Решение № 5238 от 11.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5238 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100505821 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника М. М. Т. срещу решение от 19.07.2023 г., поправено с решение от 08.11.2023 г., по гр.д. №42830/2020 г. на Софийския районен съд, 36 състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.76 ЗС да преустанови нарушението и да възстанови нарушеното владение на Б. Д. Т. по отношение на следния имот, представляващ избено помещение със светла площ от 24,56 кв.м., представляващо западната част от избено помещение, цялото с площ от 51,52 кв.м., построено под изградената до жилищната сграда пристройка, представляваща двуетажна сграда с площ от 51,52 кв.м., при граници: от една страна двуетажна жилищна сграда на Д.Б.И. и К.И.И., и от три страни УПИ VII-482, намиращо се под цялата двуетажна сграда с площ от 51,52 кв.м., построена в УПИ VII-482 от кв.22 по плана на гр. София, с. Панчарево, ул. ********а, цялото с площ от 817 кв.м., при граници: УПИ VI-481, УПИ IХ-484 и УПИ VIII-483, а съгласно скица №15-224932-06.03.2020 г. на СГКК - гр. София, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ на поземления имот 805 кв.м, ведно с намиращите се в имота движими вещи, както следва: Дърва за огрев, нарязани- 5 /пет/ куб.м.; Дъски /талпи/, с дебелина около 4 см. и дължина 4,00 м.- 3 /три/ броя; Дъски /талпи/, с дебелина около 4 см. и дължина 2,00 м.- 2 /два/ броя; Дървена стълба с дължина 4,00 м. - 1 /един/брой; Дървена стълба с дължина 2,00 м. - 1 /един/ брой; Бидони /пластмасови/ с вместимост 200,00 л. - 3 /три/ броя; Бидон /пластмасов/ с вместимост 50,00 л. - 1 /един/ брой;

Бидон /пластмасов/ с вместимост 30,00 л. - 1 /един/ брой; Меден казан с вместимост 40,00 л.

- 1 /един/ брой; Казан /поцинкован/ - с вместимост 50 л. – 1 /един/ брой; Бял пластмасов сандък - 1 /един/ брой; Газова бутилка - 1 /един/ брой; Лопати - 4 /четири/ броя; Мотики-2 /два/ броя; Прави лопати -2 /два/ броя; Железни лостове - 3 /три/ броя; Клинове за цепене на дърва - 3 /три/ броя; Железен чук 5 кг. с дръжка - 1 /един/ брой; Брадва – 1 /един/ брой; Чук 3 кг. с дръжка - 1 /един/ брой; Чук 1,5 кг. с дръжка - 1 /един/ брой; Топор - 1 /един/ брой;

1

Столове, дървени, сгъваеми - 2 /два/ броя; Стол, железен - 1 /един/ брой; Колчета, чамови, подострени - 20 /двадесет/ броя; Буркани /800 мл./ компот от праскови /20 броя/, кайсии /20 броя/, ягоди /20 броя/ - общо 60 /шестдесет/ броя; Буркани /400 мл./ със зелен боб - 5 /пет/ броя; Бутилки /330,00 мл./ със сок от домати - 20 /двадесет/ броя; Касетка с празни бутилки /500 мл./ - 30 /тридесет/ броя; Буркани празни /800 мл./ - 60 /шестдесет/ броя; Касетки с бурканчета /400,00 мл./ по 30 броя буркана всяка една от тях - 4 броя касетки с общо 120 буркана по 400 мл., като ответникът е осъден и да заплати на ищеца разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи още, че делото в първоинстанционния съд е разгледано в нейно отсъствие, както и в отсъствие на упълномощения адвокат в нарушение разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК. Поддържа, че процесното мазе не е самостоятелен обект. Оспорва да е отнела владението на ищеца на сочената дата, а по отношение на процесните движими вещи – да са в нейно владение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. Д. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Образувано е и по въззивна жалба на ответника М. М. Т. срещу решение от 08.11.2023 г. по гр.д. №42830/2020 г. на Софийския районен съд, 36 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитивите на решение №20097816/19.07.2023 г. по гр.д. №42830/2020 г. по описа на СРС, 36 състав, като вместо „ЕГН ********“ на Б. Д. Т., да се чете „**********“.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи още, че делото в първоинстанционния съд е разгледано в нейно отсъствие, както и в отсъствие на упълномощения адвокат в нарушение разпоредбата на чл.142 ал.2 ГПК. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Б. Д. Т. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивн ите жалби пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията, изложени в отговорите на въззивните жалби, намира за установено следното:

