Решение № 208 от 04.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Велико Търново, 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Йордан Воденичаров

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500860 по описа за 2023 година

Елена:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №86/25.08.2023г., постановено по Гр.д.№167/2022г. по описа на РС – ПРИЕМА за установено по отношение на „А.“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление с. Р., общ. З., ж. к. С.д., представлявано от Д. З. Т., и Д. З. Т. с ЕГН ********** от с. К., общ. Л., ул. „Х.А.х“ № .. че дължат солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С. 1766, район „В.“, ул. „О.п.“ № ...., представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В., сумата 540.87 лева (петстотин и четиридест лева и 87 стотинки) – главница, представляваща дължима по договор за издаване на кредитна карта № ...... г., сумата 95.13 лева (деветдесет и пет лева и 13 стотинки), представляваща договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.08.2020 г. до 19.08.2021 г., сумата 77.85 лева (седемдесет и седем лева и 85 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.08.2020 г. до 14.12.2021 г., сумата 45.00 лева (четиридесет и пет лева), представляваща нотариални разноски за периода от 24.11.2020 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 540.87 лева, считано от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 10/13.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 433/2021 г. по описа на Районен съд – Елена, отхвърлен е предявения от „Ю.Б.“ АД със седалище гр.С., чрез адв.Х. И., против „А.“ ЕООД със седалище с.Р., общ.З., и Д. З. Т., по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.08.2020г. до 19.08.2021г., за разликата от уважения размер от 95.13 лв. до претендираните 121.33 лв., т.е. 26.20 лв., по Заповед №10/13.01.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като неоснователен и недоказан, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски в исковото и заповедното производства.

1

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В УСТАНОВИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба от „А.“ ЕООД със седалище с.Р., общ.З., и Д. З. Т., чрез пълномощника им адв.Ч. – ВТАК, като са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се недопустимост на предявените установителни искове, т.к. ищецът не е отпуснал претендираната сума под формата на Договор за издаване на кредитна карта №.....г. и няма право да я търси от въззивниците.

Изложени са доводи по същество за неоснователност на предявените установителни искове, идентични с наведените от ответниците възражения и оспорвания с писмения отговор на ИМ. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната установителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове. Претендират съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК, изтекъл на 30.10.2023г. вкл., не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – от ищеца „Ю.Б.“ АД. Писмен отговор на въззивната жалба е депозиран от ищеца след изтичане на срока по чл.263 ал.1 ГПК, подаден на 31.10.2023г., което просрочено процесуално действие не се взема предвид от съда на основание чл.64 ал.1 ГПК.

Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила в отхвърлителната му част.

В СЗ въззивниците, чрез пълномощника си адв.Ч. – ВТАК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена на основанията, изложени в жалбата. Претендират разноски.

В СЗ въззиваемата страна, чрез адв.С.Р., редовно преупълномощен, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмена защита.

Не претендира разноски за въззивна инстанция.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му установителна част. Доводът на въззивниците, релевиран както с въззивната жалба, така и с писмения отговор на ИМ , че ищецът не е отпуснал сумата по кредита, поради което не е активно процесуално легитимиран да предяви настоящите установителни искове и същите са процесуално недопустими, съответно, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено по недопустими искове, е неоснователен. Обстоятелството дали Банката - кредитор е изпълнила задължението си по процесния сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта №.....г. да предостави на клиента кредит под формата на револвиращ кредитен лимит, е по съществото на спора и касае основателността, а не допустимостта на предявените искове, които са процесуално допустими, доколкото са предявени от активно процесуално легитимирана страна, която твърди да е кредитор на ответниците и при наличен правен интерес у ищеца от предявяването им.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената от въззивниците въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Предмет на разглеждане пред РС – Елена са били предявени от „Ю.Б.“ АД със седалище гр.С. против „А.“ ЕООД със седалище с.Р., общ.З., представлявано от Д. З. Т. – Управител, и Д. З. Т. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.415 ал.4 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за 2 приемане за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца сумата от 540,87лв. главница, сумата от 121,33лв. – договорна лихва за редовен кредит от 21.08.2020г. до 19.08.2021г., сумата от 77,85лв. – мораторна лихва от 21.08.2020г. до 14.12.2021г., сумата от 45лв. – нотариални разноски от 24.11.2020г. до 14.12.2021г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от 540,87лв., считано от 17.12.2021г. до окончателното изплащане, предмет на издадена против ответниците при условията на тяхна пасивна солидарност Заповед по чл.417 ГПК №10/13.01.2022г. по Ч.гр.д. №433/2021г. по описа на РС – Елена. В ИМ са изложени твърдения, че между страните е сключен на 07.09.2017г.

