Решение № 86 от 01.06.2026, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 222/2025
- Вид
- Решение № 86
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 · Закон за общинската собственост
- §1, т.14 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 86 гр. Кърджали, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело № 20255100100222 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
В основата на гражданското производство стои подадената чрез процесуален представител от ищеца М. С. З. против ответника О. искова молба. В нея се твърди, че на 12.09.2023 г. около 09.00 ч. сутринта, ищцата З. извършвала сутрешната си разходка, движейки се по тротоара на ул. „Е." в гр. К., разположен на гърба на сградата на общината, в посока от комплекс „О." към О.. Стигайки до района на книжарница „Ч." се запътила да завие наляво в посока към сградата на ОД на МВР, когато се спънала на място с разминаване в нивото между два вида настилка-паваж и тротоарни плочки. Различието във височината в нивата между тези два вида настилка довело до спъването й. Настилките били от различен вид, дебелина и височина, образувайки по този начин праг с височина от около 8-10 см. Ищцата твърди, че си спомня, че върху настилката-паваж бил разположен и пластмасов контейнер за смет. Преминавайки през образувалия се праг, успяла с десния си крак да стъпи на тротоарните плочки разположени над прага, а с левият си крак се закачила за прага и паднала напред. При падането лявото й коляно се ударило в земята, при което ищцата се наклонила към десния си крак, който останал сгънат и така се наклонила настрани. Усетила много силна болка в лявото коляно, което при допирът му със земята се разкървило.
Оказала се в положение, в което без чужда помощ не могла да се изправи. На виковете й за помощ се отзовал служител на намиращата се близост „О.“ ** на име Е., както и минаващи наблизо пешеходци. Служителят на банката, заедно с още един мъж я вдигнали на ръце и я пренесли пред входа на банката, където имало поставен стол и й помогнали да 1 седне на него. Служителят на банката направил всичко възможно с медицински материали, които взел от банката да спре кървенето от раната на лявото коляно на ищцата и й поставил лепенка. След това повикали линейка за оказване на спешна помощ.
Ищцата твърди, че през цялото време чувствала много силни парещи болки в целия си ляв крак. Едновременно с това била в състояние на силен страх и шок от случилото се.
Чувствала силно главоболие, сърцето й учестено биело, имала чувство, че ще припадне. В ЦСМП й оказали първа помощ, като отново промили раната, след което била насочена към Отделението по образна диагностика при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски"- Кърджали. Там й била извършена рентгенография, от която се установило счупване на лявото колянно капаче.
След това била насочена и приета в Отделението по травматология при същата болница, където след преглед се установило, че наложително било извършването на хирургична интервенция, при която в областта на лявото й коляно били поставени метални фиксатори/шини. От болничното заведение била изписана на 19.09.2023 г., но здравето й не било възстановено.
През 2024 г. се наложила повторна операция, при която била отстранена костта на имплантирания в коляното на левия й крак уред, което отново довело до болничен престой, а от там и до болки и страдания. Ищцата твърди, че провела физиотерапия и рехабилитация, което лечение обаче не давало резултат.
Ищцата изтъква, че в резултат на падането й, причинено вследствие от стъпване върху две настилки с различно на височина ниво, й било причинено счупване на лявото колянно капаче на левия крак, довело до трайно затрудняване движението на левия й крак за повече от един месец. В резултат на това, за нея настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, и увреждане на физическото й и на психичното й състояние в продължение на дълъг период от време. Претърпяла физически болки, както от медицинските намеси/операции в областта на травмата й, така и в периода на възстановяване и раздвижване на левия й крак. За период от около един месец непосредствено след падането, била напълно неподвижна и на легло, в невъзможност да се обслужва, да се грижи за семейството си и за дома си. Благодарение на близките си, които й оказвали помощ, успявала да съхрани нервите си, предизвикани от търпените физически болки и причинения й стрес. Около три месеца след това се придвижвала с помощни средства -проходилка. След третия месец на раздвижването, можела да извършва ограничени движения с помощта на патерица, която използвала и до момента на подаване на исковата молба. Твърди също, че освен физическите болки и страдания, търпяла и душевни/емоционални такива, изразяващи се в разстройство на психическото й състояние, предвид напредналата си възраст и безпокойството й, че изобщо може да не проходи отново, а от там и вина, дали няма да остане в тежест на роднините си до живот. Твърди, че движенията на левия й крак и понастоящем били ограничени и придружени с болки, макар и не толкова интензивни, както в началния период. Левият й крак бил отслабен, колянната става - оточна, движенията й били ограничени и болезнени, а походката й накуцваща и придружена с болки. В невъзможност била да се придвижва на дълги разстояния, както да 2 стои в изправено положение повече от десет минути. При промяна на климатичните условия, усещала още по-силна болка в областта на травмата, което допълнително засилвало тревогите й.
Ищцата твърди, че освен неимуществени вреди в резултат на случилото се на 12.09.23 г., претърпяла и вреди от имуществен характер, изразяващи се извършени разходи за лечение, свързани с престоя й в болничното заведение - заплатена потребителска такса в размер на 40.60 лв. на 19.09.2023 г., и заплатена потребителска такса в размер на 17.40 лв. на 12.09.2024 г.; закупени от нея консумативи и медикаменти- остеосинтезни средства на стойност 360 лв. на 13.09.2023 г., имобилизатор за колянна става модел „Ортотех турор фикс“ на стойност 110 лв. на 03.11.2023 г., и медикаменти и медицински материали на стойност 75.90 лв. на 21.09.2023 г.
