Решение № 45 от 16.12.2025, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Белоградчик, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20251310200182 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „БИО АНГУС ГРУП“ ООД с. Б. Стопански двор, обл. В., с ЕИК 204060089, представлявано от управител –Я.Г.Я, срещу НП № 05-2500144/26.08.2025 г. на Директора на Дирекция "ИТ"-В., с което на търговеца е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500,00 лв., и във вр. с чл.414 ал.3 от КТ за извършено нарушение чл.61 ал.1 във вр. чл.1 ал.2 КТ.

В жалбата се излага, че издаденото НП е незаконосъобразно, оспорва се изложената в него фактическа обстановка и извършването на нарушение от жалбоподателя, твърди се, че още при съставяне на АУАН са нарушени съществени процесуални правила, като тези нарушения са опорочили адм. нак. производство. Моли се за отмяната да така издаденото НП. В с. з. процесуален представител на жалбоподателя – адвокат, поддържа становището изразено в жалбата, като се претендират и разноски по делото.

1

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител в с. з., моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че е безспорно доказано извършването на нарушението, предвид попълнената декларация от заварено в обекта лице, и също претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение, респ. оспорва се размера на търсеното от другата страна такова – адвокатски хонорар. В писмени бележки по казуса, представителят на въззиваемата страна поддържа казаното от него в с. з., намирайки за доказано нарушението, вкл. неговия автор и считайки, че не са допуснати нарушения на процедурата по провеждане на адм. нак. производство, твърдени от другата страна.

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

На 03.06.2025 г., около 13.00 ч., служители на Д ”ИТ”-В., вкл. свид. А.

Ш. – гл. инспектор, извършили проверка във връзка спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект – ферма за отглеждане на ЕПЖ, намираща се в с. Б., обл. В., собственост на „БИО АНГУС ГРУП“ ООД с ЕИК ЕИК 204060089. При тази проверка, заварили двама човека там – М. М. Ц. и И. Н.

Б. Двете лица разтоварвали чували с храна на животните от МПС.

Проверяващите изискали от Ив. Б.да попълни декларация с информация относно присъствието си в обекта, отношенията си и дейността си в обекта на търговеца. Той казал, че е дошъл да помогне за храната и попълнил дадената му декларация. Така в нея отразил, че работи кравефермата на Янев от 03.06.25г., в часовия диапазон 11.30 ч. – 14.00 ч., както и че няма сключени трудов / граждански договори. Декларация с идентично съдържание попълнила и М. Ц.а. Друго лица – респ. представител на фирмата не присъствал на тази проверка.

Проверяващите дали указания за явяване и представяне на документи за проверка в Д ”ИТ”-В.. Така Я. Янев – управител на „БИО АНГУС ГРУП“ ООД с ЕИК ЕИК 204060089, лично се явил на 08.06.2025 г. и попълнил Идентификационна карта, в която посочил, че във фермата има обособени две работни места и двама души, нает персонал. Трудови договори обаче с М. Ц. и Ив. Б.не представил. Обяснил, че не може да разчита на тези две лица, като редовни работници, не знаел кога ще идват и кога не, поради което не 2 оформил договори с тях. Въз основа на всичко описано до тук, свид. А. Ш. преценила, че Ц. и Б. полагали труд в обекта – ферма за отглеждане на ЕПЖ, собственост на търговеца, без отношенията им да са оформени надлежно, като трудови такива – с писмен трудов договор. Изводите си Ш. направила от видяното на място на 03.06.25 г., от данните, попълнени в декларацията от Ив.

Б. в случая - отразеното работно време и място на работа. За констатираното нарушение на трудовото законодателство – отношенията по предоставяне на работната сила, неуредени като трудови правоотношения, св. Ш. решила да състави на жалбоподателя АУАН за админ. нарушение по КТ. Първо оформила Протокол за извършена проверка № ПР 2522380/13.06.25 г. Същият бил изпратен на Я. Я. за връчване, ведно с изрична Покана за явяване в Д“ИТ“ В. на определена дата – 04.07.25 г., с оглед съставяне на АУАН. И двата документа били получени от Я. – на 17.06.2025 г.

Тъй като на 04.07.25 г., нито Я., нито друг представител на „БИО АНГУС ГРУП“ ООД се явил пред контролния орган в гр. В., в присъствието на своя колега П. П./ присъствал и на двете проверки /на място и по документи/, позовавайки се и на документи – вкл. констативния протокол от проверките, Ш. оформила АУАН № 05-2500144 за адм. нарушение по чл.61 ал.1 от КТ и чл.1 ал.2 от КТ, свързано с липсата на трудов договор, сключен с Ив. Б., преди той да постъпи на работа.

Актът бил изпратен по пощата – чрез „БП“ ЕАД, като препоръчано писмо с обратна разписка и получено от лице, подписало се като Т. С., на 08.07.25г. А на 15.07.25 г. същото лице – Т. С. подписала и самия акт, както и разписката, удостоверяваща получаването на копие от него.

Въз основа на АУАН № 05-2500144 от 04.07.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление № 05-2500144 от 26.08.2025 г. от Директора на Дирекция "ИТ"-В..

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на КТ и ЗАНН, които налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

3

По делото, от събраните гласни и писмени доказателства, според съда безспорно е установено, че по време на проверката на 03.6.2025 г., извършена от служители на Д "ИТ"-В., във ферма за животни в с. Б., обл. В., имало две лица вкл. и Ив. Б., които разтоварвали от МПС чували с храна за животните в обекта, без тези лица, в частност Борисов да е имал сключен трудов договор на основание КТ със собственика на обекта - на „БИО АНГУС ГРУП“ ООД.

