Определение № 744 от 18.03.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 469/2025
- Вид
- Определение № 744
- Подписан
- 18.03.2025
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 255 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 744 гр. София, 18.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500469 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 83, ал. 2 вр. чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Д. Р. срещу определение № 20633 от 18 декември 2024г. по гр. д. № 6023/2024г. на Софийски градски съд, ВО, IV Д състав, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 83 ГПК. С доводи, че определението е незаконосъобразно, се иска, изводимо от оплакванията, отмяната му и решаване на въпроса по същество чрез постановяване на освобождаване от внасяне на държавна такса.
Частната жалба е допустима. Обжалваният отказ на съда като резултат е преграждащ развитието на производството по чл. 435 и сл. ГПК, поради което следва да се признае възможност да се сезира горния съд с частна жалба за проверка на законосъобразността му. Допустимостта на частната жалба се извежда и от ТР № 1/17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. (т. 5), ОСГК на ВКС, и от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС (т. 12), съобразно които отказите за освобождаване от държавна такса са преграждащи съдебни актове, като осуетяващи упражняването на правото на защита.
Частната жалба е основателна.
По искането на жалбоподателката С. Д. Р. да бъде освободена от 1 заплащането на държавна такса, съдът й е указал, че следва да представи в 10 –дневен срок от получаване на съобщението декларация по образец по чл. 83, ал. 2 ГПК за имуществено и семейно състояние (така разпореждане № 18630/31.07.2024г.).
В разпореждане № 25596/23.10.2024г., освен указания към връчителя на съдебни книжа, СГС е дал указания и към деловодството на съда да се приложи към съобщенията до страната образец на декларация за имуществено и семейно състояние. По делото е удостоверено връчване на препис от разпореждане № 18630/31.07.2024г. – на 04.12.2024г. лично на С. Д. Р., но не е удостоверено връчване на образец от декларацията, която й е указано да представи във връзка с искането си за освобождаване от държавна такса.
По настоящото частно гражданско дело, към изявление на частната жалбоподателка, е приложена декларация за материално и гражданско състояние по образец, с посочена дата на съставяне 06.02.2025г., в която тя, под страх от наказателна отговорност, е посочила, че единственият й доход е от пенсия в размер на 494 лв., а срещу здравословно състояние е записала „ТЕЛК“. Аналогично е записаното и в декларация с посочена дата на съставяне 27.11.2024г., приложена по ч. гр. д. № 3345/2024г. по описа на САС, образувано по молба по чл. 255 ГПК на С. Д. Р., която няма данни да е докладвана на съда преди постановяване на обжалваното в настоящото производство определение.
В предмета на настоящото производство е извършване на преценка налице ли са предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът да признае, че жалбоподателката в производство по обжалване действия на съдебен изпълнител няма достатъчно средства да внесе такса по производството, образувано пред съда.
За да постанови обжалваното определение, с което е оставил без уважение искането, предмет на разглеждане и от апелативния съд, СГС е приел, че жалбоподателката не е изпълнила указанията му от 31.07.2024г.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване съдът взема предвид:1. доходите на лицето и на неговото семейство;2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение;4.
2 здравословното състояние;5. трудовата заетост;6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал.
2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата (мотиви към т. 12 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС).
В разглеждания случай апелативният съд намира, че е налице основание, с цел осигуряване достъп до правосъдие, за освобождаване изцяло на жалбоподателката от внасяне на държавна такса в производството по чл.
435 и сл. ГПК, висящо пред СГС, въз основа на данните в декларацията й от м.02.2025г., които съдът взема предвид с оглед липсата на удостоверяване от деловодството на СГС образец от декларацията, която й е указано да представи, да й е бил връчен (не може да се приложи процесуална тежест поради пропуск на страната, щом не й е указано напълно какво процесуално задължение следва да изпълни). За този свой извод по съществото на поставения за разглеждане процесуален въпрос, съдът съобрази, че декларираният, под страх от наказателна отговорност, доход е изключително нисък и се генерира само от пенсия, поради което и въпреки че размерът на дължимата за образуване на производството държавна такса е 25 лв. (като искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретно задължение), посоченият доход, който служи за издръжка на лицето, навършило 64 години, декларирало, че е било освидетелствано и от ТЕЛК, не е достатъчен и не позволява заплащането й.
С оглед изложеното, апелативният съд счете, че разгледаната частна жалба е основателна, поради което обжалваното определение подлежи на отмяна, като вместо това се постанови освобождаване на жалбоподателката изцяло от внасяне на държавна такса, дължима във вече образуваното производство по обжалване действията на СИ.
3
Така мотивиран, Софийски апелативен съд :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 20633 от 18 декември 2024г. по гр. д. № 6023/2024г. на Софийски градски съд, ВО, IV Д състав и вместо това:
ОСВОБОЖДАВА С. Д. Р. от внасянето на държавна такса в производството по гр. д. № 6023/2024г. на СГС, ВО, IV Д състав.
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4