Решение № 850 от 11.09.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 850

Монтана, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на втори септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СОНЯ КАМАРАШКА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20247140700474 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. чл.225а от Закона за устройство на територията ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по повод подадена жалба от М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, [улица], против Заповед № ДК-02-М-1 от 10.09.2024г. на Началник РДНСК - Монтана, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от възложителя М. Г. Д., незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ „Газопроводна инсталация с резервоар 5м3 за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], обл. Монтана, [улица]. Като е определено след влизане в сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение, а при неспазване да се извърши принудително премахване, за сметка на извършителя, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 от 2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, издаването и в нарушение на административно производствените правила и на материалния закон, както и в противоречие на целта на закона. Твърди се, че не са събрани всички относими и допустими доказателства и не са изяснени всички релевантни факти в нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК. Във възражението против Костативен акт №1 от 11.07.2024г. и №2 от 11.07.2024г. на служители на РДНСК – Монтана, въз основа на които е издадена заповедта е посочено, че процесния строеж е търпим по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл.161, ал.5 и чл.162, ал.3 от ППЗТСУ /отм. Бр.1 от 02.01.2001г./. По смисъла на цитираните норми на ППЗТСУ, отменен от ЗУТ вътрешните топлопреносни и газопреносни мрежи в отоплителни и газови инсталации и съоръжения в жилищни и обществени сгради се изграждат от общините или от нейни стопански предприятия за сметка на собствениците, което условие е изпълнено в конкретния случай, видно от представения договор от 2000г. за изграждане на констатираната инсталация. Съгласно приемо-предавателния протокол към договора за строителство от 2000г. инсталацията е изпълнена в съответствие с действащите към момента на изграждането й строителни правила и норми, поради което същата се явява и търпим строеж. Противно на твърдяното от административния орган е изискването за деклариране на строежа от собственика в шест месечен срок от влизане в сила на ЗУТ т.е. до 02.07.2001г., тъй като такова изискване липсва в §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. В тази връзка се излагат доводи за търпимост на разпоредената за премахване газопроводна инсталация съобразно приложения договор и действащите устройствени закони ЗТСУ и ППЗТСУ. Твърди се, че действащата нормативна уредба относима към газовите съоръжения се съдържа в Наредба №6 от 25.11.2004г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, която третира проводи, съоръжения и инсталации на природен газ, но не и такива работещи с пробан – бутан, каквото е установеното в имота на жалбоподателя. Разликата между природен газ и пропан – бутан, като видове гориво и характеристики на двете горива сочи, че строежа не е първа категория, както неправилно е категоризиран от служителите на РДНСК – Монтана. Процесния резервоар и изградената инсталация към него, захранващи жилищна сграда в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] не може да се категоризира като преносен провод на техническата инфраструктура, нито като съоръжение към такъв. Резервоарът, ведно с тръбопроводната инсталация за захранване на сградата представлява самостоятелна инсталация, която не е свързана в преносни проводи на газоснабдяването, поради което следва да се категоризира като пета категория, носеща тази на сградата която захранва – жилищна сграда с ниско застрояване. Депозираното от жалбоподателя възражение въобще не е обсъдено от административния орган издал оспорената заповед. Липсват мотиви и, че цитираното писмо на гл.архитект на Община Вършец, с което същият отказва да издаде удостоверение за търпимост за процесния строеж е оспорено пред съда и е отменено. Излагат се доводи, че в КА №2/11.07.2024г. проверяващите служители на РДНСК – Монтана са приели, че строежът съответства на предвижданията на ПУП – ПР, одобрен със Заповед №РД-02-14-93/1986г., но констатират, че жалбоподателя е допуснал изграждането на строеж първа категория без строителни книжа включващо строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, а в същото време се установява, че установените нарушения са съществени по см. на чл.154, ал.2,т.4 от ЗУТ, които не могат да бъдат отстранени, без да се квалифицира строежа като незаконен, с което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

В съдебно заседание М. Г. Д. от [населено място], редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Л. А. от АК – Монтана, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли за отмяна на заповедта. Подробни доводи развива в представена по делото писмена защита в насока незаконосъобразност на оспорената заповед, съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по оспорването – Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Монтана, редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощения главен юрисконсулт А. И. О., който оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне, като в писмено становище в хода на съдебното производство излага подробни доводи за издаване на заповедта от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Твърди, че с оглед събраните доказателства строежа не е търпим, като е без необходимите строителни книжа и попада в хипотезата на незаконен строеж подлежащ на премахване. Претендира юрисконсултско възнаграждение и депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Индивидуалният административен акт, който се обжалва, представлява заповед за премахване на незаконен строеж. Премахването на строеж пряко и непосредствено засяга имуществени права и законни интереси на жалбоподателя – М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, като собственик на сграда с [идентификатор] в поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица], по силата на приложените нотариални актове №78, том II, рег. №420 по дело №321 от 07.06.2004г. и №72 том VI, рег. №1651 по дело №804 от 20.12.2018г. Жалбата срещу акта е подадена в срока по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, видно от приложената разписка на л. 13 от делото с която е съобщен оспорения ИАА лично на жалбоподателя на 21.10.2024год., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 04.11.2024год. и е заведена с вх.№ВР-268-01-112, при което настоящият съдебен състав намира, че е допустима за разглеждане.