Договор за издаване на кредитна карта №...., по силата на който Банката – ищец е предоставила на „А.“ ЕООД , в качеството на клиент, във връзка с неговата професионална /служебна дейност кредит под формата на револвиращ кредитен лимит и е издала на картодържателя като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит персонална кредитна карта .....S, като разрешения кредитен лимит към датата на сключване на договора е в размер на 1000лв., който договор за кредит е сключен при ОУ на „Ю.Б.“ АД за издаване и използване на кредитни карти .....S. Твърди се, че вторият ответник Д. З. Т. е подписала процесния Договор за издаване на кредитна карта №.....г. в качеството на съдлъжник и картодържател и отговаря солидарно с клиента пред банката за изпълнението на което и да е задължение. Сочи се, че клиентът е усвоявал суми от предоставения му по договора кредитен лимит, като поради допуснато просрочие на погасителна вноска с падеж 14.09.2020г. по кредита, Банката – ищец е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем на основание чл.6 т.4 от сключения договор, без да се прекратява действието му, като ответниците – длъжници са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съответно с Покана – уведомление с рег.№1807, том 1, №113 на Нотариус Й.Ц.в, връчена на „А.“ ЕООД на 19.08.2021г., и Покана – уведомление на ЧСИ В.Г., връчена на 05.10.2021г. на Д. З. Т.. Твърди се, че Банката – ищец се е снабдила с издадени по ч.гр.д.№433/2021г. по описа на РС – Елена заповед по чл.417 ГПК и ИЛ солидарно против ответниците в процеса за исковите суми за главница, договорна, мораторна лихви и нотариални разноски, против която заповед по чл.417 ГПК длъжниците са възразили в срока по чл.417 ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване в срока по чл.415 ал.4 ГПК и по реда на чл.422 ал.1 ГПК на настоящите искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответниците „А.“ ЕООД и Д. З. Т., чрез пълномощника си адв.Ч. – ВТАК, по същество заемат становище за неоснователност и недоказаност на предявените установителни искове. Оспорили са истинността /автентичността/ на процесния Договор за издаване на кредитна карта №....г. с твърдения, че подписът за „клиент“ и „съдлъжник“ и „картодържател“ не е положен от Д. З.

Т. нито в качеството й на Управител на „А.“ ЕООД, нито в лично качество, поради което и ответниците не са страни по договора. Твърдят, че процесният договор е с преправено след подписването му съдържание. Възразяват, че ответниците в процеса не са уведомени надлежно от Банката – ищец за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и същата не е настъпила преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда. Твърди се, че представената с ИМ покана – уведомление до „А.“ ЕООД е получена от лицето М.Т.М., който не е нито управител, нито едноличен собственик на ответното дружество. Оспорена е изцяло дължимостта на претендираните с ИМ на основание сключения между страните Договор за издаване на кредитна карта №....... главница, договорна и мораторна лихви.

Твърди се, че с ИМ не са приложени данни по какъв начин са изчислени лихвите, при какъв лихвен процент, за какъв точно период и при какви условия, като е оспорена дължимостта им, както по основание, така и по размер. Оспорена е изцяло представената с ИМ „Параметрична справка за движението по картовата сметка“, вкл. и досежно направените със същата изчисления, с твърдения, че освен че няма нужните реквизити за годно доказателствено средство – без дата, издател и подпис, тя е неотносима към спора, неясна и непълна. Релевирано е възражение за нищожност на клаузите в процесния договор за 3 издаване на кредитна карта №.....г. и в ОУ, неразделна част от него, относно лихвения процент, договорен и мораторен, размера на събираните такси и разноски, като неравноправни. Твърди се, че лихвите и годишния процент са прекомерно високи и нарушават разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, поради което и на основание чл.19 ал.5 вр. ал.4 от ЗПК са нищожни.

На база събраните по делото в първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушана ССчЕ, доколкото във въззивното не са събрани такива, съдът прави следните фактически и правни изводи:

Предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата от 540,87лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 17.12.2021г. до окончателното изплащане, са процесуално допустими.