Ищцата счита, че с поведението си, изразяващо се в бездействие, ответникът й причинил описаните неимуществени и имуществени вреди, които следвало да репарира.
Счита, че не полагането на дължимата грижа от страна на ответника по обезопасяване и поддържане на тротоара, и не стопанисването му с грижата на добър стопанин, по начин, по който да не вреди на преминаващите пешеходци, обуславяли в производството наличие на виновното поведение от страна на ответника. Същият виновно не изпълнил задълженията си по обезопасяване и поддържане на тротоара, в т.ч. на разположената върху него тротоарна настилка. Ответникът О. освен, че била собственик на вещта, причинила увреждането, била и субектът, който осъществявал непосредствен и постоянен надзор над нея, следейки за изправността й. Съгласно Наредба за управление на местните пътища в О., последната като собственик упражнявала ръководство и контрол на всички дейности, свързани с поддържането на пътищата в населените места, вкл. и контрол върху обезопасяването им. Тротоарът пък бил надлъжна част от пътното платно.
С предявяване на исковата си молба, ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 40 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, разстройство на физическото и психическото й здраве, и сумата в размер на 603.90 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на направени разходи за лечение и закупуване на медикаменти и консумативи, в резултат на причиненото й счупване на лявото колянно капаче, получено от спъване и падане върху неподдържан и не обезопасен тротоар с разминаване във вида и височината на нивото на поставените настилки, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.09.2023 г. –датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата претендира и заплащане на разноски по производството.
На основание чл. 131 от ГПК, в срок по делото е постъпил от ответника О. отговор на исковата молба. В него исковата претенция е намерена за допустима, но неоснователна.
Същата е оспорена изцяло, и по основание, и по размер. Ответникът е оспорил факта на настъпване на противоправното деяние - време, място и механизъм. Оспорил е и факта на настъпване за ищцата на твърдените телесни увреждания, както и наличието на пряка 3 причинно-следствена връзка между тях. Оспорил е виновното си поведение за настъпването на противоправното деяние –оспорил е изцяло твърдението, че О. не е положила дължимата грижа на добър стопанин по отношение на обезопасяването и поддържането на тротоара.
Изтъква в този аспект, че ул. „С.“, където ищцата твърди, че е паднала, всъщност била ремонтирана с нови плочки и настилка, като тротоарът и паважът, където бил разположен контейнера, били абсолютно равни и нямало никакви отклонения от строителните норми.
Твърди, че този участък на тротоара бил въведен в експлоатация, съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №39 / 13.05.2015 г.
Ответникът излага и съображения, че претендираният размер за неимуществените вреди е прекомерно завишен, и като такъв е несъответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като същата не положила дължимата грижа и проявила небрежност, като без да се съобрази с пътната обстановка и възрастта си, с неподходящи обувки, избрала неподходящ маршрут.
Ответникът претендира присъждане юрисконсултско възнаграждение. на разноски по производството, вкл. и
В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ищцата М. С. З., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция изцяло. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В открито съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 и сл. от ГПК, ответникът чрез процесуалния си представител -юрисконсулт, поддържа депозирания по делото отговор.
Окръжният съд, действащ в производството като първоинстанционен, по повод разгледания спор, прие за установено следното:
В основата на гражданското производство стои депозираната от ищцата З. против ответника О. искова претенция, с предявяването на която ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 40 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, разстройство на физическото и психическото й здраве, и сумата в размер на 603.90 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разходи за лечение и закупуване на медикаменти и консумативи, в резултат на причиненото й счупване на лявото колянно капаче, получено от спъване и падане върху неподдържан и не обезопасен тротоар с разминаване във вида и височината на нивото на настилките, ведно със законната лихва за забава, считано от 12.09.2023 г. –датата на настъпване на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
В производството, от извършения анализ на събраните доказателства- писмени и гласни - изслушан аудиозапис, приложен към писмо с вх. № 1557/01.04.2026 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен център 112 - Кърджали и от снетите показания на св. Ш.
Б. и на св. Д. К., от фактическа страна, съдът установи следното :
4
На 12.09.2023 г., между 08:30 - 09:00 часа, в ясно време, на тротоара в близост до клона на „О.“ **, находящ се на ул.“С.“ № * в гр. К., но от страната на О. /десния тротоар/ в посока към комплекс „Р.“, на около метър –два от находящия се там пластмасов кош за боклук, на тротоарната настилка ищцата З. се спънала и паднала. Според свидетеля Д. К., с директора на банковия клон, с когото имал уговорена среща- св. Ш. Б., видели ищцата паднала на тротоара, помогнали й да се изправи и на изнесения от служителка по поръка на директора стол пред сградата на банката, поставили уплашената и притеснена ищца да седне. В 08:56 часа, ищцата, седейки все още на дадения й стол, позвънила на тел. 112, и съобщила, че е паднала пред „О.“ на ул.“С.“ № * и, че я боли силно кракът.