Решение № 144 от 23.07.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Харманли, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20255630200418 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. Р. Т., ЕГН: ********** от гр.Харманли, жк. ....... против Наказателно постановление №25-0271-000158 от 12.03.2025 година на Началник група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят счита, че описаното в обстоятелствената част не отговаряло на действителната фактическа обстановка. На посочената дата не бил управлявал автомобила, като актосъставителя не бил пряк свидетел на случилото се и АУАН нямал удостоверителна сила относно механизма и авторството на ПТП-то.

Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.П. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за присъждане на разноските по делото.

Административнонаказващият орган /АНО/ АПИ, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

1

На 20.02.2025г., в 09:55 часа жалбоподателят А. Т., като водач на лек автомобил марка „Хонда ФР В” с рег.№ Х ... МА, собственост на Л. Т.а, е управлявал същия в общ.Харманли, по път трети клас 808, км 13 + 300, в посока към с.Смирненци, като не е съобразил скоростта на движение с релефа на местността, при което навлизайки в десен завой, загубил контрол над управляваното от него МПС и с предна лява част блъснал в предната му част движещия се срещу него лек автомобил марка „Ауди А6“, с рег.№Х...МА, собственост на ЛЛ, с което причинил ПТП с материални щети и пострадали лица.

С оглед на така установеното е съставен АУАН № 3368155 от 20.02.2025г. от С.С. – мл.автоконтрольор при РУ-Харманли, в присъствието на свидетелите при съставяне на акта Д.Т. и Л.С., за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно водачът не избира скоростта на движение съобразно с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др.обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението - ПТП. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и е връчен на същия, като в законоустановения срок не са депозирани възражения против АУАН.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №25-0271-000158 от 12.03.2025 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по идентичен начин е описана фактическата обстановка и самото извършено нарушение. АНО е приел за нарушен също чл.20 ал.2 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - АУАН № 3368155 от 20.02.2025г., справка за собственост на мпс, материалите от преписка №1231/2025г. по описа на РП-Хасково, ТО-Харманли, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя С. С. и свидетелите по съставяне на акта Л. С. и Д. Т. – служители на РУ-Харманли, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП. Според същите свидетелски показания на мястото на ПТП-то имало спор, тъй като водачът на лекия автомобил „Хонда“ искал пред полицейските органи да се каже, че автомобилът бил управляван от съпругата му, който конфликт именно довел до изпращането на допълнително подкрепление на органите на реда в лицето на свидетелите С. и Т..

Свидетелите – полицейски служители, след анализ на събраната от тях информация (вкл. чрез разпит на присъстващите на място хора и снемане на писмени обяснения от 2 тях, както и по данни на водача на другия автомобил), установили, че именно жалбоподателят Т. управлявал лекия автомобил „Хонда“, както и че съпругата му Л.

Т.а пристигнала впоследствие, след настъпване на ПТП-то, но въпреки това заявила, че именно тя управлявала автомобила. Тези данни, съгласно показанията на св.С., освен това били потвърдени от ПП – пожарникар, който бил един от първите на мястото на произшествието.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно легитимирано лице.

Разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид приложените Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №8121к-1097/31.03.2015г. на М-ра на вътрешните работи, Заповед №272з2175/29.05.2024г. на ВПД Д-р на ОДМВР-Хасково, което не се и оспорва от страните.

Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Спазени са и изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН при съставянето и връчването на АУАН. АУАН и НП отговарят и на изискванията за реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е описано точно и ясно, непрепятстващо правото на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, като словесното описание съответства и на посочената правна квалификация.

По вменено на жалбоподателя нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. " Със санкционната норма на чл. 179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП (в действащата към датата на нарушението редакция – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина за ПТП, е въздигнато в административно нарушение, като същото се санкционира с глоба в размер на 200 лв.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно 3 средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети." Цитираната правна рамка очертава следните съставомерни елементи на нарушението по чл. 20, ал.

