Определение № 30636 от 31.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30636 гр. София, 31.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20231110147890 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 229 ГПК.

Злощастният ход на производството до момента, в който е образувано настоящото дело на СРС, е следният:

Ищецът Р. Й. Р. твърди в първоначално подадена до А. С. Р. искова молба от 20.02.2023 г., че е бил държавен служител при ответника ХХХХХ на длъжността „Старши инспектор“ в Териториален отдел Р. Териториална дирекция В.Т. при ХХХХХХХХХХХХ.

Със Заповед № НОМЕР/ДАТА на Председателя на ХХХХХХХХХХХХ на основание чл.

106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на ищеца.

Ищецът твърди, че е тенденциозно дискриминиран в продължение на години и издаването на заповедта е мотивирано именно от това поведение на служители на ответника, подробно описано, а освен това твърди, че съкращаването на щата е фиктивно. Предявява двата иска по чл. 121, ал. 1, т.т. 1 и 3 ЗДСл – за отмяна на акта, с който то е прекратено и за обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването, както и за сумата от 1000 вреди, „на осн. чл. 71, ал. 1, т.т. 1-3 ЗЗДискр.“.

С определение от 09.03.2023 г. по адм.д. № 1/2023 г. АдмС-Р. отделя трите иска по чл. 71, ал. 1, т.т. 1-3 ЗЗДискр., каквито му се привиждат, че са предявени (предявен е само един иск – осъдителен за сумата от 1000 лв., като квалификацията му по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., която самият ищец му е дал, не обвързва съда, но нейсе).

На следващия ден по вече образуваното адм.д. № №/ГОД. г. АдмС-Р. констатирайки, че исковете по чл. 71, ал. 1, т.т. 1-3 ЗЗДискр. са родово подсъдни на районен съд, изпраща тези искове на РС-Р..

По гражданското дело на РС-Р. № №/Г. г. съдът е дал указания за отстраняване нередовност на исковата молба, които са законни само в частта за осъдителната претенция, каквато е предявена и която е нередовна, а в останалата част са по същество незаконни указания да се предявят и искове по чл. 71, ал. 1, т.т. 1-2 ЗЗДискр. И с молба от 12.04.2023 г.

1 ищецът вече предявява и искове за установяване на дисриминационни актове и за отмяна на последиците от дискриминационните актове, а пък осъдителният иск раздува от 1000 на 3000 лв.

Забравяйки, че всяка уточнителна молба по чл. 129, ал. 3 ГПК, преди да се връчи на ответника по чл. 131 ГПК, трябва да бъде допуснато от съда уточнението, или ако съдът намира, че исковата молба още е нередовна, трябва да даде указания нови, РС-Р. направо връчва на ответника „уточнителната молба“, която в частта по първите два иска по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. е новопредявена искова молба. Ответникът ХХХХХХХХХХХХ прави възражение за местна неподсъдност на спора, като сочи, че е приложима нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК. РС-Р. е уважил това възражение.

Междувременно по адм.д. № 1/2023 г. АдмС-Р. е постановил решение № 102 от 05.04.2023 г., с което е отхвърлил оспорването на Заповед № НОМЕР/ДАТА, като петитум по иска по чл. 121, ал. 1, т. 3 ЗДСл. за обезщетението за оставане без работа няма, навярно съдът го е клонирал в отделно административно дело, каквато е практиката в провинциалните административни съдилища (и не само). В деловодната система на ВАС е отразено, че е подадена от ищеца касационна жалба и делото е висящо, насрочено за разглеждане в открито заседание през м.12.2023 г..

Да се коментира порочната практика за клониране на дела, разпространена в провинциалните и административните съдилища, особено във фрапантните случаи, в които съдът е този, който насилва страната да предявява искове, каквито тя не е предявявала, е безсмислено.

Достатъчно е в случая да се посочи, че изходът на спора по настоящото гражданско дело на 161 с-в на СРС е обусловено от изхода на спора по адм.д. № 1/2023 г. АдмС-Р..

Ищецът е ищец и по адм.д. № 1/2023 г. АдмС-Р.. Силата на пресъдено нещо на решението по този спор по чл. 177, ал. 1 АПК би важала между страните – ищеца и ХХХХХХХХХХХХ. Ако влезе в сила решението на АдмС-Р. силата на пресъдено нещо ще потвърди законосъобразността на административния акт - Заповед № НОМЕР/ДАТА Възможността ищецът по настоящото гражданско дело да твърди, че тази заповед е незаконна – на каквито и да било основания – вкл. и поради дискриминационния й характер – би била изключена от чл. 17, ал. 2 ГПК и от чл. 177, ал. 1 АПК.

Следователно поради връзката между делата и силата на пресъдено нещо е налице връзка на преюдициалност и настоящото гражданско дело следва да бъде спряно по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по адм.д. № 1/2023 г. АдмС-Р. с влязъл в сила съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по делото до 2 приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм.д. № 1/2023 г. АдмС-Р..

Определението може да се обжалва от страните пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3