Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 09.01.2024, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
267/2023
Подписан
09.01.2024

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 163 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171 ал.6 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.118 ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 11 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 1, б. "р" · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 65 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • § 2 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.11 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№ 09.01.2024г. гр.Търговище

Административен съд - гр.Търговище втори състав на девети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в закрито заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА

ПЕТРОВА като разгледа докладваното адм.д.№267 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на М.С.Б. с адрес

***, действащ чрез а.. С. М. Р. *** с посочен съдебен адрес ***, против Решение №2153-25-60 от 13.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-396-5 от 28.09.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

След извършване на проверка за редовност на постъпилата жалба и след отстраняване на констатираната нередовност съдът установи, че същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, поради което е редовна. Относно допустимостта на жалбата съдът установи, че тя е подадена срещу акт, който подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.118 ал.1 от КСО. Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване на оспорения административен акт, предвид датата на връчването му с известие за доставяне /на 17.11.2023г. чрез упълномощения по административното производство адвокат/ и датата на входиране на жалбата в ТП на НОИ – Търговище – 01.12.2023г. Същата се подава от лице – адресат на оспорения акт, имащо правен интерес от обжалване на последния, чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Предвид постоянния адрес на жалбоподателя – гр. Опака, съгласно чл.118 ал.3 КСО във вр.с чл. 133 ал.1 от АПК спорът е родово и местно подсъден на Административен съд - Търговище.

При така направената констатация за редовност и допустимост на жалбата следва да се насрочи открито съдебно заседание за разглеждането й с призоваване на конституираните страни и да се извърши процедурата по чл. 163 ал. 2 АПК като се укаже на административния орган, издал оспорения акт, възможността в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага. Следва да се съобщи на страните проект за доклад по делото. По приемане на представените доказателства съдът следва да се произнесе в съдебно заседание, като към момента следва да бъдат уважени направените от оспорващия доказателствени искания и на същия бъде дадена възможност да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание за установяване на посочените в жалбата обстоятелства, определящи обичайното му пребиваване.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д

Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство:

М.С.Б. с адрес ***, в качеството му на жалбоподател/оспорващ, и

Директор на ТП на НОИ - град Търговище, в качеството на ответник по оспорването.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 30.01.2024 г. от 11.20ч., в Зала №4 на Съдебна палата – Търговище, за която дата да се призоват страните на адресите, посочени в приложения списък на страните.

УКАЗВА на Директора на ТП на НОИ - град Търговище възможността му по чл.163 ал.2 от АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата и посочи доказателства, като приложи към отговора писмените доказателства, с които разполага.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО

ДЕЛОТО:

1.Обстоятелства, на които се основава жалбоподателя -

В жалбата се визира незаконосъобразност на обжалваното Решение №2153-25-60 от 13.11.2023 г.на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-396-5 от 28.09.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което по заявление №251-00-396/03.04.2023 г., на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането па парично обезщетение за безработица на М.С.Б. по чл.54а от КСО.

Като отменителни основания се сочат : 1/допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не изследвал изобщо действителната фактическа обстановка и не преценил задълбочено представените към депозираната жалба доказателства; 2/ нарушаване на материалния закон, поради направена неправилна преценка при определяне на действителното място на пребиваване на жалбоподателя съобразно елементите, визирани в чл. 11, §1 от Регламент (ЕО] № 987/2009. Относно нарушаването на материалния закон се излагат следните съображения: 1/ жалбоподателят разполагал със собствено жилите на територията на Република България, находящо се в гр. Опака; 2/постоянният и настоящият адреси на Б. винаги били на територията на Република България; 3/ жалбоподателят сключил граждански брак в Република България, където продължавала да живее съпругата му; 4/ децата на жалбоподателя живеели и учели в Република България; 5/ по време на работата си в Германия жалбоподателят изпращал ежемесечно финансови средства на своето семейство по банковата сметка на своята съпруга. Твърди се, че за изброените обстоятелства били представени своевременно доказателства пред административния орган. В жалбата са изложени фактически и правни аргументи относно твърдението, че наличието на регистриран адрес на жалбоподателя в Германия по време на полагането на труд от негова страна там не може да се приеме като адрес на обичайно пребиваване, а се явява временно пребиваване – престой по смисъла на чл. 1, §3, б. "к" от Регламент (ЕО) № 883/2004. Жалбоподателят сочи, че спрямо него в случая е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор в Германия и намерение за пребиваване в Република България. Заявява, че центърът на жизнените му интереси винаги е бил в България, че към момента е освободен от работа поради икономически причини, а именно - съкращение на неговата работна позиция, и е регистриран в Бюрото по труда като активно търсещо работа лице. Като счита, че отговаря на всички изисквания на чл. 54а от КСО/положен повече от 7 години трудов стаж, заплатени осигуровки и данъци към държавата, непосредствено след приключването на трудовия му договор се е върнал в родината си и своевременно е подал заявление с вх. №251-00-396/03.04.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица/ и че Република България се явява компетентната държава, която следва да му изплати претендираното обезщетение за безработица, оспорващият моли съда за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ и за връщане на административната преписката на същия за ново произнасяне по заявлението му за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

