Решение № 261539 от 05.05.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 05.05.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Д. при секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия Д.гр.д. № 212 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „П.И.Б.“ АД против Е.Д. А., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че между „МКБ Ю.“

АД ( на когото ищцовата банка е универсален правоприемник ) е сключен договор за потребителски кредит № 333-132/27.12.2012 г., с който банката кредитодател е предоставила на Е.Д.А., в качеството му на кредитополучател, сума в размер на 12 000 лева.

Заемната сума е изцяло усвоена от ответника на 27.12.2012 г., който спрял да обслужва плащанията по договора на 10.02.2013 г. Кредитът, съгласно т.10 от договора е с краен падеж 10.12.2019 г.

Ищецът излага, че не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Договорено е, съгласно твърденията в исковата молба, с т. 4 от договора, че дългът / усвоената главница /, се олихвява за първата година с фиксиран годишен лихвен процент от 13.95 %, а след това непогасената част от главницата по кредита, се олихвява с плаващ лихвен процент, определен по начина, посочен в т.4.2 и т.4.3. от договора.

При забава в плащането на част или на цяла вноска по главницата или при настъпила предсрочна изискуемост по реда на т.29 и т.30 от договора за кредит, в полза на ищеца възниква и правото по т. 6 от договора – да получи от кредитополучателя обезщетение за забавата, съставляващо наказателна надбавка от

1000 базисни точки, които се начисляват върху договорната лихва по т.4.1

Предвид неизпълнение на задълженията по договора от страна на длъжника А., банката ищец подава заявление на 20.02.2020 г. по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.г.р.д№ 9456/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 75 състав. Срещу издадената от заповедния съд заповед за незабавно изпълнение, длъжникът подава възражение по чл. 414 ГПК, което обусловило предявяването на иска по чл. 422 ГПК.

В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск за признаване за установено съществуването на вземане против длъжника Е.Д.А. по силата на Договор за потребителски кредит № 333-132/27.12.2012 г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9456/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 75 състав за следните суми: 11 840.72 лева - просрочена и непогасена главница, ведно със законната лихва от 20.02.2020 г.;

6751,41 лева - договорна лихва, начислена за периода 10.02.2013 г. - 10.12.2019 г., дължима на основание т. 4 от Договор за кредит; 8774,03 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 11.02.2013 г. до 19.02.2020 г., дължима на основание т. 6 от Договор за кредит, както и за направените съдебни разноски по заповедното производство, в размер на 547,32 лева – държавна такса по заявлението и

50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Претендира разноски по делото.

Ответникът Е.Д.А. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който навежда възражение за нейната недопустимост, а при условията на евентуалност оспорва иска изцяло като неоснователен.

Посочва, че процесния договор е сключен с „МКБ Ю.“ АД, впоследствие преименувано като „Ю.“ ЕАД, а не с ищеца „П.И.Б.“ АД. Заявява още, че ищецът не е установил по какъвто и да е начин, че е правоприемник на „Ю.“ АД, за което ответникът не е бил уведомен.

Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че претендираната сума по процесния Договор за кредит не е усвоена от негова страна.

На следващо място, навежда възражение за нищожност на клаузите в процесния договор за кредит, както следва: на т.4.2, т.4.3., т.4.4., т.6, т.6.1., т.7.5., т.10.1., т.15.1., т.15.3, т.18. и т.18.1. от договора.

Твърди, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП, а са част от предварително изготвени от ищеца условия. Противоречат на чл.143, т.3 ЗЗП доколкото поставят изпълнението на задължението по договора в зависимост от условие, което изцяло е в интерес на банката - кредитор, доколкото базовия лихвен процент се определя от нея и не подлежи на договаряне с потребителя в качеството му на кредитополучател.

Посочените клаузи са нищожни и поради противоречие с чл. 143, т.10 ЗЗП, доколкото са неравноправни предвид това, че в договора никъде не са посочени обстоятелства или обективни критерии, при наличието на които в качеството си на кредитополучател може да променя приложимия лихвен процент. Налице е пълна липса на основания за промяна на лихвата. Счита, клаузите за нищожни и на осн. чл.143, т.12 и т.13 ЗЗП доколкото с увеличаване на базовия лихвен процент от банката значително се променя крайната цена по договора за кредит.

Ответникът навежда възражение за изтекла погасителна давност на така претендираната главница и лихви, което обосновава от една страна с кредиторовото бездействие да предприеме всички необходими действия за събиране на дължимите суми предвид настъпилото им просрочие, както и поради настъпилата автоматична предсрочна изискуемост съобразно клаузата на чл.30.1. от договора за банков кредит.

Претендира присъждане на разноски за исковото производство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

От Договор за потребителски кредит №

333-132/27.12.2012 г., се установява, че същият е сключен между банка „МКБ Ю.“ АД, ЕИК ******** и Е.Д.А., ЕГН **********. По силата на т.1 от Раздел I, банката кредитодател предоставя на кредитополучателя А. потребителски кредит в размер на сумата от 12 000,00 лева. Средствата по кредита се предоставят и отчитат, съгласно т.1.2 по сметка на името на длъжника в „МКБ Ю.“ АД с IBAN ***.

В т. 4.1 е уговорено, че дългът по кредита се олихвява за първата година, считано от датата на първо усвояване на средства, с фиксиран годишен лихвен процент от 13.95 %, а след това ( след изтичане на срока по т.4.1.), съгласно т.4.2. непогасената част от главницата по кредита, се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 980 базисни точки, но не по – малко от 13.95%.

Посочено е в т.4.3., че стойността на тримесечен SOFIBOR ( лихвен индекс ) към датата на сключване на договора е 1.38%.