Безспорно установен по делото е факта на възникнало облигационно правоотношение между страните от сключен между тях на 07.09.2017г. Договор за издаване на кредитна карта №...., при ОУ на „Ю.Б.“ АД за издаване и използване на кредитни карти .....S, които са неразделна част от него, по силата на който Банката – ищец предоставя на ответника „А.“ ЕООД, представляван от Д. З. Т. – Управител, в качеството му на клиент, във връзка с неговата професионална /служебна дейност кредит под формата на револвиращ кредитен лимит, и при поето от втория ответник Д. З. Т. в лично качество задължение по договора като съдлъжник и картодържател, и издава на картодържателя като средство за отдалечен достъп до средствата по кредитния лимит, персонална кредитна карта .....S, като съгласно чл.1 ал.2 от д/ра разрешеният кредитен лимит към датата на сключване на договора е в размер на 1000лв. Безспорно от изслушаната в първоинстанционното производство ССчЕ се установява, че Банката – ищец е изправна по процесния договор за издаване на кредитна карта от 07.09.2017г. страна, изпълнила задължението си по чл.1 ал.1 от д/ра да предостави на клиента кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в разрешения размер от 1000лв. и да издаде на картодържателя персонална кредитна карта .....S, доколкото, видно от ССчЕ, ответниците в периода от 27.09.2018г. до 16.05.2022г. са усвоявали суми от предоставения по процесния договор кредитен лимит. Оспорването от ответниците в процеса, своевременно направено в срока по чл.193 ал.1 ГПК, а именно с писмения отговор на ИМ, че процесния Договор за издаване на кредитна карта от 07.09.2017г., досежно подписа на „клиент“ и „съдлъжник“ и „картодържател“, положен от Д. З. Т. в качеството й на Управител на „А.“ ЕООД и в лично качество, е неистински /неавтентичен/ е недоказано, доколкото, ответниците, в чиято тежест е, съгласно чл.193 ал.3 ГПК, не са изпълнили доказателствената си тежест и не са доказали, че документа не изхожда от лицето Д. З. Т. като управител на „А.“ ЕООД и в лично качество, което се сочи като автор на оспорения документ. Доколкото оспорването от ответниците по чл.193 ал.1 ГПК на истинността /автентичността/ на процесния договор, досежно подписа на Д. З. Т. като управител на „А.“ ЕООД и в лично качество, не е доказано, на основание чл.180 ГПК процесният договор за издаване на кредитна карта от 07.09.2017г. съставлява доказателство, че изявленията на „клиент“ и „съдлъжник“ и „картодържател“ , които се съдържат в него, са направени от тези лица и същите са се задължили по договора. Неоснователни са възраженията на ответниците, че спрямо процесния договор за издаване на кредитна карта №......г. са приложими разпоредбите на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и на Закон за потребителския кредит /ЗПК/. Клиент, кредитополучател по процесния договор за издаване на кредитна карта е юридическо лице, търговец – „А.“ ЕООД, като предоставеният му от Банката – ищец кредит под формата на револвиращ кредитен лимит е във връзка с неговата професионална/служебна дейност, поради което сключената сделка е двустранна търговска сделка по отношение на ищеца и търговеца - клиент, като разпоредбите за търговските сделки се прилагат и спрямо двете страни - ищеца и съдлъжника – физическо лице Д. З. Т. на основание чл.287 ТЗ, доколкото не следва друго от ТЗ. Независимо, че страна – 4 съдлъжник и картодържател по процесния договор за издаване на кредитна карта от 07.09.2017г. е Д. З. Т. като физическо лице, то съдът приема, че доколкото същата е и управител на търговското дружество - клиент – кредитополучател по договора „А.“ ЕООД и видно от чл.1 ал.1 от д/ра кредитът му е предоставен от Банката – ищец във връзка с неговата професионална/служебна дейност, както и при съобразяване, че Д. З. Т. е и картодържател по процесния договор, то не може да се изведе извод, че Д. З. Т. като страна по процесния договор за издаване на кредитна карта ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, респ. не може да се приеме, че същата като ФЛ действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност, следователно Д. З. Т. като страна – ФЛ по договора няма качеството „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на Закон за защита на потребителите и същата не може да се ползва от защитата на потребителите, респ. разпоредбите на Закон за защита на потребителите, в т.ч. и разпоредбата на чл.143 ЗЗП, са неприложими спрямо процесния договор за издаване на кредитна карта №.....г., доколкото сделката между ищеца и клиента „А.“ ЕООД е двустранна търговска, а съдлъжника – ФЛ Д. З. Т. няма качеството „потребител“ по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и ответните възражения за нищожност на клаузите в процесния договора за издаване на кредитна карта и в ОУ към него относно лихвения процент, договорен и мораторен, размерът на събираните такси и разноски, като неравноправни, са неоснователни. Процесният договор за издаване на кредитна карта №BC450/07.09.2017г. няма характер на договор, сключен с потребител по смисъла на чл.9 ал.1 от Закон за потребителски кредит, поради което и разпоредбите на ЗПК, вкл. чл.19 ал.4 вр. ал.5 ЗПК, на които се позовават въззивниците, са неприложими, а възраженията им за нищожност на договорните клаузи за лихви и годишен процент на основание чл.19 ал.5 вр. ал.4 ЗПК, с оглед изложеното, са неоснователни.