Решение № 479 от 18.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 479 гр. Бургас, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Д. Русева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело № 20242100101548 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молбауточнение вх.№ 18584/24.10.2024 г. на Д. С. С. с ЕГН ********** от гр.

*******, ж.к. „********“ бл.**, вх.**, ет.**, чрез адв. Димитров, против ЗК „Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н „Студентски“, бул. „Самоковско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори П. В. Д., В. В. И. и В. В. М., с която се претендира постановяване на решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 5 389,47 лв. – мораторна лихва върху главницата от 30 000 лв. за периода от 14.06.2023 г. /датата на писменото уведомяване на застрахователя/ до 07.10.2024 г. /датата на исковата молба/; сумата от 583,38 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 07.10.2025 г. до окончателното изплащане, лихва за забава върху тази сума в размер на 104,81 лв. за периода от 14.06.2023 г. /датата на писменото уведомяване на застрахователя/ до датата на исковата молба – 07.10.2024 г., които вреди са причинени на ищеца вследствие ПТП на 18.02.2023 г. с МПС л.а. марка „*******“, модел „******“ с рег.№ А ***** КМ, управляван от Д. Д. С., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.

1

В исковата молба ищецът твърди, че на 18.02.2023 г. на път ПП ІІ-99, км.10+6, водачът на МПС л.а. „********“ с рег.№ А **** КМ Д. Д. С. нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал самостоятелно ПТП, при което пострадал возещият се на задната седалка пътник Д. С. С.. За събитието бил съставен КП за ПТП с пострадали лица на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас, било образувано ДП № 86/23 г. по описа на ІV РУ при ОД МВР Бургас, което с постановление на прокурора било прекратено поради настъпила смърт на водача. В рамките на наказателното производство несъмнено била установена вината и причинно-следствената връзка между поведението на водача и настъпилите за ищеца увреждания, както и механизмът на ПТП, като било установено, че по време на движението асфалтовата настилка била суха, времето било хубаво, но малко преди разклона за кв. „Крайморие“ водачът загубил контрол и автомобилът поднесъл наляво към мантинелата. За да предотврати евентуален удар, водачът рязко завил надясно, натиснал спирачната система, в резултат на което автомобилът се завъртял еднократно в обратна посока, излязъл от пътното платно, ударил се в намиращото се вдясно дърво и отново се завъртял в посока към гр.

Бургас. След сигнал на тел.112 пристигнали на място служители на полицията и медицински екипи, които транспортирали водача до „УМБАЛ Бургас“ АД, където същият починал на 24.02.2023 г. С оглед на това, вината за настъпилото ПТП била на водача Д. Д. С., който нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал, и това станало причина за катастрофата. Поведението на водача било в пряка причинно-следствена връзка с поднасянето на автомобила, излизането му от пътното платно и последвалия удар на автомобила в дърво, както и с причинените вследствие на удара телесни увреждания на возещия се на задната седалка ищец. В резултат на процесното ПТП, ищецът получил травматични увреждания - болки в лява ръка, рамо и глава, палпаторна болка по медиалната повърхност на лява лакътна става с наличие на оток, затруднени до невъзможност движения на ляв горен крайник. Това наложило лечение в болнично заведение в продължение на 13 дни. След ПТП-то ищецът бил отведен в Спешно отделение при „УМБАЛ Бургас“ АД, където е била имобилизирана с гипсова шина лявата му ръка /след 30 дни – подменена с циркулярен гипс за още 30 дни/. След сваляне на гипсовата шина, ищецът е имал парестезии по 1-ви, 2ри, 3-ти пръст на лявата ръка и ограничени движени на ляв лакът. При първия престой в болнично заведение в Отделение по нервни болести при МБАЛ „Бургасмед“ АД била лекувана травма на главата с постоянно главоболие, засилващо се при движение; впоследствие му била извършена ЕМГ на 01.04.2023 г. с данни за тежка периферно-стволова увреда на нервус медианус вляво. За времето от 17.05.-19.05.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в Отделение по ревматология при „УМБАЛ БУРГАС“ АД поради флексионна 2 контрактура на лява лакътна става на 35 градуса, с оток, обхващащ ставата, лява предмишница, китка, длан и пръсти, и ограничени от болка активни и пасивни движения в лява лакътна става, гривнена става и пръстите на лява ръка. За времето от 30.05.-01.06.2023 г. и от 06.07.-09.07.2023 г. ищецът бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и травматология при „УМБАЛ БУРГАС“ АД, поради клинични и ЕМГ данни за компресия на нервус медианус манус синистри. Същият бил въвеждан 2 пъти под анестезия, като са му извършвани следните оперативни интервенции: на 31.05.2023 г. – освобождаване на карпален тунел на ляв горен крайник под обща анестезия; на 07.07.2023 г. – декомпресия под локална анестезия на периферен нерв на ляв горен крайник. След двете интервенции били предписани медикаменти и щадящ двигателен режим. Сочи се, че така полученото от ищеца нараняване му причинява силни болки и страдания, че лечението, освен болничен престой, включва и обездвижване на засегнатия крайник и същевременно ограничава подвижността на ляв горен крайник за много продължителен период от време. Вследствие на получените травми, ищецът изпитвал затруднение в ежедневните си обслужвания, не можел да се грижи сам за себе си и се е наложило да ползва чужда помощ – не можел да се облича, да се къпе сам и др., което причинявало значителни затруднения на него и на близките му. Поради увредата, същият не е можел да ходи и на работа, като е бил временно нетрудоспособен общо 161 дни, през което време бил на издръжка на близките си. Във връзка с уврежданията, ищецът изживял стрес и притеснения - притеснявал се дали след време ще може нормално да си служи с лявата ръка в пълен обем, изпитал страх по повод приложената му анестезия предвид рисковете, които същата крие, изпитвал безпокойство и страх от това отново да пътува в ППС. Тези болки и страдания ищецът счита, че следва да бъдат справедливо обезщетени със сумата от 30 000 лв., като освен тази сума, претендира и присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 583,38 лв. за закупени лекарства и консумативи, както и за извършени манипулации. Върху тези суми се търсят и лихви за забава за периода от 14.06.2023 г. до датата на исковата молба, съответно в размер на 5 389,47 лв. и в размер на 104,81 лв. Твърди се, че към момента на настъпване на процесното ПТП МПС с рег.№ А **** КМ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество съгласно застрахователна полица № BG*********** със срок на действие от 20.04.2022 г. до 19.04.2023 г., поради което и ответното дружество било пасивно материално легитимирано да отговаря по предявените искове. С молба-уведомление от 13.06.2023 г., получена от ответника на 14.06.2023 г., ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди към застрахователя, като поради липса на отговор, същата отново била предявена с молба от 02.10.2023 г., получена на 3