С оспореното Решение №2153-25-60 от 13.11.2023 г.на

Директора на ТП на НОИ-Търговище е потвърдено Разпореждане № 251-00-396-5 от 28.09.2023г., издадено от гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ-Търговище, с което по заявление №251-00-396/03.04.2023 г., на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004 е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на М.С.Б. по чл.54а от КСО. Основният аргумент за постановения и потвърден отказ се базира на правилото на чл. 11, §3 от Регламент № 883/2004, съгласно което заетите и самостоятелно заетите лица се подчиняват на законодателството на държавата, в която осъществяват своята дейност, без значение от мястото на пребиваване или седалището на работодателя. Прието е, че институцията на държавата, в която лицето осъществява своята дейност и в която респективно е осигурено, е компетентна за отпускане и изплащане на осигурителни обезщетения /чл. 1, б.

„р" от Регламент № 883/2004/. Прието е, че не са налице и изключенията по чл. 65 от Регламент (ЕО) 883/2004, тъй като жалбоподателят е лице, което не е придобило „последно“ осигурителен период според българското законодателство и е налице завръщане в държавата му на произход след прекратяване на трудовата му дейност в Германия, където е пребивавал във връзка с дейността си. Органът е приел, е компетентна държава – членка по заявлението на Б. е Германия, която като държава по последната му заетост е приета и като държава – членка по пребиваване, като каквато изрично е посочено, че не е България. Последното е базирано на приетите факти, че лицето не е имало връзка с Република България, основана на валидни трудови/осигурителни правоотношения, тъй като видно от справките от информационните масиви на НОИ за Б. липсвали данни за осигурителни периоди от м.12.2010 г. до м.10 2016 г. и от м.04.2018 г. до момента на постановяване на решението.

2. Правна квалификация на спора – жалбата е с правно основание чл. 118 ал.1 КСО.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават – 1/ страните не спорят, че оспорващият заявител М.С.Б. е гражданин на Република България, т. е. на държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – признатите за безспорни по т.3.

5. Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ответната страна - Директора на ТП на НОИ - град Търговище, че съгласно чл.170 ал.1 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО носи тежестта за доказване съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваното решение, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му : компетентност на органите, издали оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаване на тези актове. Органът следва да докаже визираните в оспореното решение фактически основания за отказ да се отпусне парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО.

УКАЗВА на жалбоподателя, че съгласно чл.154 ал.1от ГПК във връзка с чл. 144 АПК във вр.с чл. 118 ал.3 КСО е длъжен да докаже фактите, на които основава оспорването си, а именно: 1/ че по отношение на него са били налице всички материални предпоставки за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО, в т.ч.твърдението си, че към датата на подаване на заявление му е имал качеството на безработно лице, а държавата на неговото пребиваване по време на последната му заетост е била Р България, съобразно понятието „пребиваване" по смисъла на чл. 1 б.“й“ от Регламент (ЕО)883/2004 и елементите за определянето му по чл.11 от Регламент №987/2009г. на ЕП и на Съвета.

По представените доказателства от жалбоподателя и ответната страна, съдът ще се произнесе в насроченото по делото открито съдебно заседание, съгласно чл.171 ал.6 изр.2 от АПК във вр. с чл.118 ал.3 КСО.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателя да доведе двама свидетели в насроченото съдебно заседание.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: