Протокол № 564 от 01.04.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 564 гр. Пазарджик, 01.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20235220103624 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Ищецът П. С. – редовно и своевременно призован, се явява лично и с пълномощника си адв. Р..

Не се явява ответницата Х. С. – редовно и своевременно призован.

Представлява се от пълномощниците си адв. М. П. и адв. К. П..

Съдът КОНСТАТИРА, че неправилно в списъка на лицата за призоваване е включен ответникът Г. С. и до него е изпратена призовка, тъй като по отношение на този ответник е постановено решение по чл. 344 ГПК за отхвърляне на иска за делба. Ето защо същият следва да се изключи от списъка и занапред същият да се изключи от списъка.

Явява се вещото лице Б. Г..

АДВ. Р.: - Няма пречка, да се даде ход на делото.

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

И ГО ДОКЛАДВА:

Производството е за съдебна делба, заседанието е първо от фазата по 1 извършване на делбата.

С влязло в сила решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК, съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между ищеца П. В. С. с ЕГН ********** с настоящ адрес в гр. А, ул. „Ф** и ответника Х. З. С. с ЕГН ********** от гр. Пазар**, на следните недвижими имоти:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ** по КККР на гр.

Пазарджик, разположен на втори етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор **, находяща се в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от 132.66 кв.м., с адрес: гр. Па** при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; над обекта – **.3; под обекта – **, както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.3 по КККР на гр.

Пазарджик, разположен на първи етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор **, находяща се в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ от 34.47 кв.м., с адрес: гр. **, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; над обекта – **; под обекта – няма, ведно с припадащите се 115/390 идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 388 кв.м., адрес: гр. Пазарджик, ул. **5, предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план 9692, съседи: **; **;

** и **,

Делбата е допусната при дялове 1/8 ид. част за ищеца и 7/8 ид. части за ответника.

СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ЗАЯВЯТ

ПРЕТЕНЦИИ ЗА ВЪЗЛАГАНЕ НА ДЕЛБЕНИЯ ИМОТ ИЛИ ИСКОВЕ ПО

СМЕТКИ.

АДВ. Р.: - Ние нямаме такива претенции. Посочили сме, с молбата от днес, способи за извършване, като с оглед това, че е подадена от ответника такава молба за възлагане, считаме същата за основателна. Преживялата ответницата Х. С. е живяла в процесното жилище, същото е неподеляемо съгласно заключението на вещото лице, така, че тази претенция е основателна и допустима, с оглед на това, че признаваме всички обстоятелства, считаме че 2 не следва да се допуска свидетел – това е безспорно като факт. За уравнение на дела, обаче, от наша страна искането е да се възложи, тоест тя има право да получи процесното жилище, такъв е и смисълът на закона чл. 349, ал. 2, а уравнението трябва да се даде в другия имот. Другият имот е гараж, заедно с прикрепена към него изба, поради което ние следва да получим като уравнение на дела именно гаража, и вече с уравнение на парите, има една сума от порядъка на 4386, която също следва да бъде платена от ответницата към нас за уравнение на дела. Считам, че това е най-справедливият и разумен начин за извършване на дебата

Съдът ДОКЛАДВА постъпилата молба от ответника Х. С., с която на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК иска от съда да постави в нейн дял допуснатия до делба поземлен имот включително идеалната част от дворното място, ведно с изградените в имота постройки на основното и допълващото застрояване.

Молбата се основава на твърденията, че ответникът Х. С. е живяла в имота към момента на откриването на наследството, който има жилищен характер, и освен това тя не притежава друг жилищен имот.

АДВ. П.: – Поддържаме искането за възлагане на имота. Нямаме искане по сметки. Искаме възлагане на целия имот – на жилищната сграда, на гаража и на земята. Тъй като гаражът е сграда на допълващо застрояване, има обслужващ характер спрямо основното застрояване и не представлява самостоятелен обект, то тогава самата сграда на допълващото застрояване отива към основното, поради което искаме и гаража.

АДВ. П.: Да допълня, гаражът се намира непосредствено под етажът.

АДВ. П.: - То е спомагателна постройка върху двора.

