Решение № 20890 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20890 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110119229 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

19.11.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 19229/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ПИБ“ АД срещу К. Х. М., като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по сключен Договор за издаването на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставянето на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 006СС-R-005830/01.08.2011 г. Сочи, че бил изпълнил задълженията си по договора, но ответника не бил заплатил сумата от 1000,00 лева – усвоена главница по договора, съобразно договореното. Поддържа, че с оглед уговореното по договора ответника дължал и договорна възнаградителна лихва в размер на 2212,98 лева за периода от 19.10.2014 г. до 05.06.2023 г. Навежда доводи, че доколкото ответника не бил изпълнил надлежно задълженията си, то последният бил изпаднал в забава, поради което дължал и 1 мораторна лихва в размер на 1,92 лева за периода от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г. Сочи, че била издадена заповед по чл. 417 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен интерес от предявяването на исковете. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с която е направен отвод за недопустимост на иска, поради неспазване на указанията за представяне на доказателства за предявена в срок искова молба. Освен това сочи, че липсвала тъждественост на вземанията по заповедта за изпълнение и исковата молба. Навежда доводи от правна страна по отношение на овърдрафта, като сочи, че е изправна страна в отношението, за което развива аргументи от правна страна. Излага съображения, че ищеца е неизправна страна по договора, като не бил издал и предал нова банкова карта след изтичане на срока на валидност на предходната, съответно след прекратяването на договора. Твърди, че договорът между страните не бил предсрочно прекратен. Поддържа, че вземанията не били надлежно обявени за предсрочно изискуеми, освен това, ако била налице хипотезата на предсрочна изискуемост, същата не била надлежно обявена според уговореното. Инвокира доводи, че ищецът не бил изпълнил задължението си за предоставянето на суми по договора за кредит, което аргументира. Оспорва претенцията по размер, като развива и доводи, че общите условия не били подписани от ответника, поради което не бил и приети от него.

Аргументира, че договорът бил недействителен, за което излага съображения от ЗЗП и ЗПК.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, което аргументира. Иска претенцията да бъде отхвърлена, като претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валиден договор за издаване на кредитна карта между ищеца и ответника, съответно предаване на кредитната карта от ищеца на ответника; 2) клаузите от договора да са валидни , като не са неравноправни и не противоречат на императивните материалноправни норми; 3) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 4) усвояване на парични суми по издадената кредитна карта в твърдения от ищеца размер, които да не са заплатени на уговорения в договора падеж.

Представен е Договор за издаването на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 006CC-R005830/01.08.2011 г., сключен между „ПИБ“ АД от една страна в качеството на кредитор (Банка) и К. Х. М. от друга страна, в качеството на кредитополучател (Титуляр). По силата на договора кредиторът се задължава да открие и да води разплащателна сметка на кредитополучателят, като му предостави сумата от 1000,00 лева – кредитен лимит, който лимит може да бъде усвояван от кредитополучателят под формата на овърдрафт с използване на всяка от банковите карти издадени в полза на кредитополучателят към неговата сметка при банката, при условията уговорени по договора и общите условия към него. А от своя страна кредитополучателят се задължава да погасява ползваната част от кредита при условията уговорени по договора и общите условия.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради 2 което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последния обвързва страни във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това субектвини права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

По правната си характеристика договорът за банков кредит, респ. предоставянето му чрез кредитна карта, представлява двустранен, консенсуален, формален, възмезден и комутативен договор. По силата на договора за банков кредит кредитодателят поема задължението да предостави на кредитополучателя уговорената по договора сума, т.е. предоставянето на сумата не е част от фактически състав на сключването на договора, а е в изпълнение на същия, а за кредитополучателят възниква облигационното задължение да върне предоставената парична сума в уговорения в договора срок, ведно с договорената възнаградителна лихва.

В случая договорът, така както е уговорен е такъв за овърдрафт. Договорът за овърдрафт по същината си е краткосрочен револвиращ кредит, който представлява допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен разрешен кредитен лимит.

Кредитът може да се ползва изцяло или отчасти, като се погасява при всяко постъпление по разплащателната сметка, и заемополучателят има право отново да усвоява суми в рамките на уговорения максимален кредитен лимит и в рамките на срока по договора за кредит, в който заемодателят е задължен да предоставя средства до този лимит. Следователно със сключването на договор за овъдрафт на кредитополучателят се предоставя възможност през време на действие на договора да усвоява суми по разплащателна сметка, не само до наличните собствени средства, но и до определена договорена сума над този размер (разрешен кредитен лимит), като усвояването може да е наведнъж или на части, но до размера на лимита. Усвоената сума се погасява при постъпване на суми по разплащателната сметка, като при възстановяване изцяло или на част от усвоената сума в рамките на действие на договора заемополучателят има право на последващи усвоявания до размера на лимита.

