Решение № 1149 от 09.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Варна, 09.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.ов

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. А.ов Въззивно гражданско дело № 20253100501543 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. В. Г., с ЕГН **********, с адрес: ****, съдебен адрес: ****, чрез адв.А. Р., против Решение №1763/16.05.2025г. постановено по гр.д.

№11216/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439 от ГПК против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център “Люлин 6“, ет.2, за приемане на установено, че ищецът не дължи следните суми: 2542.25лв.главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01131382 от 12.12.2007г. сключен с “БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, 725.30лв.-договорна /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда-17.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в общ размер от 185.68лв. за внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№9237/2011г. по описа на ВРС и са предмет на изп.дело №**** по описа на ЧСИ с рег.№808 на Камарата на ЧСИ.

С въззивната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, както и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че по молба от 10.02.2012г. на “БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД за 1 събиране на гореописаните суми е образувано изп.д.№****, като по молба от 17.07.2015г. подадена от ответника, последният е конституиран като взискател в изпълнителното производство, тъй като е придобил процесните вземания по силата на договор за цесия.

Твърди, че след конституирането на новия взискател по изпълнително дело, последното изпълнително действие, инициирано от кредитора, е от 20.02.2019г. за извършване на справка НОИ и съответно налагане на запор, в случай на установено валидно трудово правоотношение. Твърди се още, че по делото не са постъпвали суми от длъжника за погасяване на вземането. Сочи се, че на 06.08.2024г. от името на длъжника е депозирана молба за издаване на незаварен препис от изп.дело. Поддържа се, че наличните молби в представения по делото препис от изпълнителното производство, изходящи от “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с дати 10.08.2020г., 06.10.2022г. и 15.03.2024г. са антидатирани и приложени в последствие с цел осуетяване основателността на исковата претенция. Поддържа се още, че липсата след 09.09.2019г. на доказателства за извършвани плащания на такси от страна на взискателя, съответно издадени сметки с фактури от съдебния изпълнител, е индиция за недостоверността на цитираните молби. Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване на предявената искова претенция, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

С постъпилият по делото отговор на въззивна жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и постановено при обследване на всички релевантни доказателства, поради което моли за неговото потвърждаване, съответно отхвърляне на подадената въззивна жалба като неоснователна. Сочи се, че началният момент, от който в случая е започнала да тече погасителната давност е 26.06.2015г. по смисъла на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се, че след тази дата по време на процесното изпълнително производство, периодично са предприемани изпълнителни действия, всяко от които е прекъсвало погасителната давност. Сочи се, че за периода 13.03.2020г.-20.05.2020г., давност не е текла по аргумент от чл.3 от ЗМДВИП.

Твърди, че на 10.08.2020г. по изпълнителното дело е депозирана молба с искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, на 06.10.2022г. е подадена молба за справка БНБ с включено искане за налагане на запори и на 15.03.2024г. молба с посочване на изпълнителен способ. Поддържа се, че предприеманите изпълнителни действия, са годни да прекъснат погасителната давност дори при настъпила перемпция като са развито подробни съображения и се сочи относима съдебна практика. Оспорва се твърдението на жалбоподателя за наличие на антидатирани молби от взискателя по изп.дело, като неоснователно и недоказано. Сочи се, че доводите на жалбоподателя базирани на неплащането на дължимите такси по изпълнителното дело влизат в противоречие с доказателствата по делото, от които е видно, че за периода 20.04.2018г.06.03.2024г. взискателя е заплатил такси в указания от ЧСИ размер. Наред с това поддържа, че не е налице нормативна уредба, която да издига авансовото заплащане на такси от взискателя като основание, от което да зависи валидността на предприетите изпълнителни способи от взискателя или от съдебния изпълнител. Моли се за присъждане на разноски.

