Определение № 2610 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2610 гр. Варна, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501088 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 102907/18.12.2024 г. от Й. Й. К. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 4846/30.08.2024 г. по ч. гр. д. № 10879/2024 г. по описа на РС – Варна, в частта за разноските, с която е осъден частният жалбоподател да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 480.00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят излага становище за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение. Сочи, че заповедното производство е формално такова и се развива въз основа на стандартизирана бланка по образец, за чието попълване не се изисквали специални познания. Искането е за уважаване на частната жалба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна, с който са изложени съображения за неоснователност на така депозираната частна жалба. Посочва, че в случая било договорено адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г.

Поддържа, че пасивното поведение на длъжницата продиктувало търсенето на съдебна защита. Аргументира се с обстоятелството, че дейността на адвоката не се свеждала единствено до попълване на бланка-образец, но и в извършването на допълнителна подготовка. Моли се за отхвърляне на частната жалба.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Й. Й. К. за сумата от общо 781.08 лева, от която 646.61 лева главница, дължима за периода от 07.04.2022 г. до 04.07.2024 г., както и сумата от 134.47 лева – обезщетение за забава за периода от 10.06.2022 г. до 04.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Със заповедта за изпълнение заповедният съд е уважил в цялост заявлението, като присъдил на заявителя и направените разноски за държавна такса в размер на 25.00 лева и 480.00 лева за адвокатско възнаграждение.

С решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и, от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер.

Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национална правна уредба, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията. Следователно, съдът зачита приложението на Наредба № 1/2004 г. единствено като ориентир, като посочените в нея размери на адвокатските възнаграждения не го обвързват.

В процесния случай, съдът съобрази, че заповедното производство се отличава с формален характер, инициирано е въз основа на заявление по нормативно утвърден образец и не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендираните от заявителя суми за възнаграждение за ВиК услуги не предполагат нужда от задълбочено проучване, а единствено от извършването на справка от дружеството - заявител за размера на задълженията. Съдът отчита и обстоятелството, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД депозира значителен брой заявление на годишна база, поради което работата по тях се явява типизирана. Този извод не се променя от факта на депозирано възражение, което не е извънреден развой на заповедното производство и становището по него се изчерпва със справка за платените суми.

С оглед гореизложените доводи и въведения общ материален интерес от общо 781.08 лева за главница и обезщетение за забава, съдът намира, че справедливият размер за възмездяване професионалната адвокатска помощ е в 2 размер на 240.00 лева с ДДС, която сума отразява вида на производството, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските за разликата над 240.00 лева до пълния размер на адвокатското възнаграждение от 480.00 лева.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение № 4846/30.08.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 10879/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която в полза на заявителя е присъдено адвокатско възнаграждение за разликата над 240.00 /двеста и четиридесет/ лева с ДДС до присъдените 480.00 лева с ДДС, на осн. чл. 413, ал. 1 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

О Т Х ВЪ РЛ Я искането на заявителя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, за издаване на заповед за изпълнение срещу Й. Й. К., ЕГН **********, с адрес: г.В.,у. О.П.***, за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 240.00 /двеста и четиридесет/ лева с ДДС до пълния претендиран размер от 480.00 лева с ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3