Не се оспориха пред съда тази обстоятелства от страна на жалбоподателя.

Преди да се произнася по същество на спора по делото, наличието на админ. нарушение или не, неговия автор също, съдът открива две съществени нарушения на правилата по провеждане на админ. нак. производство.

На първо място, допуснато е процесуално нарушение при съставяне на АУАН – оформен в отсъствие на нарушителя / негов представител/ , като безспорно същият – нарушителят / чрез управителя си Я. Я./ е бил поканен изрично за съставянето на акта и тъй като не се е явил нито този управител / или друго лице, във възможни хипотези по закона/, са били налице условията за такова оформяне. Актосъсатвителят се е позовал при оформяне на акта и на официални документи / описани в акта/, така, че и съставянето на документа в присъствие на един само свидетел – не е някакво нарушение /ако не е очевидец на извършването или установяването/. Когато обаче, АУАН се съставя в отсъствие на нарушителя, съгласно и съдебната практика, това обстоятелство следва да е отразено в акта. Пропуск на актосъставителя е обстоятелството, че в акта не е посочено изрично – съставянето му на осн. чл.40 ал.2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушител, след отправена му и получена покана.

На следващо място, както сам заяви актосъставителят, АУАН е бил изпратен за връчване на нарушителя – на адреса му по търговка регистрация, като седалище и управление. Съдът в тази насока се съгласява с довода на представителя на въззиваемата страна – относно допустимостта на този начин на връчване. Действително чл.416 ал.3 от КТ урежда такава именно хипотеза, с оглед известяване на нарушителя за издадения документ, с отправено към него обвинение в осъществяване на админ. нарушение. Ненадлежно обаче е връчването на акта, с оглед не начина да бъде информиран нарушителят и да му се предостави копие от този документ, а с оглед получаването физически на този документ от трето лице, вкл. и подписването на акта от такова лице.

4

По тези обстоятелства, съдът не приема аргументите на представителя на въззиваемата страна – за правилно приложение на „ОУ“ на „БП“ ЕАД за връчване на препоръчани пратки. Безспорно е по казуса, че пощенската пратка, съдържаща съставения АУАН, е получена от трето лице, посочено с имена „Т. С.“ без да са визирани длъжност или друго някакво качество, относимо към получателя. Т.е. не е ясно по какъв повод, в какво качество Т.

Стоянова е получила пратката, и на какво основание. Съгл. чл.44 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи” ЕАД, б. А – „препоръчаните пощенски пратки се доставят лично на получателя на адреса срещу подпис. При отсъствие на получателя пратката може да се достави на негов пълномощник, а когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя”, може и на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена и родствената връзка на лицето, получило пратката“ В б. „В“ обаче, се уточнява, че „препоръчани пратки до еднолични търговци и юридически лица се доставят на посочения на пратката адрес лично на получателя, в деловодството или на упълномощен служител“. Няма никакви доказателства по делото, Т. Стоянова към 08.07.25 г./ когато е получила пратката/, а още повече – към 15.07.25 г. – когато е подписала самия акт и удостоверението, че е получила копие от него, в какво качество – ако въобще го е имала, е сторила това, имала ли е някакво оправомощаване – пълномощно, да го стори, за да има и задължение да докладва тази кореспонденция на друго лице, представител на ЮЛ - нарушител. За съда и без специални познания в областта на графологията е видно, че Т. Стоянова, или поне едно и също лице, наименувало се така, е получило пратката и се е разписало след това в двата реквизита на АУАН – за нарушител. Подписите са идентични по между си, и същевременно различни от тези, на самия управител на ЮЛ – адресат на пратката. Не е ясно какво въобще Стоянова е правила там – в обекта, ако там й е връчена действително пратката. Напротив, по делото дори се изтъкват доводи – от страна на жалбоподателя, че в един доста по ранен момент от получаване на пасмото-пратка, 10.04.2025 г., Т. С. е била един от управителите на санкционираното дружество, но след този момент е заличена като такава – което било видно от Справка-извлечение от 5

Търговския регистър на ЮЛ и ЮЛНЦ. Тази информация е и общодостъпна в интернет пространството, вкл. и за съда и отговаря на истината.

При така установените факти по проведеното изпращане, получаване, връчване на АУАН и предоставяне копие от него, съдът намира за накърнени правата на „нарушителя“ от една страна да узнае в какво е обвинен, кога, да се възползва от правото си да възрази или да поиска друг начин на приключване на производството, а от друга неспазване процесуалните правила от самия наказващ орган по провеждане на производството. Те и мотивират съда, да не стига до разглеждане и произнасяне на казуса по същество на спора.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването на такива /юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в жалбата – следва да останат за негова /на Д“ИТ“-В./ сметка, предвид решението на съда по същество на казуса, респ. искането на тази стана, в тази насока – да бъде отхвърлено.

С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени Наказателното постановление, и искането, направено от страна на жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.

Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 500,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид представеното по делото пълномощно на адвокат, договор за правна защита и съдействие, и отразеното в него направено плащане на уговореното възнаграждение, удостоверяващо, че то, в този размер, е платено, поради което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално направени от жалбоподателя, като не намира същите за такива – в завишен размер.