Решение № 377 от 15.04.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1268/2021
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 15.04.2021
- В сила
- 15.04.2021
- Състав
- Анета Александрова Трайкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 19, ал. 1, т. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 19, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 181 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 150 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. Пловдив , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Анета А. Трайкова при участието на секретаря Невена М. Назарева като разгледа докладваното от Анета А. Трайкова Гражданско дело №
20215330101268 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр. с чл.
150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21 обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа извънреден труд, положен в периода 01.01.2018 г. – 30.06.2019 г., сумата от 100 лева (сто лева) – обезщетение за забава за периода 26.04.2018 г. – 25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 26.01.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че в исковия период е работил като държавен служител в надзорноохранителния състав на ответната дирекция на длъжност “****** ”, с местоизпълнение на служебните задължения – територията на ********.
Твърди се, че надзорно-охранителната дейност на З. гр. П, е организирана на сменен режим, изпълняван от ****те от състава в т.нар. „наряди“, нормативно установени по своята продължителност и наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР), създадени по предварително утвърден месечен график от нарочен служител, определен от **** на З. гр. П. Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди на **** на З. гр. П за разпределение на работното време, работният процес е организиран предимно на 12 часови наряди/24 часови наряди. Така основните си служебни задължения по охрана ищецът осъществявал под формата на 1
12-часови наряди_24-часови наряди, изпълнявани на конкретен пост в З. гр. П или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на охрана на лица, лишени от свобода при болничен престой – на територията на съответното болнично заведение), определян от **** на З. гр. П, като неговото работно време се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в исковия период е тримесечен.
Конкретно изпълнението на служебните си функции през едно регламентирано 24часово дежурство, ищецът осъществявал по следния ред: съгласно Заповед на **** на З. гр. П е задължен да се яви на работа в З. гр. П в 07:50 часа. Работната му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна служители относно оперативната обстановка в затвора. Инструктажът бил с минимална продължителност – около 15 минути. След извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна служители се разписвали в ежедневната ведомост, където било отразявано времетраенето на съответните наряди като съобразени с нормативно установената продължителност на работните смени – 12, 8, 24 часови такива с конкретната продължителност – 8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа и от 08.00-08.00 за 24-часовите смени и се отправяли всеки към своя пост за изпълнение на наряда. 24-часовата смяна на дежурния ****** приключва с докладването от страна на ****ите на отделенията за сдаване на всички постове и резултатите от изминалата смяна. След това същият има задължение да докладва за оперативната обстановка на **** на затвора , което се осъществява в диапазона от 08.30 часа на следващия ден до 08.50-09.00 часа.
Така реалната продължителност на едно 24-часово дежурство е 25 часа.
Всички гореописани служебни дейности (положените по график и извън него, служебните занятия, извършваните непланирани предварително претърсвания/обиски) били извършвани от ищеца на територията на З. - гр. П. по Заповеди на **** на З. гр. П и по длъжностната му характеристика, представляват негови основни и съпътстващи трудови/служебни функции и като такива са част от работното му време, което работодателят му – ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно реално отработените часове.
Твърди се, че фактическото положение в З. гр. П да е различно, като на практика не били отчитани като работно време съпътстващите всеки наряд дейности – извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и приемането на дежурството, времето, през което съответния служител пътува от З. гр. П до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно след сдаването на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото дежурство.
По този начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото фактически изработено от него работно време, което в условията, когато е налице надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен период, води до натрупване на извънреден труд, за който има право да иска парично възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за периода 01.01.2018 г. – 30.06.2019 г. е положил 200 часа извънреден труд, допълнителното възнаграждение за които е станало изискуемо в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е заплатено от 2 ответника, в общ размер на предявените вземания – 1000 лева за 200 часа извънреден труд, положен в процесния период, сумата от 100 лева – обезщетение за забава за периода 26.04.2018 г.
– 25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.
В предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.Ч., счита искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Не се спори, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е държавен служител, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността „******” в З.- П., като работното време се отчитало сумарно на тримесечен период. Не се оспорва, че работното време на ищеца е било по график с полагане на 24 -часови дежурства.
В случай, че съдът приеме за основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства – заповед за назначаване на ищеца на длъжността „******” в З.- П., акт за встъпване в длъжност, длъжностна характеристика за длъжността „******” и акт за встъпване в длъжност се установява, че за целия процесен период ищецът е заемал длъжността „******” в З. гр. П.
Не се спори, че за процесния период работното време на ищеца е било разпределено под формата на 24-часови дежурства, които се полагали в З. гр. П.
По делото са представени справка за месечни заплати, за отсъствията му поради временна неработоспособност и ползваните отпуски, както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период. Видно от същите, на ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО„ възнаграждение за „специални условия военни”, допълнително възнаграждение за резултати в СД и порцион.
Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период.
Представена е и справка за различните видове наряди.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина на 3 носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на едно редовно 24часово дежурство в З.- П., и на дежурство на временно открит пост по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От показанията на свидетеля Д.Д.И., който е колега на ищеца, се установява, че през процесния период, ищецът е давал само 24-часови дежурства, разпределени по месечен график, както следва – едно 24-часово дежурство и три дни почивка.
Свидетелят разяснява протичането на едно 24-часово дежурство. Тези дежурства продължавали от сутринта на единия ден до сутринта на следващия ден. Ищецът следвало да се яви най-късно в 07:50 часа в ****, където имал задължения да проверява и идващите на работа, проверка на наличността на идващия състав, дали е снаряжен, дали е облечен. Той присъствал на провеждането на инструктажа като застъпващ, съвместно с двамата главни **** – сдаващия и приемащия. Разпределял задачи на ****те и поставени такива от ръководството. Когато свършел инструктажът, той слизал в дежурната и имал свои дейности – обработка на картони на лишени от свобода, изпълнение на заповеди на ръководството, водене на документация. На следващия ден, като пристигнел застъпващият **** на отделение, по същия начин присъствал на инструктажа, след което слизал с главния надзирател. През това време отстъпващият **** стоял в дежурната, като застъпващият ****, заедно с отстъпващият и застъпващият ****** провеждали инструктажа, и едва след като приключи инструктажът, застъпващият **** на отделение, заедно със застъпващия и отстъпващия ****** слизали заедно при отстъпващия **** на отделение. Тогава двамата ****и сдавали ключове и разпоредби, и ако имало разпоредби от ръководството, при което отстъпващият вече бил готов да бъде свободен и да си тръгне. Това ставало непосредствено след инструктажа и около 09:00 ч. отстъпващият **** на отделение, респ. изпълняващият функциите му негов заместник, бил свободен да си тръгне. Това била минималната продължителност на едно 24-часово дежурство.
Гореописаните документи, показанията на свидетелите, ведно с документацията, находяща се в З. – П., вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата документация във връзка с полаганите дежурства, са изследвани от вещото лице К., чието заключение по допуснатата ССЕ е изслушана и приета по делото.
В заключението си вещото лице е изчислил броя полагани дежурства от ищеца, норма времето за всеки един от месеците, включени в процесния период.
Съдът кредитира заключението на това вещо лице като обективно и компетентно изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната уредба досежно сумарното изчисляване на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав.
При така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните не се спори, и се установи от събраните по делото доказателства, че в процесния период ищецът е работил като „******” в Главна дирекция „изпълнение на наказанията” към МП с място на работа – З. гр. П. Ищецът се явява “държавен служител”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения, каквото е З. – П., са държавни служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата относно държавната служба по 4
ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго. Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се изпълняват чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява, че служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по график, се изчислява сумарно на тримесечие.