По делото се установява от представените договор за доброволна делба на съсобствен неделим имот за реално ползване от 21.07.1998 г. и нот. акт за дарение на недвижим имот №30, т.І, н.д. №34/11.03.1999 г., че ищецът е собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място с площ от 817 кв.м., находящо се в с. Панчарево, ул. ********, заедно с втория етаж на източната част на построената двуетажна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м., както и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата.

Видно от представения по делото нот. акт за продажба на недвижим имот №193, т.І, н.д. №190/06.04.1999 г. на нот. Ц.С., ответникът е собственик на двуетажна жилищна сграда, находяща се в с. Панчарево, ул. ********, със ЗП от 51,52 кв.м., заедно с 1/3 ид.ч. от мястото, в което е построена сградата.

От представените решение от 14.02.2007 г., постановено по гр.д. №9812/2005 г. по описа на СРС, 38 състав, и решение от 09.01.2009 г., постановено по гр.д. №2940/2007 г. по описа на СГС, ІV-а въззивен състав, влезли в сила на 19.10.2009 г., се установява, че е признато за установено по предявения от ответника срещу Д.Б.И. /праводател на ищеца/ иск с правно основание чл.108 ЗС, че ответникът е собственик на 1/3 ид.ч. от избено помещение 2 с площ от 51,52 кв.м., и 2/3 ид.ч. от избено помещение със светла площ от 20,31 кв.м., представляващо източната част от избено помещение, цялото с площ от 51,52 кв.м., намиращо се под цялата сграда с площ от 51,52 кв.м., построена в УПИ VІІ-482, което дворно място е в кв.22 по плана на гр. София, с. „Панчарево, ул. „Александър Стамболийски“.

От представеното по делото решение от 06.08.2015 г., постановено по гр.д.

№11349/2015 г. по описа на СРС, 44 състав, влязло в сила на 21.08.2016 г., се установява, че е отхвърлен предявеният от ответника срещу Д.Б.И. /праводател на ищеца/ иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.31 ал.2 ЗС за дължимо парично обезщетение за лишаване от право на ползване на съсобствени имоти /източната част на избено помещение със светла площ от 20,31 кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от цялото избено помещение с площ от 51,52 кв.м., намиращо се под цялата сграда с площ от 51,52 кв.м., построена в дворно място в с.

Панчарево, ул. ********а/ в периода 13.12.2009 г. – 13.01.2012 г.

От приетото по делото заключение на СТЕ, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че средната пазарна стойност на процесното избено помещение възлиза на сумата от 12 964,00 лв.

От приетото във въззивното производство заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че общата средна пазарна цена на процесните движим вещи е 1443,00 лв.

От показанията на свид. М.И. се установява, че ищецът е собственик по наследство на имот в с. Панчарево, ул. ******** – етаж от къща, в който имот живее майката на ищеца, но последната се грижи за имота, а ответникът живее в пристройка към стара къща в същия имот, като двете къщи са с обща стена. Свидетелят сочи още, че под пристройката към старата къща има две мазета, които са построени през 1975 г., като предишните собственици са се разбрали кой кое мазе да ползва, като ищецът е продължила да ползва западното мазе и е държала в него зимнина, земеделски сечива, инвентар, но вече трета година ищецът не може да ползва мазето, защото на 03.08.2020 г. ответникът е разбила преградната стена между двете мазета, за което ищецът се е обадила на тел.112, след което е сложила между двете мазета желязна решетка в дупката, но след това са установили, че мазето на ищеца е залостено, вратата не може да се отключи и ищецът не може да влезе в мазето си.

