Определение № 223 от 15.09.2026, Районен съд - Сандански

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Сандански, 15.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200390 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 – 7 от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Д. Д. от АК – Кюстендил, защитник на обвиняемите В. Д. П., Д. В. Д. и Л. П. П., срещу Постановление от 27.07.2026г. на Районна прокуратура – Благоевград, с което на основание чл.199, чл.242, ал.1, пр.1 и чл.243, ал.1, т.2 от НПК е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 244-ЗМ-13/2023 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград (пр. преписка № 970/2023 г. по описа на РП – Благоевград).

В жалбата се посочва изрично, че обжалваното постановление се атакува единствено в частта му относно правното основание за частичното прекратяване на наказателното производство, без да се оспорва самият факт на прекратяването като краен резултат. Жалбоподателят моли съда да приеме, че законосъобразното основание за прекратяване е по чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не е извършено, а не както е приел прокурорът – по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – обвинението не е доказано. В подкрепа на искането защитникът сочи, че самият прокурор в обстоятелствената част на постановлението е приел категорично и безусловно, че обвиняемият В. П. е действал сам при извършване на деянията спрямо част от пострадалите лица, без участие на останалите обвиняеми, което според жалбоподателя представлява категорично установяване на липса на престъпление (съучастническа дейност) от страна на обвиняемите П. и Д., а не констатация за недоказаност на обвинението.

С постановление от 10.07.2026г. на обвиняемите В. Д. П., Л. П. П. и Д. В.

Д. е било повдигнато обвинение за участие, самостоятелно и в съучастие помежду си в различни качества, в извършването на продължавана престъпна дейност, включваща множество измамливи действия спрямо различни пострадали лица на територията на няколко населени места в периода 1

19.03.2022 г. – 20.02.2023 г., реализирани при условията на чл. 209 и чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 от НК.

С обжалваното постановление от 27.07.2026 г. прокурорът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява осъществяването на квалифициращия признак „предварителен сговор“ между тримата обвиняеми по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, поради липса на доказателства за изготвен предварителен план и разпределение на ролите между тях, и на това основание е прекратил частично производството в тази му квалифицираща част, като обвинението е прецизирано до основния състав на чл.209, ал.1 от НК. Тази част от постановлението не е предмет на настоящата жалба и не се разглежда от съда в настоящото производство.

На следващо място, прокурорът е приел въз основа на анализ на доказателствата, че по отношение на пострадалите О., Д., Б. и Е. обвиняемият В. П. е действал сам, като е реализирал изпълнителното деяние на измамата еднолично, без каквото и да е участие на обвиняемите П. и Д., поради което първоначално повдигнатото им обвинение за съучастие по чл.20, ал.2 от НК спрямо тези пострадали е прекратено частично. По аналогичен начин прокурорът е приел, че деянието спрямо пострадалия Б. Щ. И. е извършено в съучастие между обвиняемите П. и Д., без участие на обвиняемата П., поради което обвинението на П. в тази част е прекратено частично, а деянията спрямо пострадалите С. П. и Р. П. са извършени в съучастие между обвиняемите П. и П., без участие на обвиняемия Д., поради което обвинението на Д. в тази част също е прекратено частично.

Наказателното производство продължава срещу тримата обвиняеми по останалите деяния, посочени в обстоятелствената част на постановлението, включително по обвинението за извършена в съучастие измама спрямо пострадалия С. Д., за което не е налице спор относно участието и на тримата.

Съдът намира жалбата за подадена от процесуално легитимирано лице – защитник на обвиняемите, за които постановлението поражда неблагоприятни последици в обжалваната част – и в предвидения от закона срок по чл. 243, ал.

3 от НПК.

Съдът намира жалбата за допустима и в частта, в която жалбоподателят не оспорва крайния резултат от постановлението – частичното прекратяване на наказателното производство – а единствено правното основание, на което то е постановено. Обвиняемият и неговият защитник имат самостоятелен правен интерес от произнасяне по въпроса за точното правно основание за прекратяване, доколкото законът урежда различни по своето правно естество основания за прекратяване на наказателното производство, с различна степен на реабилитиращ характер и с различни правни последици по отношение на положението на обвиняемия – включително такива от значение за реализиране 2 на отговорност на държавата за вреди от незаконно обвинение. Поради това законът изрично предвижда изменение на постановлението единствено в частта относно основанията за прекратяване, без да се засяга крайният резултат, като самостоятелно правомощие на съда по чл. 243, ал. 6, т. 2 от НПК.

По съществото на жалбата съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК изключва наказателното преследване, когато деянието не е извършено – основание, което се прилага, когато въз основа на извършения анализ на доказателствата се стига до категоричен, положителен извод, че вмененото на определено лице деяние (в случая – конкретна форма на съучастническо участие в изпълнителното деяние на престъплението) обективно не е осъществено от това лице. За разлика от това, основанието по чл.243, ал.1, т.2 от НПК – обвинението не е доказано – намира приложение в случаите, при които след изчерпване на възможностите за събиране на доказателства остава неотстранимо съмнение, а не категоричен извод в едната или другата посока, поради което приложение намира принципът in dubio pro reo, но не и категорично установяване на факта на невиновност.

Съдът, след като се запозна със съдържанието на постановлението в частта, касаеща констатациите на прокурора по отношение на пострадалите О., Д., Б., Е., И., П. и П., намира, че използваната от прокурора формулировка – че „безспорно се установява“ обвиняемият П. да е действал сам, съответно в съучастие само с един от другите обвиняеми, без участие на третия – представлява категоричен, положителен фактически извод, а не констатация за недоказаност или останало неизяснено съмнение. Щом прокурорът, упражнявайки правомощията си по чл.14 от НПК да формира вътрешно убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата, е приел за категорично установено, че обвиняемите П. и/или Д. не са участвали в конкретно посочени деяния, то законосъобразното правно основание за прекратяване на наказателното производство в тази обжалвана част е по чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието (в частта на вмененото съучастие на съответния обвиняем) не е извършено от него – а не по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.

Ето защо съдът намира жалбата за основателна в тази част и постановлението следва да бъде изменено на основание чл.243, ал.6, т. 2 от НПК по отношение на правното основание за частичното прекратяване на наказателното производство спрямо обвиняемите Л. П. и Д. Д. за деянията спрямо пострадалите О., Д., Б. и Е., спрямо обвиняемата Л. П. за деянието спрямо пострадалия И., и спрямо обвиняемия Д. Д. за деянията спрямо пострадалите П. и П., като на основание чл.243, ал.1 вр. чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК се приеме, че наказателното производство в тази му част се прекратява поради това, че деянието не е извършено от съответния обвиняем, а не на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

3

В останалата част, касаеща частичното прекратяване на наказателното производство по отношение на квалифициращия признак „предварителен сговор“ по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК, съдът намира, че постановлението не е обжалвано и не следва да бъде предмет на настоящата проверка, поради което в тази част постановлението следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Постановление от 27.07.2026г. на Районна прокуратура – Благоевград по ДП № 244-ЗМ-13/2023г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, с което е прекратено частично наказателното производство спрямо обвиняемите Л. П. П. и Д. В. Д. за обвинението в извършване на престъпление по чл.20, ал. 2 от НК спрямо пострадалите С. Г. Д. и лицата О., Б. и Е., спрямо обвиняемата Л. П. П. за обвинението спрямо пострадалия Б. Щ.

И. и спрямо обвиняемия Д. В. Д. за обвинението спрямо пострадалите С. П. и Р. К. П., В ЧАСТТА относно правното основание за прекратяването, като вместо на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК ПРИЕМА, че прекратяването в тази част се постановява на основание чл. 243, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – деянието не е извършено от съответния обвиняем.

ПОТВЪРЖДАВА Постановлението от 27.07.2026г. на Районна прокуратура – Благоевград в останалата му обжалвана и необжалвана част.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Благоевград.

Препис от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Благоевград, на обвиняемите В. Д. П., Д. В. Д. и Л. П. П., и на защитника им адв. Д. Д..

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4