Решение № 963 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300500431 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от Д. А. Г. с ЕГН********** и А. Д. Г. с ЕГН-********** против Решение №260082/23.12.2022г. постановено по гр.д.№276/2020г. по описа на АРС, втори гр.с., с което се отхвърлят предявените от Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН ********** – и двамата от село Л., общ. А., обл.П**, против Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „** Н. Я.“, със седалище и адрес на управление: село Л., общ. А**“ и „В. К. СъгласиеП.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П****, представлявано от Председателя К. Х. М., искове за признаване за установено по отношение на ЕТ „К***-5 Н. Я.“ и „В. К.

С. -П.“, че Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН **********, са собственици на основание покупко-продажба на недвижим имот сграда ** със застроена площ от 120 кв.м, ситуирана в ПИ № ** в с. Л. и за осъждане на Н. Г. Я., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „К** Н. Я.“ да предаде владението на Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН **********, върху зала от 19.23 кв. м. от същата сграда, находяща се в югозападната и 1 част, при граници: от изток - свързаната по-голяма зала в сграда *** от 88 кв., от юг - ул. “Г. Д.“, от запад - сграда № ****, а от север сграда № ***; отхвърля се и предявения евентуален иск за признаване за установено по отношение на ЕТ „К***-5 Н. Я.“ и „В. К. С. П.“, че Д. А. Г., ЕГН ********** и А. Д. Г., ЕГН ********** за собственици на сграда **, находяща се в ПИ № *** в с. Л**, на основание необезпокоявано, непрекъснато и явно давностно владение, продължило повече от 10 години, в периода от 14.03.2003 г. до 14.01.2020г.. С постановения съдебен акт в полза на ЕТ „*.-5 Н. Я.“, със седалище и адрес на управление село Л., общ. Асеновград, обл.П-вска, ул.“Й**“ е присъдена сумата от 900 лева, представляваща направени в производството разноски. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата.

Иска се отмяна на първоинстанционния акт, като вместо това съдът уважи предявения ревандикационен иск. Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна Н. Г. Я., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „К***-5 Н. Я.“ оспорва жалбата и наведените в нея доводи като изцяло неоснователни, по съображения подробно изложени в отговора. Моли да се потвърди първоинстанционния акт като правилен и законосъобразен.

Претендира разноски пред настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателите.

Въззиваемата страна В. К. С.-П.“, ЕИК

***, представлявано от Председателя К. Х. М., не взема становище по жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

ЗС.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.108 Ищците твърдят, че по силата на покупко-продажба от „ВК 2

С. –П.“ са придобили масивна сграда /ресторант/ със застроена площ от 120 кв.м., която сграда е заснета в кадастралната карта на с Л***, като сграда с идентификатор *** със застроена площ 108 кв.м. Ответника ЕТ „ ** -5- Н. Я.“ е придобил съседната сграда в имота на основание публична продан. При въвеждането му във владение на закупената от него сграда ****, ответникът отнел владението на ищците върху зала /предверие/, представляваща част от тяхната сграда, заснета с идентификатор ***.

Процесната сграда с идентификатор *****, представлява ресторант построен през 1967г., като спорното помещение първоначално е представлявало площадка, отгоре изградена с масивен покрив като това бил главния вход към ресторанта. В последствие ищците твърдят, че оградили процесното спорното помещение с тухлени стени, което било част от ресторанта и се ползвало като такова, и никой до придобиването на сграда **** през 2020г от ответника ЕТ „ К. -5- Н. Я.“, не е оспорвал собствеността им върху него.

Твърди се, че сграда *** собственост на ответника, никога не е била функционално свързана с процесното помещение. Обосновават правния си интерес от воденето на настоящите искове спрямо ВК „С.“ П***, предвид на това, че последната оспорва правото им на собственост, доколкото се е разпоредила в полза на праводателя на ответника със закупения от него на публична продан имот.

Ответникът ЕТ„ *** -5- Н. Я.“ оспорва предявените исковете. Заявява, че никога не е оспорвал правото на собственост на ищците върху описаната в исковата молба сграда с идентификатор ****. Сочи, че е собственик на СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на с Л., с площ по кадастрална карта 178 кв.м., на основание покупка на търг от публична продан, проведена по изп. д. № 966/2016 г. по описа на ЧСИ Д. М..

Признава, че Д. Г. е имал вещи в едно от помещенията в сграда идентификатор ***, което се явява процесното, поради което и се е наложило да бъде извършен въвод във владение по отношение на сграда с идентификатор ***. Оспорва собствеността на ищците по отношение на процесното помещение индивидуализирано като зала от 19.23 кв. м., като твърди, че това помещение е част от сграда идентификатор ** и никога не е придобивано от ищците нито чрез покупко-продажба, нито чрез изтекла в тяхна полза погасителна давност.

Ответника

ВК

„С.“

П.

3 изразява становище за неоснователност на исковете.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените при условия на евентуалност ревандикационни искове, като е приел, че ищците не са собственици на процесното помещение нито на основание покупко-продажба, нито на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Приел е, че макар да се установява, че ищците са заградили и ползвали процесното помещение, от една страна то не е част от сграда с идентификатор ***, доколкото липсва строителна документация в тази насока, а от друга, че не е изпълнен фактическия състав на изтекла в полза на ищците придобивна давност, доколкото не е установено последните да са демонстрирали намерението за своене на имота.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото за валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението. В конкретния случай, въззивният съд е констатирал нередовности по исковата молба, поради което е оставил същата без движение..

