Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 25.09.2026, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 289/2026
Вид
Решение № 229
Подписан
25.09.2026
Състав
Евгения Георгиева Симеонова, Катя Николова Гердова, Мира Руменова Джонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 68 · Закон за собствеността
  • чл. 68, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 69 · Закон за собствеността
  • чл. 79 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Враца, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500289 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 7145/31.03.2026 г.

(виж пощенското клеймо от 27.03.2026г.), подадена от К. Н. Г., и В. К. Г., чрез адв. Б.

В. от АК – Видин, против Решение № 119/07.03.2026 г., постановено по гр. д. № 1690/2025 г. по описа на Районен съд – Враца. Обжалва се решението като неправилно.

Сочи се в жалбата, че с посоченото решение първоинстанционният съд е уважил предявения от Л. Х. М. против К. Н. Г. и В. К. Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признал за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-1843/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Враца, п.к. 3000, местност „Врачански лозя“, местност „Шаровитица“, с площ 2079 кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни условия – седма, без предишен идентификатор, номер по предходен план 981298, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв. м, на един етаж, с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, при съседи на поземления имот: ***, ***, ***, ***, *** и ***.

На основание чл. 537, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд е отменил изцяло Констативен нотариален акт № 42, т. III, дело № 290/2024 г. на нотариус С. П., рег. № 006 на Нотариалната камара, с район на действие към момента на съставянето му Районен съд – Враца.

С решението в тежест на ответниците са възложени и направените от ищеца разноски в 1 размер на 1 080,16 евро.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно, поради необоснованост и неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Въззивниците оспорват извършената от районния съд преценка на гласните доказателства. Твърдят, че съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, без да обсъди в необходимата пълнота показанията на свидетелите на ответниците и тяхната връзка с останалия доказателствен материал.

По отношение на свидетелите на ищеца във въззивната жалба се поддържа, че показанията им са сходни и не се основават в достатъчна степен на лично възприети факти.

Като пример се сочат показанията на свидетеля Г. В., който заявил, че при проведен телефонен разговор ищецът му съобщил, че процесният имот не е бил продаван. Според въззивниците обстоятелството, че свидетелят не е уведомил ищеца за извършваните в имота действия по разчистване и застрояване, въпреки твърдените от него непосредствени наблюдения върху имота, поставя под съмнение достоверността на показанията му. Излага се и довод, че ищецът не е предприемал своевременно действия за защита на твърдяното от него право на собственост.

От друга страна, въззивниците поддържат, че показанията на ангажираните от тях свидетели намират подкрепа в събраните по делото писмени доказателства и в останалия доказателствен материал.

В тази връзка се позовават на представени в съдебното заседание на 22.01.2026 г., след изслушване на заключението на съдебно-техническата експертиза, два заверени преписа на хартиен носител от електронен образ, наличен в СГКК – Враца, относно процесния имот.

Според въззивниците от тези доказателства се установява наличието на застрояване в имота още през 2011 г. Посочва се, че доказателствата са приети от първоинстанционния съд, но не са обсъдени в мотивите на постановеното решение и не е извършена преценка на доказателственото им значение.

Въззивниците поддържат, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се установява упражнявано от тях спокойно и необезпокоявано владение върху процесния имот за период, по-дълъг от десет години, съответстващ на удостовереното в констативния нотариален акт придобивно основание, докато ищецът през същия период не е упражнявал фактическа власт върху имота.

С оглед на изложеното се иска отмяна изцяло на Решение № 119/07.03.2026 г. на Районен съд – Враца, отхвърляне на предявения иск и запазване действието на Констативен нотариален акт № 42, т. III, дело № 290/2024 г.

Претендират се направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Л. Х. М., чрез процесуалния си представител адв. В. Ч., който оспорва изцяло въззивната жалба и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.

Въззиваемият поддържа, че районният съд правилно е уважил отрицателния установителен иск и е постановил отмяна на констативния нотариален акт, с който ответниците са признати за собственици на процесния имот, въз основа на придобивна давност. Според изложеното в отговора ответниците не са доказали нито завладяване на имота, нито отблъскване владението на ищеца, каквито са изискванията на съдебната практика на ВКС.

В отговора се подчертава, че свидетелските показания на ответниците са противоречиви и недостоверни, докато свидетелите на ищеца последователно установяват, 2 че той е посещавал имота и е проявявал интерес към него през целия процесен период.

Излага се и довод, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че евентуално навлизане на ответниците в имота е настъпило най-рано след 14.08.2019 г., поради което към датата на подаване на исковата молба не е бил изтекъл необходимият 10-годишен срок по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобиване на имота по давност.Цитира съдебна практика на ВКС.

