Решение № 16871 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16871 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110103059 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 420 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „ТТ.С.“ ЕАД срещу В. А. А. ЕГН:**********, както следва: иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 494,78 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент партер, находящ се в *******, за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., както и на сумата 18,59 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г.,., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.04.2024г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 77 , 7 8 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 26.03.2024г., както и на сумата 3,76 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 16.07.2021г. до 26.03.2024г..

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството на съсобственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес в ***********, апартамент, инсталация 4000198312/аб. № *********, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с 1 даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 21482 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез процесуалния й представител, депозира отговор, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Прави възражение за нищожност на клаузите от общите условия на топлофикационното дружество регламентиращо сроковете за заплащане на задължения и заплащането на стойността на услугата за дялово разпределение на „ТТ.С.“ ЕАД, а не на дружеството, което я е предоставило. В отговора се излагат подробни съображения за нищожност на административните актове (обявена по надлежния съдебен ред) на нормите, регламентиращи изчисляването на топлинна енергия за сградна инсталация. Пълномощникът на В. А. прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва ответницата да има качеството на потребител на топлинна енергия. Не оспорва начисляването на топлинната енергия в приложените счетоводни документи, поради което моли произнасянето по искането за допускане и назначаване на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи да бъде отложено в открито съдебно заседание – след представяне на писмени доказателства от дружество, осъществяващо дяловото разпределение.

Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не изразява становище по спора.

При проВ. на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Установено е, че с Протокол от проведено на 15.10.2015г. Общо събрание на етажните собственици на обекти в сградата, в която се намира процесният имот, е взето решение за сключване на договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и че такъв е бил подписан.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в жилищните кооперации, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен Договор между „ТТ.С.” ЕАД и Т.С.“ ЕООД от 03.06.2020. относно валидно възникнало между дружествата облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Валидността на този договор, съответно наличието на правоотношение между етажната собственост и третото лице помагач не се отрича в производството, нито обстоятелството, че това дружество е осъществило реалния отчет за процесния период за този обект и е изготвило изравнителните сметки, което обстоятелство се потвърждава и от вещо лице.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

2

По делото е приет нотариален акт за собственост на процесния апартамент ом LLLXLIX, дело №39028/97г. на нотариус И.Н., обективиращ договор за дарение, по силата на който жилището - апартамент партер, находящ се в *********, е било дарено на В.А.А. от ответницата - майка му В. А. А. и сестра Л. А.. С договора за дарение от ответницата е запазила правото си на ползване съобразно своята ½ ид. ч. По делото е разпитан свидетеля А.К., съгласно чийто показания, с ответницата са съседи в кв. Г.М., където твърди, че живее последната. Изтъква, че процесния имот е собственост на сина на ответницата – В.А., както и че той е потребил, защото той е ползвал процесния имот и че въпреки, че ответницата има запазено право на ползване, не е ползвала никога жилището на сина си.

По делото са приобщени материалите по гр. д. № 54967/2017г. по описа на СРС, 28 състав, от които се установява, че потребител на употребяваната топлоенергия е синът на ответницата – В.А., спрямо който има включително осъдителни решения за установяване на дължима топлоенергия от процесното жилище негова собственост.

Не се представят доказателства за разпоредително действие с имота и прехвърляне на собствеността на ответница, т.е. за процесния период се установява, че синът на ответницата – В.А.А., е собственик на топлоснабдения имот и потребител на употребената топлоенергия за процесния имот. В този смисъл, възражението на ответницата, че няма облигационни правоотношения с ищеца, е основателно и няма качеството на потребител на топлинна енергия.Ето защо, ответницата не е била страна по облигационното правоотношение с „ТТ.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР, поради което претенцията срещу нея се явява неосователна и следва да се отхвърли.

По разноските

При този изход на спора разноски се присъждат на ответника. Търсените от В. А. А. разходи са в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение, Съдът намери, че не е налице прекомерснот на възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес по него, поради което не уважи направеното от ищеца възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от „ТТ.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, срещу В. А. А. ЕГН:**********, искове:

- по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата 252,98 евро или 494,78 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент партер, находящ се в *******, за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., и 9,50 евро или 18,59 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 10.04.2024г г. до окончателното изплащане, както и;

-по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 39,777 евро или 7,78 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г. до 26.03.2024г., 38,86 евро или 76 лева – лихва за забава върху дяловото разпределение за периода 16.07.2021г. до 26.03.2024г..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ТТ.С.“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на В. А. А. ЕГН:**********, сумата 178,95 евро или 350 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК 130036512, като 3 трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4