Предвидено е с клаузата на т.4.4. при промяна ( актуализация ) на приложимия лихвен процент, същата да се отразява на размера на погасителните вноски по кредита, за което кредитополучателят дава своето съгласие.

От съдържанието на т. 6 и т.

6.1. от договора е видно, че при забава в плащането на част или на цяла вноска по главницата от кредита или при настъпила предсрочна изискуемост по реда на т.29 и т.30 от договора за кредит, кредитополучателят дължи на банката обезщетение за забава – наказателна надбавка от 1000 базисни точки към договорената лихва по т. 4, която се начислява на годишна база върху забавената част, респективно върху цялата главница за времето до окончателното изплащане на забавените задължения. Точка 6.1. от договора определя една базисната точка да е равна на 1/100 ( едно върху сто ) от един процентен пункт или 0.01 процентни пункта.

Договорено е с т.7.5 от договора, че за обслужване на разплащателната сметка, предназначена за усвояване и погасяване на кредита, се дължи такса в размер на 1.19 лева.

Съгласно т.10 крайният срок за издължаване на кредита е 10.12.2019 г., според т.10.1. кредитът се издължава на 84 броя месечни последователни вноски, считано от 10.01.2013 г. до 10.12.2019 г., включително, размерът на които се актуализира след изтичане на първата година на кредита и при всяка промяна на лихвения индекс (лихвена база ), в зависимост от неговата стойност - тримесечен SOFIBOR, платими на 10-то число всеки календарен месец.

Според т.15.1. от Раздел II

„Стандартни условия относно предоставяне и ползване на кредита“, тримесечния SOFIBOR е фиксинг на котировките на тримесечни необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя в 11.00 часа местно време всеки работен ден, като средна величина от котировките „продава“, подадени от представителна група банки, публикуван на страницата на БНБ. Банката актуализира тримесечния SOFIBOR на всеки три месеца, съответно на 15 март,

15 юни, 15 септември и 15 декември, като се приемат изписаните стойности на индекса, закръглен до втория десетичен знак, публикуван на страница „SOFIBOR=“ на БНБ в 11.00 часа българско време два работни дни преди 15 март, 15 юни и 15 септември и 15 декември и важат от 15 март, 15 юни и 15 септември и 15 декември ( съответно първия следващ работен ден, ако някоя от посочените дати е неработен ден ) до деня предхождащ първия работен ден от следващия тримесечен период включително. Банката уведомява кредитополучателя и солидарните длъжници за размера на прилагания SOFIBOR индекс чрез изнасяне на информацията на видно място в банковите салони.

Клаузата на т.15.3 дефинира 12-месечния EURIBOR междубанковия лихвен процент „продава” за дванадесет месечни необезпечение депозити в ЕВРО за Еврозоната, публикуван на страница EURIBOR на REUTERS. Той се изготвя в 11.00 часа ( централно европейско време ) всеки работен ден като средна величина от котировките „продава”, подадени от представителна група банки, публикуван на страницата на REUTERS.

Банката актуализира 12-месечния EURIBOR годишно, като с еприемат изписаните стойности на индекса, закръглен до втория десетичен знак, публикуван на страница „EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от съответния месец, в който е отпуснат кредита и важи от първия работен ден на съответния месец, в който е отпуснат кредита до деня, предхождащ първия работен ден на съответния месец, в който е отпуснат кредита на всяка следваща година включително. Банката уведомява кредитополучателя и солидарните длъжници за размера на прилагания EURIBOR индекс чрез изнасяне на информацията на видно място в банковите салони.

При изменение на посочените лихвени индекси в т.15 банката уведомява в края на всяка календарна година кредитополучателя и солидарните длъжници за размера на броя на погасителните вноски по кредита на адресите, посочени в договора.

Съгласно т. 18 в случай, че кредитния рейтинг на Република България бъде променен или ако чрез законодателни промени се увеличат или намалят разходите на банката за минимални задължителни резерви или за задължителни вноски във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, банката има право едностранно да променя лихвения процент в договора.

Според клаузата на т. 18.1. банката уведомява кредитополучателя писмено, най – малко две седмици предварително, с уведомление относно предстоящата промяна и датата, от която тя ще се прилага, а при анюитетните кредити – предоставя при поискване новия погасителен план със служебно преизчислени погасителни вноски по кредита.

Липсата на изрично потвърждение за получаване на уведомлението не освобождава кредитополучателя от задължението за плащане на лихвите съгласно промяната. Измененията влизат в сила от датата, посочена от банката в уведомлението и са задължителни за страните без да е необходимо допълнително писмено предоговаряне.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводна експертиза ( ССчЕ ), което съдът кредитира като обективно, компететнтно и пълно, се установява, че предоставеният от ищеца кредит в размер на 12 000 лева е изцяло усвоен на 27.12.2012 г. Платена е от длъжника ( чрез захранване на сметката, обслужваща кредита ) на 11.01.2013 г. една сума от 210 лева, с която е погасена главница от 159,28 лева и просрочени лихви по договора за кредит. Вещото лице установява, че за исковия период непогасената главница е в размер на сумата от 11 840,72 лева, а за периода 20.02.2015 г. – 10.12.2019 г. е в размер от 9391,29 лева. Размера на дължимата възнаградителна лихва за периода 11.02.2013 г. – 10.12.2019 г. е 6746,85 лева, а за периода 20.02.2017 г. – 10.12.2019 г. е в размер на 1418,07 лева. Според заключението на ССчЕ общо непогасената наказателна лихва / обезщетение за забава / възлиза на 8774,07 лева, а за периода 20.02.2017 г. – 10.12.2019 г. е в размер на 4492,88 лева. Вещото лице е констатирало, че договорената възнаградителна лихва по т.4 от договора в размер на 13,95% не е била повишавана от банката през целия период на действие на договора до крайния му падеж на 10.12.2019 г.