Решение № 732 от 30.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20211000500619 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.196 и сл. от ГПК ( отм.) Със съдебно решение № 4102 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 14187/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 5-и състав, е осъдил Т. С. Р., Л. С. Р. и Р. С. Р. да заплатят на А. К. Н. на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, сумата от 2 500 лв. – дължима заемна сума, получена от техния наследодател С. Р. Р., б.ж. на гр.София, починал в хода на производството на ******** г., по договор за заем от 29.07.1999 г., за която са издадени разписки на 05.08.1999 г., 06.08.1999 г. и на 13.08.1999 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2004 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 128 000 лв., като неоснователен, т.к е погасен по давност.

Със същото решение са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците Т. С. Р., Л. С. Р. и Р. С. Р. да заплатят на А. К. Н. направените по делото разноски в размер на 100 лева, съобразно уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от А. К. Р., с която се обжалва решение № 1

4102 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 14187/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 5-и състав в отхвърлителната му част.

Наведени са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че предявяването на исковата молба по гр.д. № 406/2000 г. по описа на СГС не е спряло течението на погасителната давност за предявяване на осъдителния иск по чл.240 ал.1 от ЗЗД за цялото вземане по процесния договор за заем. Излагат се съображения, че течението на погасителната давност за претендиране на вземането по договора за заем ( заемната сума) е било спяно с предявяване на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, съдържащ се в договора за заем, за окончателен и погасителна давност не е текла до окончателното приключване на поризовдството по чл.19 ал.3 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че между първоначалните страни по делото е бил сключен договор за заем, който е имал и характера на предварителен договор за продажбла на недв. имот. Твърди, че страните по процесния договор за заем са предвидили два алтернативни способа за на удовлетворяване на вземането по договора за заем- връщане на заемната сума в уговорените срокове и с уговорената лихва, или обявяване на предварителния договор за покупко-пордажба на недв. имот за окончателен.

Твърди се, че с договора за заем са уговорени две възможности за защита на кредитора и упражняването на възможността същият да бъде удовлетворен чрез обявяване на предварителния договор за продажба на недввижим имот за окончателен, спира течението на давността за предявяване на иск по чл.240 от ЗЗД, т.е. на осъдителен иск срещу длъжника за връщане на на заемната сума.

Моли въззивната инстанция да отмени решението в частта, в която искът е отхвърлен и да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция. Не претендира разноски.

Въззиваемите Т. С. Р., Л. С. Р. и Р. С. Р. са депозирали писмен отговор по подадената въззивна жалба. Излагат становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба и молят същата да бъде оставена без уважение.

Постъпила е въззивна жалба от Р. С. Р., с която се обжалва решение № 2

4102 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д. № 14187/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 5-и състав в осъдителната му част.

Наведени са оплаквания срещу решението в частта, в която е присъдена законна лихва върху уважената главницата от 2 500 лева.

Изложени са твърдения, че ищецът не е заявявал в исковата молба претенция за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Моли , въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата считано от 29.10.2004 г. до окончателното й изплащане, при условие на евентуалност, ако съдът установи произнасяне по непредявен иск, да обезсили решението в тази част. Не претендира разноски.

В хода на производството (след подаване на въззивната жалба) ищецът А. К. Н. е починал (на 07.11.2020 г.); същият е заличен като страна по делото и в неговите права са конституирани законните му наследниците – Ю.

И. Н., съпруга и К. А. Н., дъщеря. Същите са подали отговор на въззивната жалба, подадена от Р. Р.. Оспорват жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

197 от ГПК (отм.) от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

Разгледана по същество въззивната жалба на А. К. Р., поддържана от наследниците му Ю. И. Н. и К. А. Н. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на Р. С.

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Р. е

В първоинстанционното производство е бил предявен иск с правно осн. чл.240 ал.1 от ЗЗД и правилно този иск е бил така квалифициран и разгледан от първоинстанционния съд.

Ищецът по исковата молба твърди, в исковата си молба че е сключил на 29.07.1999г. договор за заем с ответника по исковата молба, съгл. който е предоставил на същия сумата от 154 000лв., която ответникът като заемател е 3 следвало да му върне до месец откомври 1999г. Твърди че, заемателят не му евърнал заемната сума, поради което той е предявил исковата си прентенция за връщане на сумата.

Ответникът е оспорил иска.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че правопораждащият облигационните отношения между страните ЮФ, твърдян от ищеца, е фактът, че между него и ответника са съществували облигационни отношения по договор за заем, сключен на 29.07.1999г. за сумата от 154 800 лв. , предаването, на която сума се твърди, че се удостоверява, както със самия договор за заем, в който е записано, че заемната сума е предадена при подписване на договора за заем, така и с представени три броя разписки за получаване на сумата.

Искът е оспорен от ответниците Т. С. Р., Л. С. Р. и Р. С. Р.. Оспорат обстоятелството, че заемната сума е реално предадена, респ. получена от техния наследодател, страна по договора за заем. Оспорва се автентичността на договора за заем.

