Решение № 5049 от 21.11.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5049 гр. Варна, 21.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1099 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор М.Д.Д., чрез пълномощника му юрисконсулт И.Н. срещу Ю.Г.И., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 8310/02.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16544/2018г. по описа на ВРС: сумата от 640,90 лв. (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет стотинки), представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „П.Ф.Б.” ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „А.з.с.н.в.” ЕАД, съгласно Приложение № *** от *** г. към Допълнително споразумение от *** г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 113,34 лв. (сто и тринадесет лева и тридесет и четири стотинки) – договорна лихва за периода от *** г. до *** г., сумата от 31,46 лв. (тридесет и един лева и четиридесет и шест стотинки) – такса за оценка на досие за периода от *** г. до *** г., сумата от 147,98 лв. (сто четиридесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) – такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, начислена за периода от *** г. до *** г., сумата от 344,46 лв. (триста четиридесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки) – такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, начислена за периода от *** г. до *** г. и сумата от 74,96 лв. (седемдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки) – обезщетение за забава за периода *** г. до датата на подаване на заявлението – ***г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На ***г. ответницата в качеството си на

Кредитополучател сключила договор за потребителски паричен кредит № *** с „П.Ф.Б.“ ООД при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Подписвайки договорните разпоредби, ответницата удостоверила, че преди сключване на договора е получила Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б.“ ООД е предоставен целия обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита.

При условията на договора Кредитодателят се задължил да предостави на ответницата потребителски кредит за лични нужди в размер на 700 лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеене на ответницата, което се удостоверявало от нея с подписването на договора. Съгласно клаузите на договора, усвоената парична сума се олихвявала с договорна лихва, месечния размер, на която е фиксиран за целия срок на договора, и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 138.06 лева, като общата стойност на главницата и договорната лихва в размер на 838.06 лева да се заплати на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 13.97 лева, първата от които с падеж ***г.

С подписване на договора за кредит ответницата изразила съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 35 лева. Таксата била дължима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие да се раздели на 60 равни вноски, всяка в размер на 0.58 лева, които са платими на падежните дати на погасителните вноски.

Кредитодателят се задължил да предоставя на ответницата допълнителна услуга изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по нейното местоживеене и услуга седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на ответницата. Съгласно чл.25 от договора услугата „Кредит у дома“ е допълнителна услуга, която се предоставя по желание на кредитополучателя срещу заплащане на такса. С подписването на договора ответницата удостоверила, че разбира, че 30% от таксата е равна разходите, свързани с организиране на допълнителната услуга, както и че таксата е дължима при подписване на договора, но се заплаща на равни вноски платими на падежните дати на погасителните вноски. Ответницата имала право да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеенето ѝ с писмено уведомление до кредитодателя, в който случай щяла да дължи непогасената част от 30% от таксата, която била дължима за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето ѝ.

Общата сума, която ответницата се задължила да върне при сключване на договора за кредит била в размер на 1421.13 лева, от които главница в размер на 700 лева, договорна лихва в размер на 138.06 лева, такса оценка на досие в размер на 35 лева, такса „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на 164.42 лева и такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 383.65 лева. Крайният срок за издължаване на всички задължения по договора за кредит бил ***г.

На ответницата било начислено и обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава за периода от ***г. до датата на входиране на задължението в съда в общ размер на 74.96 лева.

Ответницата погасила сума в размер на 143 лева, с която били погасени такса „Кредит у дома“ за предоставяне кредита в брой в размер на 16.44 лева, такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски в размер на 39.20 лева, такса оценка на досие 3.54 лева, договорна лихва в размер на 24.72 лева и главница в размер на 59.10 лева.

Ищцовото дружество придобило вземанията срещу ответницата по силата на Приложение *** към допълнително споразумение от ***г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.“ АД/, като преди това вземанията били прехвърлени от „Ф.Б.“ ЕООД /с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД на „И.А.М.“ АД с Договор за цесия от ***г.

Ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№ 16544/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията, което породило правния му интерес от предявяване на исковете.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, присъждане на направените разноски и прави искания по доказателствата.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответникът, чрез назначения му по делото особен представител.

Исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. Въвежда се възражение за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 и 2 ЗЗД – не били спазени изискванията за форма и съдържание съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит, тъй като договора не бил написан по ясен и разбираем начин, размерът на шрифта е по-малък от 12 и не се съдържат задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.9а, т.15, т.22, т.24 и т.26 ЗПК, както и по чл.33а ЗПК. В тази хипотеза на основание чл.23 ЗПК ответницата не дължала лихви или други разходи по кредита, каквито се явявали двете такси – „оценка на досие“ и „кредит у дома“. Оспорва се ответницата да се е съгласила и приела условията по договора относно таксите за услуга „Кредит у дома“, която такса се равнявала на ¾ от стойността на предоставения кредит. Твърди се, че ответницата не е била запозната с всички клаузи по договора и не е разбрала тяхното значение. Договорът бил недействителен и поради разминаване на датите, на които е отбелязано неговото сключване и поставяне на подписа, както и времето, в което е извършено това подписване. Оспорва се извършването на цесия между „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, както и наличието на представителна власт на ищеца да извърши уведомяването на длъжника за извършените прехвърляния на вземания.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №16544/2018г. по описа на ВРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите, предмет на установителните искове против длъжника Ю.Г.И., която е уведомена за издадената срещу нея заповед за изпълнение по реда на чл.47 ГПК, поради което е налице правен интерес за ищеца да установи със сила на пресъдено нещо вземанията по заповедта за изпълнение.

На ***г. е сключен договор за потребителски кредит № *** между „П.Ф.Б.“ ЕАД и ответницата Ю.Г.И., като надлежно заверено за вярност копие от договора, формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити са приобщени към доказателствата по делото /л.6-10/.

С договор за цесия от ***г. „Ф.Б.“ АД (с предишно наименование „П.Ф.Б.“ АД) прехвърлило на „И.А.М.“ АД вземанията си срещу ответницата, произтичащи от договор за потребителски кредит № ***г. /л.102-107/.

На ***г. е сключен

Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „И.А.М.“ АД и ищцовото дружество, към който на ***г. е подписано Приложение *** към Допълнително споразумение от ***г., по силата на който договор ищцовото дружество придобило вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***г. /л.11-17/.

Цесионерът „А.з.с.н.в.“ ЕАД е упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания за сключените договори за цесия /л.24-25/.

Като приложения на исковата молба са представени уведомителни писма, с които ответницата се уведомява за сключените договори за цесия /л.26-27/.

Същите уведомителни писма са изпратени до адреса на ответницата посочен в договора за кредит, но не са връчени с отбелязване, че няма никой на адреса и телефона е изключен /л.31/.

За изясняване на фактическата страна на спора е назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключителните си вещото лице посочва, че съгласно погасителния план към договора за кредит задълженията на ответницата са в общ размер на 1421.14 лева. Ответницата е извършила плащания в общ размер на 143 лева, като непогасените вземания по договора за кредит са в общ размер на 1278.14 лева, от които 640.90 лева главница, 113.34 лева договорна лихва за периода от ***г. до ***г., 31.46 лева такса оценка досие за периода от ***г. до ***г. и 492.44 лева такса услуга „у дома“ за периода от ***г. до ***г. Вещото лице определя размера на законната лихва за забава върху главницата от 640.90 лева за периода от ***г. до ***г. на 137.26 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно и компетентно дадено /л.97-107/

Според изложените по делото фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищеца е възложено да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на ***г. между „П.Ф.Б.“ ООД, като кредитор и Ю.Г.И., като кредитополучател договор за потребителски кредит № *** с условията посочени в исковата молба; преди сключване на договора за кредит, кредитодателя е предоставил на ответника преддоговорна информация, включително и Общи условия, както и да са спазени всички изисквания по ЗПК в редакцията му, действаща към датата на сключване на договора; ответницата да е усвоила заемната сума по посочения в исковата молба начин, както и придобиването на процесните вземания посредством посочените в исковата молба договори за цесия и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия.