Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 19289 от 23.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2680/2026
Вид
Определение № 19289
Подписан
23.05.2026
В сила
23.05.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 и сл. · Закон за енергетиката
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 52 · Закон за наследството
  • чл. 60 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19289 гр. София, 23.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20261110102680 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ........, ЕИК ........, срещу М. М. Т., ЕГН **********, и П. М. Т., ЕГН **********, посочени от ищеца като наследници на М. П. Т., ЕГН **********, починал на 23.08.2025 г., за заплащане на вземания за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в .............

С молба от 14.05.2026 г. ответникът М. М. Т., чрез процесуален представител, е представил доказателства, от които се установява, че М. П. Т. е починал на 23.08.2025 г., както и че като негови законни наследници са били посочени М. М. Т. и П. М. Т.. Представени са още доказателства, че М. М. Т. е приел наследството по опис, като след ивършена служебан справка е установено, че П. М. Т. е извършил отказ от наследството на М. П. Т., като отказът е допуснат с Решение № 19803 от 03.11.2025 г. по ч. гр. д. № 50556/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав, постановено в производство по чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл.

52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, и е разпоредено същият да бъде вписан в особената книга на съда.

Съдът намира, че производството по отношение на ответника П. М. Т. следва да бъде прекратено като недопустимо.

Съгласно чл. 52 ЗН отказът от наследство се извършва чрез писмено заявление до районния съдия и се вписва в особена книга. Отказът от наследство има действие спрямо цялото наследство и заличава наследственото качество на отказалия се, като последният не придобива права и не поема задължения от наследството. Отказалият се от наследство не отговаря за задълженията на наследодателя, тъй като не става негов универсален правоприемник. Последиците на отказа настъпват от момента на откриване на наследството, доколкото отказът има обратно действие и изключва лицето от кръга на наследниците, които могат да бъдат носители на наследствени права и задължения.

В случая отказът на П. М. Т. от наследството на М. П. Т. е извършен и допуснат преди предявяването на исковата молба по настоящото дело. Следователно към момента на сезиране на съда това лице не е имало качеството наследник на починалия длъжник и не е 1 могло да бъде надлежна страна по иск за заплащане на наследствени задължения. Налице е липса на пасивна процесуална легитимация, произтичаща не от спор относно принадлежността на материалното право, а от липса на твърдяно и доказуемо наследствено правоприемство към момента на предявяване на иска. Ищецът не разполага с правен интерес да поддържа осъдителна претенция срещу лице, което по силата на валиден и вписан отказ не е наследник на длъжника и не може да отговаря за задълженията на наследството.

Поради това производството срещу П. М. Т. следва да бъде прекратено като недопустимо, а делото следва да продължи единствено срещу М. М. Т., който е приел наследството по опис.

Обстоятелството, че наследството е прието по опис, не изключва допустимостта на иска срещу този ответник, а е относимо към обема на имуществената му отговорност за наследствените задължения.

По отношение на ответника М. М. Т. исковата молба, след дадените указания и постъпилите уточнения, отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК. Предявените срещу него искове са процесуално допустими и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че представените с исковата молба и с последващите молби писмени доказателства следва да бъдат приети като относими, допустими и необходими към предмета на спора.

Искането на ответника М. М. Т. за прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес следва да бъде оставено без уважение. Твърдяното плащане е извършено след предявяване на иска и след образуване на съдебното производство. При осъдителен иск последващо плащане на претендираното вземане не води само по себе си до недопустимост на производството и не обуславя прекратяване на делото, а представлява факт, настъпил в хода на процеса, който следва да бъде преценен при постановяване на крайния съдебен акт, включително относно основателността на претенциите и отговорността за разноски. Липсва и изявление на ищеца за оттегляне или отказ от иска, поради което производството срещу М.

М. Т. следва да продължи. Не е налице спор по правото или по фактите, нито по разсноските - до размер от вече заплатените.

Искането на ищеца за привличане на ..... като трето лице помагач следва да бъде оставено без уважение. В настоящата фаза съдът намира, че не е обоснован конкретен правен интерес от участието на посоченото дружество като подпомагаща страна, доколкото предметът на спора е съществуването на парично вземане между топлопреносното предприятие и ответника като наследник на твърдения потребител, а евентуалните вътрешни отношения между ищеца и дружеството, извършващо дялово разпределение, не обуславят необходимост от участието му в процеса.

