнителна молба с вх. № 10445/23.10.2025 г. и осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 255,65 евро (500.00 лева), считано от момента на завеждане на исковата молба, както и издръжка за минало време в общ размер на 3067,75 евро (6000,00 лева) за периода от 08.10.2024 г. до 07.10.2025 г., както й семейното жилище в с. Г., ул. „В.“ № 10 да се предостави на ищцата.

В исковата молба се излага, че страните сключват граждански брак на 10.08.2011 г., като от брака си имат родено едно дете – М.С.М.. Посочва се, че детето е със здравословни проблеми, вкл. е диагностицирано с „лека умствена изостаналост“. Твърди се, че родителите се грижат съвместно за детето до преди шест години, когато ответникът започва да има проблеми с алкохола и хазарта. В тази връзка се заявява, че страните са разделени от февруари 2019 г., като до този момент грижи за детето полага само ищцата, а ответникът не е давал издръжка на детето. Излагат се и твърдения, свързани с отношенията между страните, отношението на бащата към детето, доходите на бащата и пр. Ангажират се доказателства.

В подадения писмен отговор се заявява, че брачният иск е допустим и вероятно основателни, но след доказване от ищцата на сложния юридически факт за наличието на дълбоко и непоправимо разстройство. Не се възражения по отношение на искането за предоставяне упражняването на родителските права на майката и определяне на режим на лични отношения. По отношение на издръжката се посочва съдът да определи такава в съответствие с нуждите на детето и възможностите на бащата да я предоставя.

В о.с.з. се явява лично и се представлява от своя пълномощник, който поддържа исковата молба за развод и моли за прекратяване на брака по вина на ответника.

1

Особения представител пледира за постановяване на решение в съответствие с установените по делото факти.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

По делото се събират множество писмени доказателства, както и гласни такива, чрез разпит на свидетел, които настоящият съдебен състав, като преценява по отделно и в съвкупност, счита, че има възможност да формира своите фактически и правни изводи по отношение на настоящия спор. Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на съответен анализ.

От представения по делото препис от удостоверение за сключен граждански брак се установява, че страните са страни по валидно възникнало брачно правоотношение от 10.08.2011 г., съгласно акт за граждански брак № 44/10.08.2011 г., съставен в гр. Н., Община Н., Област Бургас.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.Я.-съпруг на дъщерята на ищцата и които съдът кредитира изцяло независимо от близките отношение с ищцата, се установява, че страните са разделени от шест-седем години. По делото не се установяват точните причини, поради които съпрузите се разделят – събрани доказателства липсват в тази насока. Свидетелят Я. посочва, че не му е известно защо ищцата и ответникът са се разделили. Свидетелят Я. посочва, че според него причината е незаинтересованост на бащата, като това лично мнение не обвързва съда, тъй като не представлява изявление за факт, а и мнението му е неконкретизирано.

Съдът намира, че продължителната фактическа раздяла между съпрузите е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност. Брачната връзка е само формална и не съответства на целта на закона. Съдът намира, че разстройството е непоправимо, предвид значителния период на раздяла, което има за последица невъзможност да се възстановят нормалните съпружески отношения между страните.

Като последица от горното, бракът следва да бъде прекратен, като приема, че не може да се установи конкретна вина на ответника, тъй като няма доказателства за конкретно извършено от бащата неморално или противоправно поведение спрямо семейството му.

Твърденията на ищцата в исковата молба, че бащата употребява алкохол и играе хазартни игри; че са налице скандали, породени от поведението на ответника под въздействие на алкохол, както и че ответника изоставя семейството си и се премества да живее на друго място в Германия, остават недоказани – не се събират нито гласни, нито писмени доказателства. В този смисъл искането да се обяви, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство има ответника следва да се остави без уважение.

Родителките права и местоживеене на детето:

Съгласно т. 3 на Постановление № 1/12.11.1974 г. на ППВС съдът следва държи сметка за интересите на детето, като под „интереси на децата“ по смисъла на 29, ал. 1 от СК (отм.), сега чл. 59, ал. 4 от СК (2009г. ) се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Съдът е длъжен де прецени следните обстоятелства, посочени в т. 2 на горецитираното постановление – родителски качества; полагане на грижи и умение за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата; помощ на трети лица и др.

От установените по делото факти по конкретния случай от разпита на свидетеля Г.Я. и изготвения социален доклад, съдът счита, че родителските права върху детето М.С.М.налов следва да се предоставят на неговата майка Б. Г. М.. Съдът счита, че ищцата притежава нужния родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитание на детето.

По делото не се установява поведението на майката да крие рискове за правилното 2 физическо и/или психоемоционално развитие на детето. Ищцата показва сериозно отношение към детето си, полагайки основните грижи за него. Ищцата е трудово ангажирана, получава доходи и разчита и на помощта своите близки при полагане на грижите за детето си. Адреса на местоживеене на детето следва да е при неговата майка – с.

Г., ул. В. № 10, Община Н., където живеят понастоящем.

Режим на лични отношения с бащата:

Правото на детето да запази личните си отношения и с двамата родители защитава основен интерес за благополучието му. Детето има нужда и от баща си, независимо от родителските му качества, да го опознае, да поддържа и развива отношенията си с него. Това е изцяло в негов интерес, тъй като по този начин ще се избегне възникване на т.нар.

„синдром на родителско отчуждение“. Съдът счита, че срещите с бащата няма да застрашават живота и здравето на детето.

Детето е от мъжки пол, тийнейджър, поради което съдът приема, че режимът на лични отношения следва да бъде определен по следния начин: всяка втора и четвърта седмица от месеца в събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя с преписване; 20 дни през лятната ваканция на детето, когато не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и във всеки един случай по взаимно съгласие на страните, като бащата следва да взима детето от адреса по местоживеене – с. Г., Община Н., ул. „В.“ № 10 и да го връща на същия адрес. Съдът намира, че този режим не противоречи на интересите на детето.

Семейно жилище:

Установява се, че ищцата живее в момента с детето си на етаж от еднофамилна къща, собственост й от първия й брак - Георги Костадинов, находящо се в с. Г., Община Н., ул. „В.“ № 10. Жилището не е семейно по своя характер по смисъла на § 1 от ДР от СК. Съгласно тази дефинитивна разпоредба "Семейно жилище" по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. В случая по делото няма данни ищцата да е живяла с ответника в това жилище, а в чужбина. В самата искова молба се посочва, че след сключване на брака през 2011 г. съпрузите заминават за ФРГ, където се ражда синът им М. М. и където живеят до раздялата им. Предоставянето на това жилище за ползване следва да се остави без уважение.

Основание и размер на издръжката:

Съгласно декларативната норма на чл. 143 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. В тази връзка, родителите дължат издръжка на своите деца до навършване на пълнолетие независимо от това дали децата им са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си – арг. от чл. 143 от СК и т. 2 от Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС. Тази особеност на задължението на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност, независимо от това, че след навършване на 16-годишна възраст поначало те могат да работят. Размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на детето и възможностите на лицето, което я дължи, като императивният минимум в закона е издръжката да е равна на поне ¼ от размера на минималната работна заплата – чл. 142 от СК. В т. 2 и т. 4 от Постановление № 5/16.09.1970 г. на Пленум на ВС е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая, а по отношение на възможностите на лицето, което дължи издръжка – от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице.

Същевременно, не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи детето към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели извън издръжката. С т. 2 от Постановление № 5/31.11.1981 г. от ППВС е прието, че месечните добавки следва да се прибавят към дохода на родителя, при когото са децата и да се има предвид при определяне възможностите му да осигурява издръжката. След определяне на общата сума за издръжка на детето или за всяко от децата тя се разпределя 3 между родителите съобразно възможностите им. Така родителят, неупражняващ родителските права, ще дължи издръжка, която би давал при съвместно живеене с другия родител и детето.

От извършеното социално проучване и събрани писмени доказателства се установява, че детето страда от лека умствена изостаналост, но няма физически здравословни проблеми.

Детето е ученик в седми клас през учебната 2026/2027 г. в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“-с.

Г.. Не се установява детето да ходи на извънкласни занимания – да посещава уроци или спортни мероприятия. Следва да се приеме, че детето има стандартната за неговата възраст нужда, свързана с храна, облекло, обувки, дневни пари, ученически пособия и др.

По отношение преценката възможностите на родителите от заплащане на издръжка, по делото се установява, че майката извършва търговска дейност и има месечен доход от около 1200,00 евро. Бащата няма данни да полага труд на територията на Република България, но се установява с висока вероятност, че работи във Федерална Република Германия.

Предвид горните обстоятелства и растящите в страната цени на електроенергията, природния газ, горивата, а оттам и на продуктите от първа необходимост, съдът счита че издръжката следва да се определи в такъв размер, че да задоволява базовите потребности на детето. Съдът определя минимална месечна издръжка за детето в размер на 400,00евро.