Установява се от свидетелските показания и че в мазето на ищеца е имало: дърва за огрев, талпи, дървени стълби, пластмасови бидони, пластмасов сандък, меден и поцинкован казан, земеделски сечива – лопати, мотики, топор, чукове, сгъваеми столове, газова бутилка, чамови колчета, железни лостове, зимнина – компоти от праскови, кайсии, ягоди, консерви от зелен боб, бутилки с доматен сок, както и празни буркани.

От показанията на свид. В.С. се установява, че ответникът живее в къща в с.

Панчарево, като през мес.10.2019 г. ответникът е затворила с греда вратата от вътре в къщата към мазе от нейната страна, за да няма достъп. Свидетелят сочи още, че през 2023 г. от мазето е изкаран багаж – инструменти, буркани, бидони, като две жени са си прибрали багажа.

Други относими доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По въззивната жалба срещу решението от 19.07.2023 г.:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да 3 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно по следните съображения:

СРС, 36 състав, е сезиран с иск с осъдителни искове правно основание чл.76 ЗС за преустановяване на нарушението на владението върху недвижим имот, представляващ избено помещение със светла площ от 24,56 кв.м., представляващо западната част от избено помещение, цялото с площ от 51,52 кв.м., построено под изградената до жилищната сграда пристройка, представляваща двуетажна сграда с площ от 51,52 кв.м., намиращо се под цялата сграда с площ от 51,52 кв.м., построена в дворно място в с. Панчарево, ул.

„Александър Стамболийски“, и върху находящите се в избеното помещение движими вещи, подробно описани в молба-уточнение от 18.11.2020 г., чието владение е отнето по насилствен и скрит начин.

Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗС, владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6-мес. срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело.

Настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая законният 6-мес. преклузивен срок за предявяване на исковете за защита на отнето владение е спазен по делото. Владението се твърди, а и се установява от събраните по делото доказателства, да е отнето на 03.08.2020 г., а исковата молба е депозирана на 04.09.2020 г., поради което следва да се приеме, че 6-мес. преклузивен срок е съобразен.

Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за възстановяване на владението като фактическо отношение /състояние/. С иска по чл.76 ЗС се дава защита срещу отнемане на владение или държане, осъществени чрез насилие или скрит начин. Общото между разнообразните фактически действия, чрез които фактическата власт може да се отнеме чрез насилие или скрит начин, е че същите са извършени не по установения от закона ред за отстраняване на един правен субект от вещта и предаването и на друг правен субект. Насилствено отнемане на вещта има тогава, когато се използва физическа сила или заплаха срещу лицето което владее или държи вещта, както и когато се употреби физическа сила по отношение на самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка. Скрит начин по смисъла на чл.76 ЗС е налице, когато по начин или по време на извършване нарушението не може или трудно може да стане достояние на владелеца или държателя. От значение са обстоятелствата и условията, при които е извършено нарушението - дали то е извършено по време, когато се знае, че владелецът или държателят няма да бъдат в имота. Съотношението на владелческа защита и иск за защита на владение като елемент от защитата на правото на собственост, се отнасят помежду си като род към вид. Ето защо и допустимостта на исковото производство по чл.76 ЗС се обуславя само от установените в закона обстоятелства. При защита на владението с владелчески иск, избрана като форма на защита на владение като фактическо състояние, чия е собствеността е без значение за установения от законодателя фактически състав на иска по чл.76 ЗС и неговата допустимост по смисъла на чл.130 ГПК, целта е да се възстанови отнетото владение върху имота като фактическо състояние и по тези спорове съдът е ограничен да установи само факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора. Исковете за защита на владението са съдебни средства за защита, те се предявяват и разглеждат от съда при осигурена и гарантирана от законодателя възможност по състезателен ред да се установи нарушаването на фактически отношения по повод на конкретен недвижим имот или движима вещ в рамките на съдебното производство и да се разпореди със силата на пресъдено нещо преустановяване на нарушението и възстановяване на онези фактически отношения, съществували до нарушението.