2 от ЗДвП: водач на ППС, осъществяващ движение с несъобразена скорост – несъобразена с атмосферните условия, релефа и пр., такава, че водачът да не може да спре пред предвидимо препятствие, в резултат на което да е причинено ПТП, от което да са последвали нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение или други материални щети.

В случая в АУАН и наказателното постановление е описано, че водачът А.Т. е управлявал лек автомобил марка „Хонда ФР В” с рег.№ Х ... МА, собственост на Л. Т.а, като поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността, губи контрол над управляваното МПС, при което управлявания от него лек автомобил се блъска в движещия се насреща лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№Х...МА, с което става причина за ПТП с материални щети и пострадали лица.

По делото са установени и доказани всички съставомерни признаци от състава на нарушението съгласно приетите писмени доказателства, подкрепени и от убедителните и непротиворечиви гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите актосъставителя С. С. и свидетелите по съставяне на акта Л. С. и Д. Т. – служители на РУ-Харманли, чиито показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства в обратна насока. Фактите, изложени в АУАН и НП изпълват състава на съставомерните признаци на нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, включително и че ПТП е причинено предвид несъобразена скорост на движение, като при този вид нарушение е без значение с каква скорост се е движил водачът. При извършване на нарушението, свързано с несъобразена скорост, е от значение единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка, с релефа, с конкретните условия на видимост и другите обстоятелства, посочени в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътно-транспортно произшествие, е несъобразена скорост и с това е извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В процесния случай е установено, че водачът реализира ПТП, вследствие несъобразена скорост с релефа на местността (имащ обратен наклон съгласно показанията на св.С.) и изгубване контрол над автомобила. Ето защо, законосъобразно е ангажирана отговорността му за това нарушение. За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност за това нарушение не е необходимо установяването на точните показатели на скоростомера на управлявания от нарушителя автомобил, като е достатъчно да се прецени съставомерността на поведението му като водач на МПС, допуснал ПТП.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недоказаност на авторството на деянието, доколкото гласните доказателства са категорични в тази 4 насока, като показанията на горепосочените свидетели (С. С., Л. С. и Д. Т.), които макар и да не са преки очевидци на случилото се, се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства - АУАН № 3368155 от 20.02.2025г. и преписка №1231/2025г. по описа на РП-Хасково, ТО-Харманли. Поради това съдът възприема, че версията, че съпругата на жалбоподателя – Л. Т.а управлявала автомобила на посочената дата, място и време, представлява единствено защитна версия, обслужваща единствено позицията на нарушителя. Така съгласно показанията на св.С. по данни от П.Петров, пожарникар, намиращ се на мястото на ПТП-то след непосредствено след настъпването му, съпругата на жалбоподателя пристигнала впоследствие, след настъпване на произшествието, но въпреки това същата заявила, че именно тя управлявала автомобила. Сведенията и на водача на другото МПС били в същата насока, че водач на лекия автомобил „Хонда“ е бил жалбоподателят, а не съпругата му, поради което и с оглед данните от гласните доказателства съдът приема, че този автомобил е бил управляван от жалбоподателя. С оглед на така изложеното съдът намира за доказано, че процесното нарушение е извършено именно от жалбоподателя Т. както от обективна, така и от субективна страна, тъй като предвид наличните доказателства, следва да се приеме, че същият е действал виновно съгласно чл.7 от ЗАНН, вр. чл.11 от НК.

АНО е определил правилно наказанието, което по закон е в твърд размер от 200 лв. към датата на нарушението.

В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 2926 от 15.07.2024 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 401/2024 г., Решение № 2926 от 15.07.2024 г. на АдмС Хасково по к. а. н. д. № 401/2024 г.

По отношение на разноските, относима е разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, както предвижда ал. 3.

При този изход на делото не се дължи рапариране на разноските, направени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, поради което искането на жалбоподателя за присъждането им се явява неоснователно.