Административен съд – Монтана, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на назначените, приети и неоспорени от страните по делото съдебно - технически експертизи, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените нотариални актове за покупко – продажба №78, том II, рег. №420 по дело №321 от 07.06.2004г. и №72 том VI, рег. №1651 по дело №804 от 20.12.2018г. на л.25-31 по делото се установява, че М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана, е собственик на идеални части от дворното място и на сгради с [идентификатор] представляваща масивна триетажна жилищна сграда и гараж с [идентификатор] построени в западната част на поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], [улица]. Жалбоподателя е собственик по силата на наследствено правоприемство и на намиращата се в [ПИ] по КК и КР на [населено място] газопроводна инсталация с резервоар 5м3 за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място].

По повод депозиран сигнал от собственика на сграда в същият ПИ от страна на служители на РДНСК Монтана била извършена проверка в имота на жалбоподателя на 11.07.2024г. относно газопроводната инсталация с резервоар.

При проверката работна група състояща се от инспектори при РДНСК - Монтана съставила констативен протокол №1 от 11.07.2024г. на л.14-16 по делото, като в раздел II посочили, че няма одобрен проект, съгласуване с контролните органи, няма разрешение за строеж, протоколи за откриване на строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво, както и няма заповедна книга. В раздел III на КП озаглавен Изпълнение на строежа находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място] e отразено, че газопроводна инсталация с резервоар 5м3 за пропан бутан, изцяло вкопан в почвата в имота и тръбна разводка до жилищната сграда на възложителя. Резервоара е на 9м. от жилищната сграда, като строителството е изпълнено през 2000г. по данни на възложителя. Към момента на проверката има газ в резервоара. Приложена е и окомерна скица на разположението на строежа в имота и снимков материал. В установени нарушения е отразено, че няма инвестиционен проект за строежа и не е издадено разрешение за строеж с което е нарушен чл.148, ал.1 от ЗУТ. КП е подписан от жалбоподателя като присъствал при проверката. Съставен е и констативен протокол №2 от 11.07.2024г. на л.18-19 по делото, отново касаещ проверка за съотвествието на строежа представляващ „газопроводната инсталация с резервоар 5м3 за пропан бутан“, като в него е посочено, че проверявания строеж съответства на предвижданията на ПУП-ПР одобрен със Заповед №РД-02-14-93/1986г., видно от приложените скици, но са допуснати нарушения от М. Г. Д. за изграждане на строеж първа категория, без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че установените нарушения са съществени по см. на чл.154, ал.2,т.4 от ЗУТ, не могат да бъдат отстранени и безспорно квалифицират строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2,т.1 от ЗУТ. Предвид установените нарушение в двата КП са основание за започване на административно производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. КП е подписан от жалбоподателя като присъствал при проверката.

От жалбоподателя М. Г. Д. от [населено място], обл. Монтана е депозирано писмено възражение до Началник РДНСК – Монтана, заведено с вх.№ВР-268-00-708 от 15.07.2024г., видно от л.23-24 по делото, към което е приложил договор от 06.09.2000г. сключен между баща му Г. Н. и „Строителство“ ЕООД с предмет „Поставяне на газов резервоар и газопроводни тръби в парцел УПИ VII, кв.85“ [населено място] и Протокол за приемане и предаване от 14.09.2000г. към него, като е развил доводи за търпимост на строежа по см. на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ във вр. с чл.161, ал.5 и чл.162, ал.3 от ППЗТСУ, както и такива свързани с категоризацията на строежа, определена от административния орган като първа категория.

След като възражението е прието за неоснователно е издадена и оспорената Заповед № ДК-02-М-1 от 10.09.2024г. на Началник РДНСК - Монтана, с която на основание чл.225, ал.1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат от възложителя М. Г. Д., незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ „Газопроводна инсталация с резервоар 5м3 за пропан бутан, находящ се в [УПИ], кв.85 по действащия ПУП на [населено място], представляващ поземлен имот с [идентификатор] по КК и КР на [населено място] с административен адрес [населено място], обл. Монтана, [улица]. Като е определено след влизане в сила на заповедта да се изпрати покана за доброволно изпълнение, а при неспазване да се извърши принудително премахване, за сметка на извършителя, по реда на чл.225, ал.4 от ЗУТ и Наредба №13 от 2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК.