Определение № 38287 от 17.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38287 гр. София, 17.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110156363 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. С.“ ЕАД срещу С.Й.Б.

Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него и ответника С.Й.Б. възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, одобрени от КЕВР, по силата на което през процесния период е доставял топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к..., бл.., вх.., ет.., ап.., с абонатен № 23350. Поддържа, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ като собственик на процесния имот. Сочи, че съгласно действащите през процесния 1 период Общи условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на доставената топлинна енергия в предвидения в тях срок, след изтичането на който изпадат в забава и дължат обезщетение в размер на законната лихва.

Излага, че през периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2024 г. е доставял топлинна енергия до топлоснабдената сграда, в която се намира имотът на ответника, като стойността на потребената топлинна енергия е определяна по реда на Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и приложимите общи условия. Сочи, че количеството топлинна енергия за сградата е отчитано чрез общ топломер в абонатната станция, а разпределението на потребената енергия между отделните имоти е извършвано по системата за дялово разпределение. Твърди, че за сградата е сключен договор с „Н.“ АД, което е извършвало отчитането на средствата за дялово разпределение, изготвянето на изравнителните сметки и разпределението на топлинната енергия между отделните потребители. Твърди, че за процесния имот са начислявани месечни суми за топлинна енергия, като след приключване на съответните отоплителни сезони са изготвяни изравнителни сметки, въз основа на които е определена окончателната стойност на доставената топлинна енергия. Сочи, че ответникът не е заплатил изцяло дължимите суми, поради което са останали непогасени задължения за топлинна енергия, цена на услугата дялово разпределение и обезщетение за забава. Твърди, че на 08.08.2025 г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което по ч. гр. д. № 3462/2025 г. по описа на Районен съд – П. е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителните искове по чл. 422 ГПК.

При тези твърдения моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 11 407,82 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.08.2021 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 08.08.2025 г.; сумата от 2 691,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. – 31.07.2025 г.; сумата от 54,95 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2024 г. ведно със законната лихва върху нея считано от 08.08.2025 г. и сумата от 14,57 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 31.07.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 2

3462/2025 г. по описа на Районен съд – П.. Претендира разноските, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. Й. Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани по основание и размер. Оспорва да има качеството на клиент на топлинна енергия за процесния имот, като твърди, че макар да е закупил имота, до настоящия момент не е въведен във владението му и не го ползва, като фактическата власт върху жилището продължава да се упражнява от А.Д. и Т.С., които предприемали действия по съдебен ред, за да осуетят възможността му да владее имота. Твърди, че посочените лица считат имота за свой и продължават да го ползват въпреки извършеното прехвърляне на собствеността. Сочи, че не е сключвал договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и не е подавал заявление за откриване или прехвърляне на партидата на свое име, като задължението за заплащане на доставената топлинна енергия следва да се носи от лицата, които действително ползват имота, а именно А.Д. и Т.С.. Твърди, че между него и посочените лица съществува спор относно собствеността и ползването на имота, като излага доводи, че не е справедливо да бъде задължен да заплаща топлинна енергия, която не е потребявал и от която не е имал възможност да се ползва. Оспорва доставката на топлинна енергия в твърдените от ищеца количества, както и начислените цени. Сочи, че исковата молба не съдържа конкретни данни за количеството доставена топлинна енергия и приложената цена за всеки месец от процесния период, поради което счита, че претенциите са необосновани, а действителната консумация в имота се различава съществено от начислената от ищеца. Оспорва доказателствената стойност на счетоводните справки и извлечения, изготвени от ищеца, като сочи, че същите представляват едностранно съставени документи, чиито записвания не се ползват с обвързваща доказателствена сила за съда. Оспорва и правилността на извършеното дялово разпределение, като твърди, че липсват доказателства за техническата изправност на средствата за дялово разпределение и за съответствието на начислените суми с действителното потребление. Сочи, че не са представени доказателства за наличието и изправността на уредите за отчитане на индивидуалното потребление, както и за правилното разпределяне на доставената топлинна енергия от абонатната станция към процесния имот. Твърди, че А.Д. неколкократно е заявявал, че не получава 3 съдебните съобщения по делата на ЧСИ, и че не е осигурявал достъп до топломерите в имота, поради което счита, че начисленията не отразяват действителното потребление. Оспорва начислените обезщетения за забава по основание и размер, като счита, че същите са неправилно изчислени. Въвежда изрично възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните главници и обезщетения за забава. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове и претендира присъждане на направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: сумата от 11 407,82 лв. - главница, представляваща цена на топлинна енергия /ТЕ/ доставена за топлоснабден имот - находящ се в гр. С., ж.к..., бл.., вх.., ет.., ап.., с абонатен № 23350, за периода от 01.08.2021 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 08.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 2 691,87 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.08.2022 г. – 31.07.2025 г.; сумата от сумата от 54,95 лв. – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.06.2022 г.

– 30.04.2024 г. ведно със законната лихва върху нея считано от 08.08.2025 г. и сумата от 14,57 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2022 г. – 31.07.2025 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 3462/2025 г. по описа на Районен съд – П..

III.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

По иска с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение 4 от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ФДР „Н.“ АД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер 23350, включително изравнителните сметки и документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при съобразяване на извършените отчети и дялово разпределение, включително за частта от процесния период, която не съвпада с цял отоплителен сезон, при депозит в размер на 225 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Д.У.

УКАЗВА на вещото лице по СТЕ, че следва да изготви заключението след проверка на документите, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, като при отговор на въпрос № 4, да съобрази изравнителните сметки, но само за месеците, включени в процесния период.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 225 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото 5 определение по сметка на СРС.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Н.Г..

УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, че следва да направи справка в счетоводните книги и в справки за движението по сметки на „Т. С.“ ЕАД, като задължава ищеца да предостави достъп на вещото лице до посочените източници, в противен случай съдът ще прецени отказа на ищеца да съдейства на вещото лице и на съда за изясняване на фактите по делото съобразно всички доказателства по делото и на осн. чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказано, че претендираните по настоящото дело суми са погасени от длъжника.

При изготвяне на заключенията си вещите лица да дадат отговор на поставените задачи и отделно за периода 01.06.2022 г.-30.04.2024 г.

Вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза да изчисли отделно мораторната лихва за претендирания период от 15.08.2022 г. до 31.07.2025 г. и само върху главниците, чиято изискуемост е настъпила на или след 08.08.2022 г.,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника С. Й. Б. за привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на А.Д. Д. и Т.Б.С. като трети лица – помагачи на негова страна, поради липса на правен интерес от привличане на посочените лица да участват в производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 40369/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, като неотносимо, доколкото решението по това дело не обвързва ищеца в настоящото производство.