Определение № 12560 от 10.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12560 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504088 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. В. против определение № 4862/03.02.2026 г. по гр. дело № 73319/2024 на СРС, 174 с-в, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател сочи, че съдът не е съобразил предявените обективно съединени искове и действащата Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че са предявени два отделни иска с различен предмет и цена, поради което минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи поотделно за всеки от тях – 1 000 лв. по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за установителния иск и 400 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 1 за осъдителния иск, след което получените минимални размери се събират при определяне на отговорността за разноски.

При обективно съединени искове материалният интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 се определя върху цената на всеки иск поотделно, а не върху общия им сбор, като дължимото адвокатско възнаграждение се формира като сбор от минималните възнаграждения за всеки отделен иск.

Договореният хонорар съответства на минималните размери по Наредба № 1 и е оправдан от обема и характера на положения труд – изготвяне на подробна искова молба и извършване на всички процесуални действия до успешното приключване на производството. Според жалбоподателя, мотивът на районния съд за „липса на фактическа и правна сложност“ необосновано обезценява адвокатския труд и не обосновава редукция на възнаграждението повече от три пъти под договорения и претендиран размер. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адвокатско възнаграждение до общо претендирания размер от 1400 лв., както и разноски за частно производство – държавна такса от 15 лв.

Ответникът не е подал отговор на частната жалба.

1

Производството по гр. дело № 73319/2024 г. на СРС, 174 с-в е образувано по предявени от И. В. В. против „ЮтеКредит България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че на 22.07.2023 г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит за сумата от 1877,60 лева с лихвен процент 22% за срок от 24 месеца и ГПР 49,81%. Допълнително била начислена такса за разглеждане на искането в размер на 437,50 лв., която се твърди да е неравноправна и не е включена в ГПР. Твърди се като неравноправна, таксата да е недължима, поради което моли съда да прогласи нищожността и постанови връщане на сумата, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В отговор на исковата молба ответникът заявява становище за недопустимост и неоснователност на претенцията.

Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в което се е явил процесуални представител на ищеца. Приети са писмени доказателства и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

С решение № 16161/27.08.2025 г. съдът е прогласил нищожността на клаузата за „такса за разглеждане“ по договор за потребителски кредит № L327387/22.07.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10а ЗПК и чл. 146 ЗЗП, като противоречаща на закона, ответникът е осъден, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, да заплати на ищеца сумата 437,50 лв., платена по нищожната клауза, ведно със законна лихва от 10.12.2024 г. до окончателното плащане, както и 890 лв. разноски.При определянето на разноските съдът е отчел заплатената държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Ищецът е депозирал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че минималното възнаграждение по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД е 1000 лв., а по иска с правно основание чл. 55 ЗЗД – 400 лв.

С определение № 4862/03.02.2026 г. съдът е оставил молбата без уважение. Приел е, че Наредба № 1/09.07.2024 г. е неприложима, при съобразяване на дело С-438/2022 г. на СЕС. Възнаграждението е определено при отчитане на липсата на правна и фактическа сложност на делото, подадената молба за провеждане на съдебното заседание без участие на ищеца и процесуален представител.

Молбата е неоснователна по следните съображения:

По делото са предявени кумулативно установителен иск по чл. 26, ал.

1 ЗЗД за нищожност на клаузата за „такса за разглеждане“ и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на същата сума от 437,50 лв.

Първоинстанционният съд е уважил и двата иска и е присъдил разноски, включващи държавна такса, депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като е приел възражението за прекомерност.

Настоящият съдебен състав отчита, че установителният иск по чл. 26 2

ЗЗД и осъдителният иск по чл. 55 ЗЗД защитават един и същ конкретен имуществен интерес – платената „такса за разглеждане“ в размер на 437,50 лв., като фактическата и правна аргументация относно нищожността на клаузата се възпроизвежда изцяло и при преценката на недължимото плащане.

При тези данни не може да се приеме, че става въпрос за два самостоятелни иска с различен материален интерес, които да обосновават определяне на минимални възнаграждения от 1000 лв. и 400 лв. и тяхното аритметично събиране. Съдът споделя мотивите за приложимост на решение С-438/2022.

Така при отчитане на цената на исковете, разглеждането на делото в едно съдебно заседание, вече установената съдебна практика по неравноправност на оспорената договорна клауза, първоинстанционният съд правилно е упражнил правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК и е редуцирал претендираното адвокатско възнаграждение до 400 лв. Този размер не пада под минималните стандарти за защита на правото на достъп до адвокатска помощ, съответства на действителния обем на извършения труд и не може да се квалифицира като явно несправедлив.

При тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Разноските по частното производство остават в тежест на частния жалбоподател.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 58739/22.03.2026 г. на И. В.

В. срещу определение № 4862/03.02.2026 г. по гр. дело № 73319/2024 г. на СГС, 174 с-в.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3