АДВ. Р.: - Може ли една корекция на нашето становище. Аз останах с убеждение, че те искат само жилището. Тогава нашето становище, е че тяхната претенция е частично основателно, моля да се извърши корекция в нашето становище. Съгласно чл. 349, ал. 2, претенцията се свежда само до жилищната част. Изрично се говори за жилище. В случая, претенцията е основателна само за жилищния етаж, което е обект, който завършва на 1.1. В тази си част претенцията е основателна, приемаме, ние я признахме и за доказана. По отношение на гаража, това, което се излага не отговаря на обективната истина. Гаражът е самостоятелен обект, заснет със собствен идентификатор, не е функционално свързан, както твърдят ответникът.

3

Гаражът си е съвсем самостоятелен обект с прикрепена към него изба, няма нищо общо с първия етаж, така че напълно в тази част претенцията е неоснователна и следва да бъде това, което аз казах, да се сложи като уравнение в имот в на моя доверител.

Съдът счита, че претенцията за възлагане на имота е направена своевременно, поради което следва да се приеме за съвместно разглеждане, ведно с иска за делба. По изложените съображения,съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПИЕМА и ПОСТАВЯ за разглеждане, ведно с иска за делба на претенцията на съсобственика Х. З. С. по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба поземлен имот с Решението по чл. 344, ал 1 от ГПК в цялост, в т.ч. идеалната част от дворното място, ведно с постройките на основното и допълващото застрояване.

Съдът ДОКЛАДВА така предявената претенция.

Същата се основава на твърденията, че имотът в цялост представлява жилищен имот, че съсобственикът Х. С. е живяла в този имот при откриването на наследството, както и че не притежава друго жилище.

Ответникът по възлагателната претенция, а именно съсобственикът П.

С., не оспорва възлагателната претенция, в частта за възлагането на жилищния имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.

Оспорва претенцията за възлагане на втория самостоятелен обект с идентификатор **.3, представляващ гараж с площ 34,47 кв.м.. Твърди, че този обект няма жилищно предназначение, не е свързан функционално с жилищния самостоятелен обект и представлява отделен обект на правото на собственост, поради което той следва да бъде поставен в дял на съсобственика П. С., във връзка с уравняването на възлагателната претенция предявена от Х. С., досежно жилищния обект.

Съдът УКАЗВА на съсобственикът Х. С. че за основателността на така предявената възлагателна претенция следва да докаже обстоятелствата в хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно, жилищния характер на имота, това, че той е неподеляем, това, че към момента на откриване на наследството тя е живяла в този имот, и отрицателния факт, че не притежава друго жилище.

АДВ. П.: - Относно обстоятелството, че доверителката ми не притежава 4 друго жилище съм представила писмени доказателства към молбата, които моля да приемете – справка от имотния регистър в цялата страна, както и справка от отдел Местни данъци и такси, че тя не притежава друго жилище, освен процесното. Относно обстоятелството, че при откриване на наследството, че тя е живяла в това жилище моля да ни допуснете свидетел.

АДВ. Р.: – Ние признаваме, че към момента на откриване на наследството Х. С. е живяла в този имот, поради което не следва да се разпитва свидетел. Не възразяваме да се приемат писмените доказателства удостоверяващи липсата на друг жилищен имот.

АДВ. П.: – След като се признава този факт, аз се отказвам от поискания свидетел, моля да го обявите за безспорен. А това, че е неподеляемо, ще се ползваме от експертизата

Съдът счита, че ще следва да се обяви за безспорно обстоятелството, че към момента на откриване на наследството съсобственикът Х. З. С. е живяла в допуснатия до делба жилищен имот. Следва да се приемат като писмени доказателства представените с молбата по чл. 349, ал. 2 от ГПК документи. По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за безспорен и неподлежащ на доказване факта, че към момента на откриване на наследството съсобственикът Х. З. С. е живяла в допуснатия до делба имот

ПРИЕМА като писмени доказателства нот. акт № 42/15.11.1974 г., Удостоверение за сключен граждански брак между В С. и Х. В, а след брака С., Удостоверение за наследниците на В Г.ев С., нот. акт за собственост върху недвижим имот 180/08.04.2022 г., Удостоверение за данъчна оценка и справка от Агенцията по вписванията по партидата на Х. З. С..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило заключение на допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, депозирано от вещото лице Б. З. Г. на 18.03.2025 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, както следва:

Б. З. Г.: на 63 години, българин, български гражданин, неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

5

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. Б. Г.: – Известна ми е отговорността. Поддържам представеното заключение.

АДВ. Р.: – На страница втора, само да уточните, да ни обясните, има ли функционална свързаност между гаража и жилището, и в какво се изразява тази свързаност?