Решение № 2902 от 19.04.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19.04.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №12956 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №12956/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.

“ ЕАД *** срещу решение №446275 от 08.07.2018 г постановено по гр.д.№7760/17 г на СРС , 156 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде установено , че В.И.М.

*** и И.И.Н. *** му дължат суми от по 1810,09 лева - незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.10.2013г – м.04.2016 г ; за апартамент №93 в гр.София , ул.*******, ведно със законната лихва от 15.11.2016 г до окончателното заплащане на посочената главница; както и суми от по 214,15 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 30.11.2013 г – 25.10.2016 г ; които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 23.11.2016 г по ч.гр.д.№65083/16 г на СРС , 156 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като „ответниците“ са титуляри на вещно право на ползване за имота и са потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ. Лицето , което фактически ползва имота не е потребител на топлинна енергия .

Въззиваемите страни са подала писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба. Не е доказано качеството им на потребители на топлинна енергия , тъй като не е установено да притежават вещни права върху имота .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 17.07.2018 г и е обжалвано в срок на 30.07.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че не е доказано ответниците да са потребители на топлинна енергия – не е представен документ за собственост или вещно право на ползване на топлофицирания имот .

Решението на СРС е правилно , а твърденията във въззивната жалба не кореспондират със спора по делото . Видно от отговора на исковата молба ответниците изрично са оспорили , че за процесния период са били собственици или вещни ползватели на топлофицирания имот . Доказателства за вещни права на ответниците не са представени от ищеца . По делото въобще не е ставало въпрос , че ответниците имат вещно право на ползване върху имота , нито че друго лице фактически ползва имота . Претенциите на ищеца са останали недоказани в най-важния пункт – че ответниците са собственици на имота и потребители на топлинна енергия / чл.153