04.10.2023 г. Ответникът предложил извънсъдебно споразумение на ищеца с параметри, които не са го удовлетворили, поради което се предявява исковата претенция по съдебен ред.

В писмена молба от 08.01.2025 г. ищецът е уточнил, че е пътувал в автомобила на задната седалка, седнал отдясно зад пътника, стоящ на предна дясна седалка, като е бил без поставен предпазен колан, тъй като автомобилът отзад не е бил оборудван и не е имал такива.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е оспорило, че е страна по сключена с водача застраховка „Гражданска отговорност“ за процесното МПС съгласно застрахователна полица № BG********** със срок на действие от 20.04.2022 г. до 19.04.2023 г., че на 18.02.2023 г. е настъпило процесното ПТП, и че на 14.06.2023 г. пред застрахователя е депозирана претенция от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, по която до момента липсва плащане. Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер със следните възражения: оспорва се описаният в исковата молба механизъм на ПТП; оспорва се, че описаните травми са получени в резултат на процесното ПТП; оспорва се причинно-следствената връзка между механизма на ПТП и получените телесни травми на ищеца; оспорва се, че оперативното лечение е във връзка с ПТП-то; оспорва се продължителността на възстановителния период на ищеца; твърди се, че с бездействието си ищецът сам е увредил здравето си, като няма данни да е следвал дадените му указания за провеждане на лечение от лекари. Сочи се, че претендираният размер на обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен. Прави се възражение за съпричиняване, като се сочи, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан и това е станало причина за настъпилите увреждания по тялото му. Сочи се, че постъпването на ищеца в болнично заведение на сочените дати не е във връзка с травма от процесното ПТП, а такова лечение във връзка с инцидента е започнато едва на 17.05.2023 г., т.е. ищецът е отказал първоначално лечение и е провел закъсняло последващо лечение. Сочи се, че претенцията на ищеца за имуществени вреди е недопустима, тъй като такава не е била предмет на заявената пред застрахователя претенция, който единствено е имал пред себе си претенция за неимуществени вреди. Съдът счита това възражение за неоснователно, доколкото от данните по делото се установява, че предмет на 4 уведомлението е била и претенцията за имуществени вреди – разходи за лечение.

В с.з. ответникът се представлява от адвокат, който ангажира доказателства и претендира присъждане на разноски. Счита, че не следва да се присъжда на адвоката на ищеца възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като не е налице посочената законова хипотеза, а евентуално, в случай на уважаване на искането, моли да се определи от съда възнаграждение под минимума, предвиден в Наредба № 1/2004 г.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че на 18.02.2023 г. на път ПП ІІ-99, км.10+6, е възникнало ПТП с участието на МПС л.а. „*********“ с рег.№ А **** КМ, управляван от Д. Д. С., като в същото превозно средство се е намирал и ищецът /пътник на задна дясна седалка/. От съставения на място КП за ПТП с пострадали лица от 18.02.2023 г. се установява, че ищецът е бил с контузия и болки в лява ръка. По случая е било образувано ДП № 86/22 г. по описа на ІV РУ на МВР Бургас, което е било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор от 25.08.2023 г. поради смърт на водача Д. Д. С..

От представената по делото медицинска документация се установява, че на 18.02.2023 г. ищецът е бил прегледан непосредствено след ПТП-то в МБАЛ „Бургасмед“ АД от д-р Мартинов, Отделение по ортопедия и травматология, тъй като се е оплаквал от болка в лява лакътна става и глава. В обективно състояние в консултативен лист № 15/18.02.2023 г. е записано следното: походка възможна. Палпаторна болка по медиална повърхност на лява лакътна става с наличие на оток. Затруднени до невъзможни активни движения на ляв горен крайник в областта на лакътна става. Положителен валгус стрес тест. Без сетивни, моторни и циркулаторни нарушения в периферията на ляв горен крайник. От направената рентгенография липсват данни за травматична увреда. Клинични данни за руптура на медиален колатерален лигамент на лява лакътна става. С мнение за хоспитализация и оперативно лечение“. Като терапия на ищеца е предписана гипсова шина, нестероидни противовъзпалителни средства и контролен преглед след 3 дни.