Решение № 22709 от 11.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 61291/2024
- Вид
- Решение № 22709
- Подписан
- 11.12.2025
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, т. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 26, ал. 3 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 33 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл.60, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 22709 гр. С., 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110161291 по описа за 2024 година
Предявени кумулативно обективно съединени осъдителни искове от А. Б. О. против „.“ АД с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в размер на 500 000 лева /при съобразяване на допуснатото изменение на иска по реда на чл.
214 ГПК в последното съдебно заседание/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 01.11.2023 г., ведно със законната лихва от настъпване на деликта 01.11.2023г до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 8 961 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва от датата на последния разход – 19.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 8574 лева ежемесечно /при съобразяване на допуснатото изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в последното съдебно заседание/, изплащани месечно и представляващи обезщетение за имуществени вреди под формата на възнаграждение за болногледач, пожизнено, дължими до 15-то число на месеца, за който се отнасят.
Ищецът А. О. твърди, че по силата на Трудов договор № . г. с ответното дружество „.“ АД е бил назначен на длъжността „.“, КИД ., НКПД: ., въз основа на който трудов договор работникът е бил осигурен за всички социални рискове, в това число за трудова злополука.
Твърди, че на 01.11.2023 г. при и по повод извършване на трудовата си дейност работникът А. Б. О. е претърпял злополука на обект за извършване на . за компостиране, находящ се в местност „.“, с. ., община ., в резултат на която е получил значителни телесни повреди.
Излага твърдения, че около 9,45ч. на бригадата, в която е участвал ищецът е възложено преместване на промишлени вентилатори с помощта на автокран, като наред с още двама 1 работници ищецът е следвало да извърши действия по прикачване, приемане и откачване на товара с тексителен сапан (въже за привързване), който минавал между дъските на дървено пале, върху което е бил разположен вентилатора, като при спускане на товара болтовете, които придържат вентилатора към дървеното пале се отскубват и от височина около 2 метра товарът полита към стоящия в близост работник А. Б. О., който е получил тежка черепномозъчна травма в резултат на настъпилия удар. Сочи, че по повод на инцидента било издадено Разпореждане № . от 08.01.2024 г. по реда на чл.60, ал.1 КСО, като същият бил квалифициран като трудово злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Изложени са твърдения, че непосредствено след инцидента пострадалият е бил откаран от екип на спешна помощ в . - гр. ., където е интубиран и седиран, констатирано, че се касае за мъж на 64 г. с импресионна фрактура на черепа, с навлизане на костни фрагменти в паренхима като поради тежестта на травмата и след консултация със специалисти в . ЕАД пациентът е транспортиран и е приет за лечение в .. Сочи, че след извършени диагностични процедури е установено, че се касае за тежка травма на черепа: мултифрагментна фрактура в ляво, фронтопариетотемпорално с наличие на сах (субарахноидна хеморагия) и въздушноеквивалентни включвания в областта, наличие на контузионни огнища в ляво фронтално, наличие на фрактура на С2 шиен прешлен в областта на тялото и трансверзалните процесуси, като състоянието на пациента при диагностичното консултиране по време на приема в . ЕАД било определено като „...крайно тежко общо състояние. В медикаментозна кома“ - Епикриза . г. Сочи, че на 01.11.2023 г. била извършена операция № ., за прочистване на раните, на 01.11.2023 г. - операция № . за прочистване на раните, остраняване на костните фрагменти и поставяне на дрен и на 15.11.2023 г. - операция „временна трахеостомия“ за поставяне на канюла за облекчаване на дишането на пациента.
Поддържа, че след 2-месечен престой, на 04.01.2024 г. бил изписан, възстановил съзнанието си, била свалена канюлата за обдишване, но останал вертикализиран само до степен на седеж в болничното легло, като имал нужда от придружител, поради което бил насочен за провеждане на рехабилитация. В периода 02.02.2024 г. - 09.02.2024 г. провел курс по рехабилитация в . ООД като въпреки известното подобрение в състоянието му той все още не бил вертикализиран и бил изцяло на постелен режим - - Епикриза ИЗ № . г. В периода 11.03.2024 г. - 19.03.2024 г. е последвала нова хоспитализация в . ЕАД за извършване на 12.06.2024 г. на краниопластика с титаниева мрежа. Изложени са твърдения, че през продължителния лечебно-възстановителен период, който все още не бил приключил пострадалият А. Б. О. е бил в състояние на постоянна интензивна болка като до момента общия му болничен престой е приблизително 3 месеца, като понастоящем той продължавал да страда от двигателни и функционални дефицити, изразяващи се в частична моторна афазия (нарушения на речта), десностранна хемипареза - всички те пряка неврологична последица от тежката черепно-мозъчна травма, претърпяна при описаната злополука.
Поддържа, че ТЕЛК към . „.“ АД е издало Експертно решение № . г., в което състоянието на ищеца е преценено като 100 % ТНР (трайна неработоспособност) с чужда помощ в резултат от последиците от вътречерепна травма. Изложени са твърдения, че процесният инцидент е довел до пълно инвалидизиране на ищеца О., който и до днес е на постелен режим, не може 2 да общува с близките си поради нарушена възможност за възпроизвеждане на реч, като въпреки, че когнитивните функции на мозъка му са запазени и той разбира свойството и значението на постъпките и си и заобикалящата го среда, пострадалият на практика е във вегетативно състояние и е изцяло зависим от грижите на своите близки - в това число за хранене, обличане, личен тоалет и др., като се сочи, че не е налице медицинска прогноза за съществено подобряване в перспектива. Твърди се, че са извършени разходи за заплащане на медицински средства, консумативи и лекарства, заплащане на болничен престой/стая за придружител, заплащане на скъпоструваща система за краниопластика, както и помощни средства и пособия за лежащо болни пациенти - памперси за възрастни, чаршафи, кърпи за обтрИ.е и др. в общ размер на 8961 лева. Изложени са твърдения, че предвид състоянието на ищеца се налага полагани на необходими грижи непрекъснато за него, които ще са необходими пожизнено, поради което се претендират и разходи за болногледач.
