Решение № 6384 от 23.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6384 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично засеД.е на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100502907 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 1203 от 21.01.2026 г. на СРС, 164 с-в, по гр. д. № 12298/2025 г., на основание чл.357, ал.1 вр. чл.358, ал.1, т.1 КТ, са отхвърлени, като неоснователни, предявените от Д. З. Т., ЕГН ********** срещу „ХЕПИНЕС“ ЕООД, ЕИК 103279218, искове по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ, за отмяна на наложените му със заповеди без №№ от 05.02.2025г . и 06.02.2025 г. на управителя на „Хепинес“ ЕООД, дисциплинарни наказания "забележка", за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, пр.2 КТ, представляващи „неявяване на работа в зона за разпределение на поръчки до ресторант „Хепи“ в гр. София, съответно на бул.

„Пенчо Славейков“ на 09.12.2024 г. и до ресторант „Хепи“ в гр. София на бул.

„Джавахарлал Неру“ на 11.12.2024 г.“

В срока по чл.259, ал.1 ГПК решението се оспорва от ищеца Д. З. Т. с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно; постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че съдът неправилно е разпределил доказателствена тежест в процеса, като е посочил, че ищецът следва да доказва, че е бил „на разположение“ на работодателя в посочените работни дни, вместо да възложи установяването на тези обстоятелства на работодателя. Позовава се и на необоснованост на постановеното 1 решение с оглед събраните доказателства, както и липса на пълен и подробен анализ, както и на непълнота при установяване на описаните факти при допуснато нарушение на процесуалните правила и препятстване възможността на ищеца да ги докаже. При така посоченото, счита че неправилно съдът е приравнил техническия статус на „логване“ в системата с фактическо отсъствие от работното място, което е довело до извод за законосъобразност на наложените дисциплинарни наказания. Поддържа, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като работодателят не е доказал, че следва да бъде на разположение на 09.12.2024 г. по график едновременно в три ресторанта /зона Виктория/ в гр.София, между които ищецът се е придвижвал пеша поради липса на предоставен служебен автомобил. С оглед това, според ищеца, фактическия състав на извършено дисциплинарно нарушение от него на 09.12.2024 г. според изложеното от работодателя в заповедта, е останал напълно неизяснен от събраните доказателства. Позовава се на нарушение при анализ на показанията на свидетеля К., който е заинтересован от изхода на спора поради съществуващото трудово правоотношение с ответника. Счита за неправилен извода на съда, че работодателят не е имал задължение да предостави на ищеца мобилно устройство за изпълнение на задълженията му. Същевременно излага оплаквания срещу това, че съдът не е дал вяра на показанията на свидетеля Т., който подробно е разяснил механизма на работа с приложението, както и това че при изтощаване на батерията на мобилния апарат води до невъзможност за изпълнение на поръчките и отчитане на местоположението. Чрез показанията му е установено и че ищецът е бил на разположение, макар мобилното му устрайство да е било с изтощена батерия. Въпреки това същият не е получил поръчки за изпълнение във времевия диапазон от 17.30 ч. до 20.00 ч. Оспорва да е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина на 09.12.2024 г. и на 11.12.2024 г. по подробни съображения. Счита за незаконосъобразни издадените заповеди и наложените с тях наказания.

Моли, да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на СРС и да се уважат исковете. Претендира разноски в производството съгласно списък.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се оспорват доводите на ищеца. Поддържа становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са били допуснати нарушения на процесуалния закон; бил е приложен правилно материалния закон; същото е обосновано с оглед събраните доказателства. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

При така установената фактическа обстановка Софийкият градски съд достигна до следните изводи:

Според разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба.