В отговора се излага и становище, че вписването на констативния нотариален акт само по себе си не установява упражняването на фактическа власт върху имота и не е достатъчно за доказване осъществяването на придобивна давност.

Според него ответниците самоволно са навлезли в имота, премахнали са съществуващи обекти и са изградили постройки, без да демонстрират открито намерение за своене спрямо собственика.

В отговора се отбелязва и че срещу същите ответници са били водени и други аналогични дела за имоти във „Врачански лозя“, приключили с влезли в сила решения в полза на собствениците и с отмяна на издадени в полза на ответниците констативни нотариални актове.

С оглед изложеното се иска въззивният съд да потвърди изцяло решението на Районен съд – Враца и да присъди на ищеца направените разноски за въззивната инстанция.

В писменият отговор не се правят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивниците К. Н. Г. и В. К. Г., редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се от пълномощника си адв.

Б. В., който поддържа въззивната жалба и заявява, че няма доказателствени искания.

Въззиваемият Л. Х. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Районен съд – Враца е сезиран с предявен от Л. Х. М. против К. Н. Г. и В. К. Г. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес: гр. Враца, п.к. 3000, местност „Врачански лозя“, местност „Шаровитица“, с площ 2079 кв. м, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята при неполивни условия – седма, номер по предходен план 981298, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 19 кв. м, на един етаж, с предназначение „друг вид сграда за обитаване“, при посочените в кадастралната карта съседи.

С иска е съединено искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Констативен нотариален акт № 42, т. III, дело № 290/2024 г. на нотариус С. П., с който ответниците са признати за собственици на процесния недвижим имот, въз основа на придобивна давност.

Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Правният си интерес от предявяването на отрицателния установителен иск ищецът обосновава с твърдението, че притежава 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Твърди, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 158, т. VII, дело № 1424/1965 г. на Врачанския народен съдия, неговият дядо Л. Г. М. му е прехвърлил 1/3 идеална част от имота. Друга 1/6 идеална част ищецът твърди, че е придобил впоследствие по наследство от своя баща Х. Л. М..

3

Според изложеното в исковата молба останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота принадлежи на И. В. М. – леля на ищеца, и С. Л. М. – негов братовчед, чиито права също произтичат от извършено от Л. Г. М. дарение и последващо наследствено правоприемство.

Ищецът поддържа, че процесният имот е владян и стопанисван от 1932 г. последователно от Л. Г. М. и неговите правоприемници, сред които е и той самият. Оспорва ответниците да са упражнявали фактическа власт върху имота за необходимия за придобиването му по давност период. Твърди, че до м. април 2025 г. ответниците не са посещавали и стопанисвали имота и не са били възприемани от собствениците на съседните имоти като негови владелци. Независимо от това са се снабдили с констативен нотариален акт, с който са признати за собственици на целия недвижим имот въз основа на придобивна давност.

С молба вх. № 10395/14.07.2025 г. ищецът е уточнил, че предмет на отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отричането на правото на собственост на ответниците върху целия процесен недвижим имот, а не само върху притежаваната от него идеална част, позовавайки се на Решение № 174/19.02.2018г. по гр.д.№ 4982/2016г. на ВКС(.24 от делото)..

В срока по чл. 131 ГПК ответниците К. Н. Г. и В. К. Г. са депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Ответниците не противопоставят придобиване на процесния имот въз основа на правна сделка, а се позовават на самостоятелно придобивно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Твърдят, че през м. август 2009 г. са придобили чрез договор за покупко-продажба, в режим на съпружеска имуществена общност, съседния поземлен имот с идентификатор ***. След придобиването му установили, че процесният имот е неподдържан, като получили сведения от съседи, че продължително време никой не го посещава.

По твърденията им в края на 2010 г. разчистили приблизително една трета от площта на процесния имот, а през пролетта на следващата година започнали да обработват тази част, като засадили зеленчуци. Поддържат, че намиращата се в имота сграда се срутила през 2012 г. и оттогава фактически не съществува.

Твърдят още, че в началото на 2013 г. разчистили и останалата част от процесния имот, оградили го изцяло и установили самостоятелна фактическа власт върху цялата му площ с намерение да го своят. Сочат, че впоследствие изградили в имота постройки за отглеждане на животни, осигурили електрозахранване, изкопали кладенец за водоснабдяване, а от 2018 г. започнали да отглеждат в него и коне. Твърдят също, че през 2014 г. поставили система за видеонаблюдение.

Въз основа на тези фактически твърдения ответниците поддържат, че са упражнявали върху процесния имот явно, спокойно, непрекъснато и несъмнено владение с намерение за своене в продължение на предвидения от закона срок, поради което са придобили правото на собственост върху него на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.