Претендират се и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и настъпване на процесния инцидент. Излага твърдения обаче, че същият е настъпил поради проявена от работника груба небрежност, самонадеяност и неспазване с правилата за безопасност, поради което счита, че отговорността на работодателя е изключена. Твърди, че исковата претенция за разходи за болногледач е ненадлежно предявен, като сочи, че претендираните разходи за социални услуги са предоставят от Община .. Поддържа, че претенциите са неоснователно високи и целят финансово обогатяване , а не реално обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, респ. разходи. Сочи, че претендираните от ищеца разходи за лечение са заплатени със суми, предоставени от работодателя, а не с лични средства на страната. Относно механизма на инцидента излага твърдения, че използването на автокран от работниците е недопустимо, като това решение било лично на ищеца и колегите му. Твърди, че ищецът не се е намирал на безопасно разстояние и вместо да се отдръпни, се е опитал да задържи товара с ръце, поради което инцидентът е настъпил по изключителна вина на работника. Сочи, че в трудовите задължения на работника не влизат дейност по укрепване, преместване и разтоварване на товари. Излага твърдения, че за работникът е налице застраховка трудова злополука. Моли за отхвърляне на иска, в условията на евентуално за намаляване размера на претендираните обезщетения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът А. Б. О. се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 15.05.2023г. като е бил назначен на длъжност „.“. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по делото трудов договор № .г. Видно от приетата по делото длъжностна характеристика ищецът е бил пряко подчинен на техническия ръководител, като в задълженията му е 3 включено познаването на устройството и предназначението на монтажните инструменти, механизми и приспособления, да знае начините за проверка и закрепване на събраните и монтирани метални елементи и др. Посочено е изрично, че служителят следва да информира прекия си ръководител при всяка обстановка в работата, която може да представлява непосредствена опасност за жИ.та и здравето му.
Видно от приетия по делото личен картон на ищеца /л.69 от делото/, на същия при постъпване на работа на 15.05.2023г. са били предоставени лични предпазни средства, в това число и каска, срещу подпис.
Установено по категоричен начин по делото е и, че на ищеца е проведен при постъпване на работа инструктаж по безопасност и здраве при работа, въз връзка с която е издадена служебна бележка № .г, подписана от А. О., подписа върху която не е оспорен от него. Във връзка с това ищецът е подписал и декларация на 15.05.2023г, че е запознат с правилата за безопасност на труда в предприятието и се е задължил да ги спазва стриктно.
Какво е съдържание обаче на проведения инструктаж за безопасност и здраве при работа не е установено по делото, доколкото от ответника е представен Инструктаж за безопасна работа с товароподемен кран, за който липсва положен подпис от страна на ищеца.
Аналогично по делото е представен и Инструктаж за работа с машини, съоръжения, лични предпазни средства и други, в частност - Инструкция за безопасна работа с автокран, за които също липсват доказателства, ищецът да е бил запознат с тях.
Представени са единствено извадки от инструктажни книги –л. 257-259 от делото, в които в графа „Кратно съдържание на инструктажа“ липсва описание на предмета на инструктажа. Въпреки това от посочено е видно, че на ищеца е проведен инструктаж при постъпването му работа на 15.05.2023 –л.258 от делото, като отново не е посочено каква е конкретно тематиката на този инструктаж, и дали се касае за инструктаж по смисъла на чл.
26, ал. 2, т. 1 ЗЗБУТ. Установено по делото, че на ищеца на 21.08.2023г е проведе периодичен инструктаж, вероятно по чл. 26, ал. 3 ЗЗБУТ. Проведен с оглед положения от ищеца подпис е бил и ежедневен инструктаж на 01.11.2023г., без обаче отново да е посочено дали се касае за инструктаж по безопасност и здраве при работа или за специфичен инструктаж касаещ осъществяването на товаро-разтоварна дейност с автокран.
Обстоятелството, че на 10.05.2019г ответникът е сключил договор с Служба по трудова „.“ ЕООД, установява единствено, че такъв договор е бил сключен, като поради непредставянето на Приложение № 1 не може да се установи конкретни какви услуги е предвидено да се предоставят по силата на този контракт. Въпреки това дори и това приложение да беше представено, то отново не установява, че услугите по така сключения договор са били реално изпълнени и то и към датата на процесната злополука – 01.11.2023г, доколкото срокът на договора съгласно чл. 22 е една година, а представеното споразумение към него е от 2024г, . т.е след злополуката.
На 01.11.2023г. ищецът е претърпял злополука през време и по повод на извършената работа – при преместване на пале с вентилатор, като болтовете, с които е закрепен 4 вентилатора върху палето се отскубват и товарът удря А. О., в следствие на което получава увреждане, която е установена за трудова с разпореждане № . от 08.01.2024г. на НОИ по чл.