След отсраняване на нередовностите по исковата молба пред настоящата инстанция, ищците са конкретизирали, че към момента на закупуването и придобиването на правото на собственост върху сграда с идентификатор *** с площ 120кв.м. през 2003г., спорното помещение представлявало преддверие - площадка със стоманобетонова конструкция, част от обект с предназначение ресторант. Това преддверие било единствения вход, от който се осъществявал достъп до ресторанта и тоалетните обслужващи ресторанта. Друг вход за ресторанта, предназначен за клиенти по проект не е бил предвиден. Твърди се, че към датата на закупуване на ресторанта със застроена площ от 120кв.м., праводателят на ищците В. К. С. -П. е предала на ищците собствеността върху сграда с идентификатор ****, ведно със спорната площ, съставляваща част от застроената площ на ресторанта. Към 2003г. в спорната площ не е имало изграден вход, от които да се осъществява достъп до магазина. Спорната площ и магазинът /сграда идентификатор ****/ са били разделени с тухлен зид и в този зид не е съществувал изграден вход, от който 4 да се осъществява достъп до магазина. Навеждат се твърдения, че ищците били със съзнанието, че закупувайки сграда с идентификатор ****, са закупили и спорната площ. Манифестирали са това право на собственост върху спорната площ явно и необезпокоявано през всичките тези години от закупуването на сграда с идентификатор *** през 2003г. до 2020г., когато съседната сграда идентификатор *** е закупена от ответника ЕТ„ К** -5- Н.

Я.“. Ищците твърдят, че са извършили преустройство на процесното помещение, изразяващо се в поставяне на алуминиеви профили със стъклопакет и врата на входа на спорната площ. В резултат на това преустройство се обособила допълнителна зала за клиенти в ресторанта.

Признават, че за извършеното преустройство на спорната площ не са се снабдили със необходимите строителни книжа. Твърдят, че праводателят на ответника В. К. С.-П.“, никога не е оспорвала правото им на собственост върху спорната площ.

В отговор на направените конкретизации на исковата молба, ответникът в първоинстанционното производство ЕТ„ К.-5- Н. Я.“ оспорва, процесната площ да е била включена в площта на сграда с идентификатор *** към момента на закупуване на имота от ищците през 2003г. Оспорва спорната площ да е обслужвала само и единствено ресторанта и лятната градина към него, както и че достъпа до магазина - сграда идентификатор **** се е осъществявал от друг самостоятелен вход. Твърди се, че входът за първия етаж от двуетажния магазин е през спорната площ. Магазин функционирал като такъв до 2006г. Признава, че след 2006г., първия ищец Д. Г. извършва преустройство в спорната площ и започва да ползва тази площ като складово помещение до придобиването на сграда идентификатор *** от ответника ЕТ„ К. -5- Н. Я.“. Осъщественото владение на ищците върху спорната площ, е причината да се извърши въвод във владение от ЧСИ Д.М. по отношение на закупения от ответника имот сграда идентификатор ***, включително и по отношение на процесната площ. Ответникът ЕТ„ К** -5- Н. Я. признава, че към настоящия момент спорната площ се владее от него. Твърди, че процесна площ не е функционално свързана с ресторанта на ищците.

ВК „С.“ П. праводател и на двете страни, не взима становище по конкретизираните с исковата молба обстоятелства.

Пред въззивната инстанция са събрани нови доказателства, поради 5 което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция и пред настоящата, като след преценката им, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Установява се от ангажираните писмени доказателства, че на

14.03.2003г. ищците са придобили на основание покупко-продажба масивна сграда /ресторант/ със застроена площ от 120 кв.м., построена в североизточната част на УПИ I-търговия, общ. хранене в кв. 26 с площ от 2380 кв.м., находящ се в с. Л.. Сградата е въведена в експлоатация с протокол на приемателната комисия за приемане и въвеждане на обект: ресторант и лятна кухня от 1967г. Сграда – ресторант е заснета в кадастралната карта на с. Леново като сграда ***. ЕТ „К**-5-Н. Я. е собственик на съседната сграда с идентификатор *** по КК на с. Л., с адрес ул. „Г***, със застроена площ 178 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: сграда за търговия и същият е въведен във владение на посочената сграда /бивш магазин/.

Установява се от заключението на в.л. М., че сгради с идентификатор *** и *** са с приложена регулация, и са идентични по кадастрален и регулационния план на с. Л., одобрен със Заповед РД-15-491/1993г. Със Заповед за одобрение на КККР 300-5-45/11.06.2004г. издадена от изпълнителния директор на АК, сграда с идентификатор *** , е отбелязана с площ 108кв.м., а не както е по нотариален акт от 2003г. с площ от 120кв.м.

Ответникът ЕТ„ К. -5- Н. Я.“ не оспорва собствеността на ищците върху сграда с идентификатор ***, оспорва, единствено, че процесната площ е включена в площта на сграда с идентификатор *****.