От фактическа страна: Видно от представения по делото договор от 29.07.1999 г. ищецът А. К. Н. и ответникът С. Р. Р. (и двамата починали в хода на делото) са се споразумели ищецът да предостави на ответника заем в размер на 154 800 лв. Заемателят е поел задължение да върне заема в срок до 05.09.1999 г., а в случай, че не върне сумата до тази дата, е следвало да я заплати до края на м.октомври 1999 г., но с месечна лихва от 20 %. Страните са се споразумели, че ако и след изтичане на втория срок заемополучателят не върне сумата на заемодателя, заедно с уговорената лихва, договорът следва да се счита за предварителен договор за покупко - продажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр.София – ***, ул. „***“ № *, застроена на 111 кв.м. в парцел ХIV – 175, кв.53, м. „***“, по рег. план на София, заедно с дворно място от 938 кв.м. при съседи: улица, О. А. Ш., Т. С. Р. и Б. А. Г.. В договора е посочено, че заемодателят предава на заемателя сумата от 154 800 лв. при подписването на договора в брой на ръка.

По делото са представени още два договора за заем от 29.07.1999 г. между същите страни. /л. 165 и л.166 от приложено гр.д. № 406/2000 г. на СГС, I ГО, 2 състав/, които са със съдържание, различно от съдържанието на договора за заем, приложен към исковата молба по настоящото дело. В тези 4 договори ищецът и ответникът са се споразумели на ответника да бъде предоставен заем в качеството на заемател в размер на 154 800 лв. Съгласно договора от 29.07.1999 г., находящ се на л.165 от приложено гр.д. № 406/2000 г. на СГС, I ГО, 2 състав, заемът е следвало да бъде върнат до 05.09.1999 г., а след тази дата е уговорен друг срок – до края на м.октомври 1999 г., но с месечна лихва от 20 %. Според третия вариант на договора за заем от 29.07.1999 г., заемът е следвало да бъде върнат до 05.09.1999 г. заедно с лихва от 40 %. След изтичане на този срок, ако заемателят не възстанови сумата, се задължава да я върне до края на м.октомври 1999 г., но с лихва от 20 % месечна лихва. /л.166 от приложено гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав/.

Във всички договори за заем е посочено, че ако сумата не бъде върната до края на м.октомври 1999 г. заедно с лихвата, договорът се счита за предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, находящ се в гр.София, кв. “***“, ул. „***“ № *.

В трите договора е посочено, че заемодателят предава на заемателя парична сума при подписване на договора в брой, като са посочени различни суми – 154 800 лв. /по договора, приложен към настоящата ИМ, /128 800 лв./ по договора за заем от 29.07.1999 г., находящ се на л.165 от гр.д. № 406/2000 г. на СГС, I ГО, 2 състав/ и 110 400 лв./ по договора за заем от 29.07.1999 г., находящ се на л.166 от гр.д. № 406/2000 г. на СГС, I ГО, 2 състав.

Видно е от анекс № 1 от м.11.1999 г., приложен към исковата молба по настоящото дело, че страните са се спораз умели, че при невъзстановяване на сумата от заемателя в определените по договора от 29.07.1999 г. срокове, за периода на просрочие заемателят дължи на заемодателя лихва в размер на 2.25 % за всеки просрочен месец.

В хода на производството по делото договорите за заем не са оспорени досежно тяхната автентичност. Единствено по отношение на договора за заем, приложен към исковата молба по настоящото дело, ответниците в съдебно заседание от 13.04.2018 г. са заявили, че подписите под този договор се различават от подписа под анекса, но не са поискали откриване на производство по оспорване автентичността на договора, а и такова искане би било преклудирано, тъй като този договор, както вече бе посочено, е представен с исковата молба, но не е бил оспорен от ответника С. Р. в първото 5 съдебно заседание /аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК/отм/.

Заемополучателят С. Р. в хода на делото с молба от 04.04.2006 г. /л.11 от гр.д. № 1497/2006 г. на СРС, ГО, 164 състав/ е заявил, че при подписването на договора не е получил никакви пари, но е признал, че в по-късен период между 6 до 13 август 1999 г. е получил 70 000 щатски долара, равняващи се на 128 800 лв., за които е издал разписки на ищеца.

Ответникът е направил признание за получаване на сумата от 128 800 лв. и в хода на друго дело между същите страни - гр.д. № 406/2000 г. на СГС, I ГО, 2 състав, което е образувано по искова молба на А. К. Н. срещу С. Р. Р. за обявяване за окончателен на предварителния договор от 29.07.1999 г., обективиран в договора за заем от 29.07.1999 г. Признанието на вземането е извършено с молба от 24.02.2006 г./л.133-136 от гр.д. № 406/2000г. на СГС, I ГО, 2 състав/. В съдебно заседание от 18.10.2004 г. по същото дело ответникът е заявил, че е получил цялата сума по договора, но впоследствие е поддържал, че е получил единствено сумите, за които е издал разписки в общ размер от 128 800 лв. Предявеният иск по това дело е отхвърлен с решение, постановено на 07.02.2008 г., което е влязло в сила на 14.11.2013 г. Представени са по делото разписки, издадени от Р. на 05.08.1999 г., 06.08.1999 г. и на 13.08.1999 г. за получени от него суми, предадени от ищеца, в размер общо на 70 200 щатски долара, за които Р. не е оспорил, че тяхната левова равностойност възлиза на 128 800 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събраните писмени доказателства по делото и направеното признание на неизгодни за страната факти, заемателят С. Р. Р. е получил сумата от 128 000 лева от А. К. Н. по силата на процесния договор за заем от 29.07.1999 г.