Доколкото усвояването не е еднократно, вкл. дори да се усвои наведнъж, то при съответно погасяване на част от сумата, може да се правят последващи усвоявания до размера на разрешения лимит, поради което към подобен тип договори няма погасителен план.

Следователно безспорно е установено, че между ответника и банката е било възникнало валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит чрез кредитна карта.

Страните, според инкорпорираните в договора клаузи са постигнали следните уговорки:

- в клаузата на чл. 3 от договора е предвидено, че срокът за ползване на кредитния лимит (овърдрафт) е до 01.08.2013 г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в общите условия;

- според договореното в чл. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярът има право на гратисен период със срок съгласно действащите общи условия на банката, като титулярът има право на гратисен период, сами при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо, формирано през същия отчетен период. Към подписването на договора гратисният период е 45 дни;

3

- съгласно уговореното в чл. 8, страните са постигнали съгласие, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на чл. 7 от договора, титулярът плаща на банката годишна лихва, в размер на приложимите към датата на начисляване на БЛПкк за български левове, който към датата на сключването на договора е 7,73 %, увеличен с надбавка годишно, съобразно тарифата на банката. Лихвата се начислява върху непогасени суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на погасяването, като към датата на договора надбавката е 10,91 пункта за дебитни салда при ПОС-трансакции, а за останалите дебитни салда е в размер на 12,71 пункта;

- от клаузата на чл. 14 се установява, че ГПР по договора е посочен в размер на 26,20 %.

Прието е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че по договора е усвоена сумата от 1004,67 лева за периода 26.10.2021 г. до 11.01.2012 г. Съответно са начислени такси за картови операции в размер на 160,35 лева за периода от 26.10.2011 г. до 28.07.2014 г.

Посочено е, че до 19.12.2016 г. (датата на преоформяне на дълга) общо извършените плащания на АТМ и POS устройства са в размер на 3711,02 лева с подробна разбивка по пера извършена от вещото лице. Експертът е уточнил, че за периода 02.12.2011 г. до 07.05.2019 г. са извършени погасявания в общ размер на 1810,00 лева. Вещото лице сочи, че размерът на непогасената главница е 1000,00 лева, а на договорните лихви до 19.12.2016 г. е в размер на 1901,02 лева. В тази насока е посочено, че общият размер на задължението е 1902,94 лева – 1000,00 лева главница, 901,02 лева договорна лихва до 19.12.2016 г. и сумата от 1,92 лева – мораторна лихва за периода от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г. Експертът е установил и посочил, че кредитната карта е била издадена на 01.08.2011 г., като е била валидна до м.07.2014 г., след което е била унищожена на 12.12.2014 г., тъй като пластиката не била получена. По отношение на лихвите вещото лице е посочило, същите са такива каквито са уговорени в договора с посочени лихвени проценти, като е направен извод, че общата дължима сума е 1440,44 лева, при това уговорено ГПР. В о. с. з. от 28.10.2024 г., вещото лице е отговори на поставени въпроси при изслушването на експертизата, както следва – изяснила е изрично непогасена главница, договорна лихва и възнаградителна лихва, като изрично е посочено, че банката е начислила сумата от още 1221,45 лева за периода от 19.12.2016 г. до 06.06.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост) – договорна лихва, като е посочен общият размер на договорната и мораторната лихва. Експертът подробно е разяснил изводите си досежно размера на ГПР, като изрично е посочил, че по делото не е представяна тарифа на банката, поради което не могат да се правят съответни заключения от последната. Уточнено е, че в сумата от 1440,00 лева е включена и таксата поддръжка, въпреки, че банката не е представила тарифата си на експерта, макар и същата да е била поискана. Изяснено е, че ГПР не е презчислявано, поради липсата на подобна задача, като е посочено, че същото е определено според уговореното в договора. Вещото лице е посочило, че размера на усвоената сума е в размер на 1004,67 лева, като внесената сума била в размер на 1810,00 лева, който биха покрили вземането за главница. В тази насока е направено уточнение на отговора на въпроса с оглед поставената задача.