Съдът служебно има правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, като в рамките на проверката по чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира, че решението е валидно постановено и допустимо.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи за неправилност, съдът намира следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. З. Т. срещу „ХЕПИНЕС“ ЕООД, с която се иска от съда да постанови решение, с което да отмени, на основание, чл.357, ал.1 вр. чл.358, ал.1, т.1 КТ като незаконосъобразни Заповеди от 05.02.2025 г. и 06.02.2025 г. на управителя на „Хепинес“ ЕООД, с които на ищеца са наложени дисциплинарни наказания „забележка“ за извършени от него на 09.12.2024 г. и 11.12.2024 г. нарушения на трудовата дисциплина.

С постановеното от първата инстанция решение, съдът е приел предявените искове за неоснователни по съображения, че заповедите от 05.02. 2025 г. и от 06.02.2025 г., издадени от управителя на „Хепинес“ ЕООД нарушения на трудовата дисциплина представляващи „неявяване на работа в зона за разпределение на поръчки до ресторант „Хепи“ в гр. София, съответно на бул. „Пенчо Славейков“ на 09.12.2024 г. и на бул. „Джавахарлал Неру“ на 11.12.2024 г.“, са законосъобразни. Изводите са обосновани чрез събраните и анализирани от първата инстанция доказателства.

Решението е правилно.

Фактическите констатации и правни изводи на първата инстанция се възприемат напълно от въззивната инстанция и последната препраща към тях съобразно указанията на чл.272 ГПК. Във връзка с оплакванията на ищеца по въззивната жалба същите следва да бъдат допълнени в следния смисъл:

Не е спорно и се установява от събраните доказателства, че от 21.10.2022 г. до 21.04.2026 г., ищеца е бил служител по трудово правоотношение в ответното дружество, по силата на който е заемал длъжността „работник-изпълняващ доставка по домовете“ с място на работа „Разнос-София“, код по НКПД 5243¬0003; работата е на сметни по чл.141 КТ на 8ч работен ден и основно трудово възнаграждение от 720 лв.

Установено е и страните не спорят, че със заповеди от 05.02.2025 г. и от 06.02.2025 г. на ищеца са били наложени дисциплинарни наказания „забележка“ за извършени от него на 09.12.2024 г. и на 11.12.2024 г. нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, пр. второ от КТ- преждевременно напускане на работа, както следва на първата посочена дата от 16.00 ч. до 20.00 ч. от указаното от 3 работодателя място- зона за разпределение на поръчки до ресторант Хепи, гр.София, бул.Пенчо Славейков, № 12-14 и на втората посочена дата от 11.00 ч. до 12.30 часа от указаното от работодателя място- зона за разпределение на поръчки до ресторант Хепи, гр.София, бул. Джавахарлал Неру, № 6.

Чрез приетите две докладни записки, подадени от свидетеля И. К. до управителя на „Хепинес“ ЕООД /заемащ длъжността „Специалист с контролни функции“ в ответното дружество/ се установява, че същият е докладвал непосредствено след установяване на нарушенията извършени от ищеца на 09.12. и 11.12.2024 г., а именно неявяването му в определените зони за разпределение на поръчки, до ресторантите, към които е бил включен в графика. Удостоверено е в тях при какви обстоятелства са установени нарушенията и как са установени - чрез системата „Хепи Драйвър“ и лично от свидетеля К., който отговарял за организацията на работа на доставчиците на храна, при посещение в зоната за изчакване на ресторант „Хепи“ на двете посочени дати. Приети като писмено доказателство са извадки от електронната система за посочените дати и часови диапазони.

В производството са представени и дадените писмени обяснения от ищеца във връзка с образуваните дисциплинарни производства на посочените дати във връзка с описаните нарушения на трудовата дисциплина.

От приложената длъжностна характеристика се установява, че е вменено задължение на служителя да използва мобилно приложение чрез което приема и дава обратна връзка за извършената работа, както и такова за навременно явяване на работа. В правилника за вътрешния трудов ред на работодателя в раздел Работно време е описан двусменен режим, като в графа Присъствие и точност е описано, че е изключително важно присъствието на работа навреме, като е вменено задължение на прекия ръководител да уведоми, ако подчинен служител закъснее или отсъства, а във всички случаи служителят трябва да се обади на прекия ръководител, ако закъснее или отсъства, като прекалено чести отсъствия или прекъсвания на работа са основание за дисциплинарни санкции.

По делото е приет отговор от ответника от 13.08.2024 г., адресиран до ищеца, в който са дадени разяснения относно задълженията на страните по трудовия договор, като на ищеца е указано, че работодателят няма задължение да му предоставя служебен автомобил или друго средство за придвижване за доставка на поръчки, а основно задължение на работника е да се явява на работа в установеното за него работно време и да изпълнява възложената му работа, като доставките могат да се извършват по всякакъв начин, вкл. посочения от него „пеша“. Относно графика за работа, на ищеца е разяснено също, че такъв се изготвя за месец напред, а на доставчиците се предоставя неговата „седмична визуализация“, с оглед динамиката на работата, наложена от отсъствия на служителите поради болест, отпуск и др. причини, 4 които не позволяват предварително планиране за по-дълъг период.

Не е спорно и от събраните по делото доказателства се установява, че на мобилните телефони на работниците по доставките се инсталира приложение „Хепи Драйвър /Happy Driver“, в което всеки доставчик има собствен профил, в който се отразява информация относно назначението му към опредЕ. зона за доставка, постигнатите от него резултати за всяка дневна смяна и за месеца, за брой възложени/изпълнени поръчки за доставка, за времето на логване и изход от системата, в т.ч. за изминати километри, отзиви от клиенти и др.

Чрез показанията на свидетеля И. К. /служител при ответника/, преценени съобразно чл.172 ГПК /с оглед всички доказателства по делото/ се установява, че Д. Т. е работил при тях, като същият е единствения доставчик, който доставя храна пеша.

Последното било и обективната причина за намалелия брой възлагани му доставки, тъй като следвало да се съобразява разстоянието, на което следва да ги достави.

Установява се, че служителите работят с личните си телефони без ползването на които /без инсталирано на мобилния апарат посочено приложение/ няма как да им бъдат възлагани поръчки, които да изпълняват. Съответно, без доставчикът да влезе в това приложение няма как да се разбере, че е на работа. Посочва, че същият трябва да е там, където е описано предварително в графика, с който е запознат 2-3 дни преди това и трябва да е на обекта в ресторанта или около ресторанта. За „Хепи - Виктория“ свидетелят сочи, че самите доставчици трябва да стоят на обекта, на ресторанта. За ресторанта на Хепи в ж.к.Люлин сочи, че обекта вече е изместен, но и преди това и сега има специално място за доставчиците, което се нарича „диспечерно“ в самия ресторант до кухнята. С тези правила, според свидетеля, служителите се запознават още при обучението си и при подписване на договора. Сочи, че Д. Т. е служител на дружеството от 3-4 години, като си е изпълнявал задълженията, както трябва, в първите 2-3 години. За конкретните нарушения от 09.12. и 11.12. свидетелят К. споделя, че на 09.12.2024 год. Д. е трябвало да е на обекта и когато системата му назначи поръчка, да я вземе и закара. В случая, това, че системата му е назначила поръчка означава, че се е логнал в приложението и е в района на зоната си, на която е разпредЕ. и понеже не се явява да я вземе в определеното време, програмата го отхвърля и назначава поръчката на друг доставчик, защото той не я взема от ресторанта и не тръгва да я доставя. Системата подала сигнал автоматично на него, като ръководител. Тъй като той не взел поръчката и системата го отхвърлила и дала поръчката на друг направили опит да се свържат с него. Установили, че го нямало на мястото, където е трябвало да бъде. Това е установено и от самата система, която е отчела, че след дадената му на 09.12.24 г. поръчка, която е била разпредЕ. на друг доставчик, поради влизане в системата и разпознаването му от нея, следващата поръчка е следвало да му бъде дадена на същото място след краткотрайно изчакване 10-15 минути. В случая това не е станало защото ищецът не е бил на място физически.