Исканията за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат оставени без уважение на този етап. С оглед заявените твърдения, представените писмени доказателства и направеното от ответника твърдение за плащане в хода на 2 производството, съдът намира, че към настоящия момент не е налице необходимост от назначаване на експертизи, тъй като спорът може да бъде изяснен въз основа на писмените доказателства и становищата на страните, а при нужда съдът може служебно да прецени необходимостта от допълнително доказване след изслушване на страните в открито съдебно заседание.

Исканията за задължаване на трети лица да представят документи следва да бъдат оставени без уважение, доколкото не е установена необходимост от събирането им в настоящия процесуален момент, а част от относимите документи са вече представени по делото от ищеца.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът изготвя следния проект за доклад по делото:

Предявени са осъдителни искове от ........ срещу М. М. Т., ЕГН **********, в качеството му на наследник, приел по опис наследството на М. П. Т., за заплащане на суми за доставена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за имот, находящ се в .............

Ищецът твърди, че М. П. Т. е бил потребител на топлинна енергия за процесния имот, като за периода м. 05.2023 г. – м. 04.2025 г. е доставяна топлинна енергия, както и е извършвана услуга дялово разпределение, но дължимите суми не са били заплатени. След смъртта на М.

П. Т. ищецът насочва претенцията срещу неговите наследници, като с оглед установения отказ от наследство на П. М. Т. производството следва да продължи само срещу М. М. Т..

Ищецът претендира сумата 270,04 евро, представляваща частта, за която поддържа, че се дължи от М. М. Т., включваща 232,16 евро главница за незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2023 г. – м. 04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, 23,27 евро мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 23.12.2025 г., 12,25 евро главница за услуга дялово разпределение за периода м. 05.2023 г. – м. 04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, и 2,35 евро мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 23.12.2025 г.

Ответникът М. М. Т., чрез пълномощник, твърди, че е наследник, приел наследството по опис, като сочи, че другият посочен наследник П. М. Т. се е отказал от наследството. Твърди още, че не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е знаел за задълженията, и че след узнаване за процеса е извършил доброволно плащане на 14.05.2026 г. в размер на 670 евро по сметка на ищеца, с което счита претендираните суми, лихви и разноски за погасени.

Поради това иска прекратяване на производството поради отпаднал правен интерес.

Правната квалификация на предявените искове срещу М. М. Т. е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ, за главниците за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за претендираните мораторни лихви, при съобразяване на твърденията за наследствено правоприемство по чл. 60 ЗН и заявеното приемане на наследство по опис.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия за процесния имот, качеството на 3 наследодателя като лице, отговарящо за заплащане на доставената топлинна енергия и услугата дялово разпределение, реалното доставяне на топлинна енергия през процесния период, извършването на дялово разпределение, размера на начислените суми, настъпването на изискуемостта им, изпадането в забава и размера на претендираните лихви. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата, от които извежда пасивната материалноправна легитимация на ответника като наследник на починалия длъжник.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите, правопогасяващите и правоотлагащите си възражения, включително твърденията за приемане на наследството по опис, извършено плащане, погасяване на вземанията или ограничаване на отговорността до размера на наследственото имущество.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ответника, че при твърдение за плащане, приемане по опис или ограничаване на отговорността за наследствени задължения, в негова тежест е да установи релевантните факти с надлежни доказателства.

Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора чрез съдебна спогодба, като им указва, че при постигане на съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а страните могат да приключат спора бързо и с по-ниски разноски. Съдът указва на страните, че могат да използват медиация или друг извънсъдебен способ за доброволно уреждане на отношенията си.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2680/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, в частта по предявените от ........, ЕИК ........, срещу П. М. Т., ЕГН **********, искове, като недопустимо.

ПРИЕМА представените с исковата молба, с уточняващите молби на ищеца и с молбата на ответника М. М. Т. от 14.05.2026 г. писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за привличане на ..... като трето лице помагач.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за задължаване на трети лица да представят документи.

СЪСТАВЯ проект за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва възможността за доброволно уреждане на спора, включително чрез медиация.

4

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.07.2026 г. от 10:00 ч., за която дата и час да се призоват ищецът и ответникът М. М. Т..

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца и препис от молбата на ответника М. М. Т. от 14.05.2026 г. с приложенията, доколкото не са му връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството е прекратено по отношение на П. М. Т., подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5