Определение № 2727 от 09.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2727 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502619 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕАД Е. И., БУЛСТАТ 180978004, съдебен адрес: гр.

Пловдив, ул. „Борба“ № 3 – пълномощник на М. А. А., ЕГН ********** от с. П., общ. Р., ул.

„С.“ № ... против Определение № 9250 от 30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 16403/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с., с което е оставено без уважение искането на ЕАД Е. И. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че върху адвокатското възнаграждение, в т.ч. дължимото на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да се начисли ДДС, тъй като не е налице необлагаема доставка, а по отношение на размера на адвокатското възнаграждение се релевират доводи за разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски в светлината на практиката на СЕС и релевантната практика на ВКС. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на съдебен акт, с който да се присъди ДДС върху определено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9 не е подал отговор на частната жалба.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна.

Производството по гр.д. № 16403/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с. е образувано по искова молба на М. А. А. против „Кредит Тайм” ЕООД за прогласяване нищожността на клаузи от сключения помежду им договор за кредит от 21.05.2020 г.

В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решение № 2712 от 14.06.2024 г. съдът е уважил изцяло предявените искове и е 1 осъдил ответника да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер на 300 лв., като се е мотивирал с липсата на фактическа и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание и приемането единствено на писмени доказателства.

С молба от 17.06.2024 г. пълномощникът на ищеца е направил искане за допълване на постановеното решение в частта за разноските, като бъде присъден ДДС върху адвокатското възнаграждение.

С Определение № 9250 от 30.07.2024 г. съдът е оставил без уважение искането, като по отношение на мотивите за това е препратил към подробните съображения в постановеното по делото решение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, но по същество неправилно.

Спорът по делото, съгласно възраженията в частната жалба, се свежда до това дали при присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, възнаграждението следва да включва и ДДС. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, според която ДДС следва да се начисли и към този вид възнаграждения.

Осъществяването на безплатна адвокатска помощ в случаите на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС. За извършената правна услуга на адвоката се дължи възнаграждение, но не предварително от лицето, на което е предоставена правната помощ и съдействие, а от насрещната страна по делото, в случай на неблагоприятно за нея решение. С нормата на § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г. въпросът как се определя възнаграждението на адвокатите, регистрирани по ЗДДС, е ясно регламентиран, без значение дали възнаграждението им е договорено и заплатено предварително, или е присъдено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

Доводите на частния жалбоподател, касаещи размера на присъденото адвокатско възнаграждение, са неотносими, доколкото не е формулирано искане за увеличаване на размера му, а само за присъждане на ДДС върху същото. Въпреки това следва да бъде посочено, че предвид актуалната практика на СЕС и ВКС размерът на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение съответства на вида и броя на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложеното съдът намира обжалваното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде изменено решението в частта за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца се присъдят още 60 лв., съставляващи ДДС върху вече определеното възнаграждение от 300 лв.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 9250 от 30.07.2024 г. по гр.д. № 16403/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 2712 от 14.06.2024 г., постановено по гр.д. № 16403/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.с., частта за разноските, като ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 2

1А“, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 сумата от още 60 лв., съставляваща ДДС върху вече определеното възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. от 300 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3