2

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. От въззиваемата страна е постъпила молба, с която се поддържа, че в хода на изпълнителното производство взискателят не е демонстрирал десезиране от интереса си да бъде събрано вземането и редовно е предприемал изпълнителни действия. Излага се становище за неоснователност на доводите на длъжника, за това че депозираните по изп.дело молби от 10.08.2020г., 06.10.2022г., 15.03.2024г. са антидатирани, тъй като последните са част от входящия регистър на съдебния изпълнител и съдържат входящ номер и дата на постъпване по изпълнителното дело.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК предявен от Р. В. Г., с ЕГН **********, против “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК 202423225, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми, както следва: 2542.25лв.-главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01131382 от 12.12.2007г. сключен с “БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД; 725.30лв.-договорна /възнаградителна/ лихва по договора за кредит за периода 30.01.2008г.- 30.01.2009г.;

1016.57лв.-законна лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда-17.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в общ размер от 185.68лв. за внесена ДТ и заплатен адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№9237/2011г. по описа на РС Варна и които са са предмет на изп.дело №**** по описа на ЧСИ с рег.№808 на Камарата на ЧСИ.

Твърди се в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 9237/2011 г. на РС Варна, в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищецът е издаден изпълнителен лист за сумите: 2542.25лв.-главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01131382 от 12.12.2007г.; 725.30лв.-договорна лихва по договора за кредит за периода 30.01.2008г.30.01.2009г. и 1016.57лв.-лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.03.06.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда17.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 185.68лв., представляваща деловодни разноски. Сочи се, че въз основа на ИЛ на 10.02.2012г. по молба на взискателя е образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ с peг.№808 на Камарата на ЧСИ.

Сочи се още, че след образуване на изп.дело периодично са предприемани изпълнителни действия, като по молба от 25.09.2015г., ведно с доказателства за извършена цесия ищеца е конституиран като взискател. Твърди се, че ищеца продължил да предприема изп.действия до 20.02.2019г., когато е депозирана молба за запор на банковите сметки на длъжника и за справка в НОИ за наличие и на трудово правоотношение, съответно за запор на заплата.

Поддържа се, че въпросната молба е последната депозирана по делото от взискателя, следкоет6о други действия не са предприемани, както и не са постъпвали суми от длъжника за погасяване на вземането. Твърди се, че в продължение на над две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което на 10.02.2014г.

3 изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа се, че от момента на последното изпълнително действие, а именно от 20.02.2019г. до момента на предявяване на иска е изтекла погасителната давност, която е осуетила възможността за ответника да събере принудително вземанията си.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на иска. Сочи се, че при образуване на процесното изпълнително дело, взискателят овластил ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва действия срещу длъжника, като така давността за вземанията е прекъсната. Сочи се, че след образуване на изп.дело давност не е текла до 26.06.2015г., след което съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК всяко едно от извършваните изпълнителни действия е прекъсвало давността.

Изложено е хронологично описание на предприетите изп.действеия, включително конституирането на ищеца като взискател на основание придобиване на дълга по силата договор за цесия от 15.05.2015г. Оспорват се твърденията на ищеца, че след 20.02.2019г. не са предприемани действия по принудително изпълнение, като се поддържа, че на 10.08.2020г. взискателя е депозирал молба с искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Поддържа се още, че на 06.10.2022г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ и искане за налагане на запори върху банково сметки и на 15.03.2024г. е подадена молба с посочване на изпълнителен способ. В обобщение се поддържа, че гореизброените изпълнителни действия са прекъсвали периодично погасителната давност за вземанията, поради което същата не е изтекла към датата на предявяване на иска. Моли се за отхвърляне на предявеният иск.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази очертаните в жалбата предметни предели на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителни и липса на отрицателни процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формирани изводи от съда. В случая въззивникът навежда възражения по повод на липсата на реализирани след 20.02.2019г. на изпълнителни действия от взискателя, годни да прекъснат давностният срок по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Отправеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.

По делото няма спор, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че след инициирано от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД заповедно производство, в 4 границите на ч.гр.д.№9237/2011г. на РС Варна е издадена Заповед №5692/20.06.2011г. за изпълнение чл.410 от ГПК, като след стабилизирането й е издаден и изпълнителен лист за процесните суми. За принудителното събиране на дълга е образувано изпълнително дело №**** по описа на ЧСИ с peг.№808 на КЧСИ, както и че ответникът е конституиран като взискател по силата на сключен договор за цесия, с предходния кредитор.