Решение № 790 от 10.08.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Стара Загора, 10.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530100632 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Ищцата Е. С. Ж. твърди в исковата си молба, че работи като медицинска сестра в Комплексен онкологичен център гр. Стара Загора. Сочи, че на 17.01.2025г. около 7.45 часа, след края на нощната си смяна е вървяла към главната алея на двора на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович” на път към дома си, когато внезапно и без каквото и да е предизвикване от нейна страна била нападната от три бездомни кучета. Получила множество ухапвания в областта на подбедрицата на десния крак. Уплашила се силно и крещяла за помощ. За нейно щастие наблизо минавал мъж, който отивал на работа на строителна площадка в района на болницата. Мъжът се бил притекъл на помощ на пострадалата и успял да разгони с викове кучетата. Предложил й да я изпрати и тръгвайки заедно в посока източния изход на болницата отново били нападнати от кучетата. Наложило се мъжът отново да ги разгони с викове и камъни, след което бездомните кучета се отдалечили. Мъжът на име Г. В. Д. изпратил Е. до стоянката на такситата на ул. “Д-р Т. Стоянович”, след което тя се прибрала в дома си, който се намира на ул. “Ген. Столетов” № 45. В дома й бил съпруга й ***. Влизайки в апартамента Е. се разплакала и дълго време съпругът й не е успявал да я успокои. Страхът и уплахата били огромни, както и болката, която изпитвала в областта на наранените части на крака. Мъжът й я закарал в Инфекциозното отделение на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.

Киркович” , където потърсила първа помощ.

Посетили и спешното отделение към болницата. Направена била обработка на раните като била поставена и ваксина. Определени били още две дати, на които също били поставени ваксини - 21.01 и 24.01.2025 г. По-късно на същия ден пострадалата посетила 1 кабинета по съдебна медицина на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович”, където била прегледана от д-р ********** - специалист съдебен лекар. При прегледа съдебният лекар установил разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на дясната подбедрица.

Описаните травматични увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли на получените по време и начин съобщени от пострадалата, а именно от ухапване от куче. Те били причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

По времето, когато карал съпругата си с колата до Инфекциозното отделение на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович”, *** също лично бил възприел трите кучета, които са продължили да се разхождат свободно из двора на болницата. В 08.59 часа той се обадил на горещия телефон на Община Стара Загора за да сигнализира, че кучетата се разхождат свободно и нападат хора. В същия ден съпругът на пострадалата *** успял да се срещне и с работника, който оказал първа помощ на пострадалата и му благодарил сърдечно.

На 20.01.2025 г. Е. Ж. посетила за преглед личния си лекар д-р **********, тъй като болките в крака й продължавали. След извършения преглед д-р ********** издала болничен лист № Е20242896350 от 20.01.2025 г., съгласно който била предписана временна неработоспосоност за период от 10 календарни дни. На 29.01.2025 г. се явила на преглед при личния си лекар, който продължил болничния й лист с нови три дни. Ищцата твърди, че освен претърпяната физическа болка, която не отшумяла и към днешна дата, също преживяла силни уплаха и стрес свързани с ухапването от бездомните кучета. Споменът й за конкретния механизъм на ухапването не бил напълно ясен и подреден, поради изпитания ужас и страх, като не била в състояние да посочи дали е била ухапана от едно или от няколко кучета, но факта че били три се потвърждавал от обясненията на прекия очевидец на инцидента Г. В. Д..

Подробно описаният по-горе инцидент и свързаните с него болки и страдания обуславяли правния интерес от предявяване на настоящия иск за обезвреда на претърпените от нея неимуществени вреди.

Искането е, съдът да осъди Община Стара Загора, представлявана от Кмета на общината Живко Тодоров, да заплати на Е. С. Ж., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Стара Загора, ул. „Ген. Столетов" № 45, вх.А, ет.6, ап.42, сумата от 3500.00 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в преживените болки, страдания, стрес и психическо и емоционално безпокойство от нападение и ухапвания от бездомни кучета на 17.01.2025 г. около 7.45 часа в двора на УМБАЛ “Проф. Д-р Ст. Киркович” гр. Стара Загора, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането - 17.01.2025 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който заявява, че претенцията на ищеца е основателна, но оспорва същата по основание и размер.

2

Счита, че твърдените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на истината. По делото не били представени доказателства, че Е. С. Ж. била нападната от бездомни кучета, както и че претендираните неимуществени вреди - болки и страдания били в резултат на ухапване от именно такова животно.

В исковата молба липсвали доказателства, че въпросните кучета били без стопанин, както и че настъпилите болки и страдания са именно от безстопанствени кучета. В приложените по делото медицински документи, включително и от съдебно медицинското удостоверение нямало детайлно и конкретно описание на механизма на получаване на твърдяната травма. Към исковата молба липсвали и доказателства относно периода на възстановяване.

Оспорва представените по делото писмени обяснения от Г. В. Д. и моли да не бъдат приемани като доказателство по делото. Обясненията не били дадени пред съда и не било ясно дали същите в действителност са дадени от Г. В. Д..

Наред с това следвало да се отбележи, че Община Стара Загора чрез своите служители изпълнявала възложените й задължения по Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което липсвало противоправно деяние /действие или бездействие/, от което да са настъпили вреди. Това било видно от Писмо изх.

№ 10-11-1543/06.02.2023 г. до ОДБХ - Стара Загора, ведно със справките към него, Писмо изх. № 10-11-2127/21.02.2024 г. до ОДБХ - Стара Загора, ведно със справките към него и Програмата за овладяване на популацията на безстопанствените кучета приета с решение № 842 по протокол № 20 от 25.03.2021 г. на Общински съвет - Стара Загора. Искането е, съдът да отхвърли предявената срещу Община Стара Загора искова молба. Претендират се разноски.

След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.

За основателност на иска на основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже настъпването на фактическия състав на непозволеното увреждане и конкретно - че в резултат на противоправно бездействие в участък - общинска собственост, по отношение на който ответникът има задължение за полагане на необходимата грижа, касаеща овладяването популацията на безстопанствените кучета на територията на Община Стара Загора, са нанесени телесни увреди от ухапвания на бездомни кучета и са настъпили неимуществени вреди у ищцата Е. С. Ж. - болки и страдания. Ответникът следва да проведе насрещно доказване.

Безспорно между страните е, че посочения участък (двора на УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“) е на територията на община Стара Загора.

Спорно между страните е дали нападението е осъществено от безстопанствено куче.

3

Оспорва се и причинно- следствената връзка между настъпилите вреди и нападението от куче в двора на болницата.

По отношение на правната квалификация, съдът намира, че правилната правна квалификация в случая е именно чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД. По чл. 49 ЗЗД отговаря този, който е възложил на друго лице някаква работа. В случая общината отговаря за бездействието на работниците и служителите, на които е възложила дейността по овладяване на популацията на безстопанствените кучета и контрола над тях. Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ/ животно т.е. вещта/животното следва да бъде единствената причина за увреждането, какъвто не е настоящия случай. Отговорността за вреди от вещи по чл. 50 от ЗЗД е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 от ЗЗД също е обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 от ЗЗД обаче е виновна - ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. Такава е отговорността на общината за вреди от безстопанствени кучета - тя отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа.

Отговорността на Общината следва да бъде ангажирана по чл. 49 ЗЗД, с оглед твърденията за противоправно бездействие, свързано с овладяване на популацията на безстопанствените кучета и контрола над тях.

Ищцата твърди, че инцидентът е станал около 8 сутринта на 17.01.2025г. в двора на болницата – УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“, когато е била нападната от три безстопанствени кучета.

За получените наранявания представя следните доказателства: лист за преглед на пациент от 17.01.2025г., извършен в 10.05 часа с посочена диагноза „ухапване или удар от куче“. Записано е също така при прегледа, че пациентката съобщава за нападение и ухапване от бездомно куче в района на болницата на долния десен крайник. Обективно при прегледа се установява, че са налице разкъснопрободни рани на десен долен крайник. Раната е обработена и са поставени тап ваксини. съдебно-медицинско удостоверение от 17.01.2025г., издадено при прегед от съдебен медик около 11 часа т.е. по-малко от три часа след нападението от кучета. При прегледа са установени разкъсно – контузни рани, охлузвания и кръвонасядания на дясната подбедрица. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди и тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалата, а именни ухапване от куче. Те са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Амбулаторен лист от 20.01.2025г. с основна диагноза „открита рана на подбедрицата с неуточнена локализация“. Пациентката съобщава за открити рани в областта на 4 задната част на дясната подбедрица след ухапване от куче. Терапията е дадена от инфекционист и е била извършена реимунизация против тетанус и дифтерия.

Болничен лист, издаден от личен лекар за периода от 20.01.2025г. до 29.01.2025г. т.е. за период от 10 дни.

По делото са приложени писмени обяснения от Г. В. Д. от 23.01.2025г., в които същият твърди, че на 17.01.2025г. около 7.45 часа сутринта е отивал на работа в окръжна болница Стара Загора на строителна площадка и видял три агресивни кучета да нападат жена. Притекъл се на помощ и предложил да я изпрати донякъде, след което въпреки че бил с нея кучетата пак я нападнали и тогава той ги изгонил и те се отдалечили. Тези писмени обяснения не са дадени за процеса по настоящото дело, а представляват частен свидетелстващ документ. По принцип частните свидетелстващи документи са годни доказателствени средства (допустими според процесуалния закон), стига да няма забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да се удостоверяват фактите, за които свидетелстват. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155 – така Решение № 50 от 21.07.2017г. по гр.дело № 4880/2014 г. на ВКС IV ГО.