Разпореждане № 3982 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3982 гр. София, 09.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Наказателно дело от общ характер № 20251100208099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 382 ал.2 НПК.

Образувано е въз основа на Споразумение, сключено между СГП и адв. А. П., защитник на В. П. К., обвиняем по д.пр. № 225 ЗМК 1027/25 на 01 РУ на СДВР, пр.пр.

№ 17 264/25 по описа на СГП, със съгласието на последния.

Споразумението е касае деяние, евентуално извършено от В. К. в съучастие с М.М., съизвършител, като последният е привлечен като обвиняем за същото деяние, но извършено при условията на опасен рецидив. Следователно родовата компетентност на СГП е обусловена не от деянието, евентуално извършено от В. К., който сключва споразумението, а от деянието на евентуалния му съучастник, М.М., което евентуално е било извършено при условията на опасен рецидив – чл. 35 ал. 2 НПК.

Същевременно предмет на съдебна преценка, в производството по чл. 382 НПК е единствено деянието на обвиняемия, посочено в това споразумение, за което той е изразил съгласие – но не и деянието на негов съучастник, който не се признава за виновен и за което деяние наказателното производство продължава да се провежда по общия ред.

И по-конкретно, предвид презумпцията за невиновност, когато съдът разглежда законосъобразността на споразумението, касаещо деянието на обв. К., следва да прецени дали това деяние е извършено от него, вкл. в съучастие с трето лице – но не е предмет на делото да установи нито самоличността на това трето лице, нито да дава правна квалификация на деянието на това трето лице, с оглед предходната му съдимост – освен ако това не е нужно за обосноваване или обуславяне на наказателната отговорност на обв. К..

Би била нарушена презумпцията за невиновност, от която се ползва обв. М., ако съдът, при произнасяне по споразумението относно обв. К. разглежда въпроса дали обв. М. е извършил деянието, както и да му дава правна квалификация (в случая по чл.

199 ал. 1 т. 4 НК, грабеж, извършен при условията на опасен рецидив). Тези фактически и правни обстоятелства са извън предмета на делото, което се състои единствено в произнасяне по законосъобразността на сключеното споразумение, което касае само обв. К..

В конкретния случая самоличността на съучастника на обв. К. не е от значение 1 за достигане до извод дали деянието на обв. К. е извършено и дали представлява определено престъпление. Това е така, доколкото този съучастник не притежава специално качество, поради което деянието да е престъпно (напр. длъжностно лице). В действителност което и да е физическо лице, действащо виновно, би могло да бъде негов съучастник, съобразно фактическите и правните особености на случая.

Следователно в текста на споразумението поначало не се налага индивидуализиране на този съучастник.

След като предмет на делото е единствено деянието на обв. К., то следва изводът, че родовата компетентност се определя съобразно естеството на обвинението, предявено на този обвиняем, а не на обвинението, предявено на обв. М., който не е нито страна по споразумението, нито неговото деяние е предмет на каквато и да е съдебна преценка (преценява се дали обв. К. е имал съучастник, направил инкриминираното заплашително изявление – но не и неговата самоличност). Това означава, че съобразно чл. 35 ал. 1 НПК във вр. с чл. 198 НК родово компетентен съд да разгледа това споразумение е СРС.

Това налага прекратяване на настоящето производство и изпращане на делото по компетентност на СРС.

--Този подход е в съзвучие с Решение от 05.09.2019 г. по С-377/18, ECLI:EU:C:2019:670, в което се разисква сходен въпрос – а именно законосъобразността на трайно установената практика на българските съдилища при сключване на споразумение, в текста на споразумението да се възпроизвежда последното обвинение, в което да фигурират трите имена и ЕГН на съучастниците на лицето, което сключва споразумение. В т. 45 се посочва, че такова индивидуализиране на лица, които се ползват от презумпцията за невиновност, е допустимо само ако 1) „посочването им е необходимо за определянето на юридическата отговорност на сключилото това споразумение лице“ – а това означава, че тяхната индивидуализация е необходима, доколкото е елемент от фактическия състав на деянието на обвиняемия, сключващ споразумението или е от съществено значение за определяне на параметрите на наказателната му отговорност и 2) ясно е посочено, „срещу въпросните други лица се води отделно наказателно производство и че вината им не е установена в съответствие със закона“.

В конкретния случай, както е посочено по-горе, конкретната самоличност на съучастника на обв. К. (т.е. лицето, отправила заплахата към пострадалия), не е от правно значение, доколкото не е нито съставомерно обстоятелство, нито може да повлияе на наказателната му отговорност (не се твърди, че обв. К. следва да носи потежко наказание за това, че съучастникът му е действал при условията на опасен рецидив; т.е. не се твърди, че обв. К. следва да носи лична наказателна отговорност за чуждия опасен рецидив). Следователно няма никаква причина – освен правната инерция – името на обв. М. да бъде посочено в споразумението.

Ако съдът разглежда едно дело по общия ред, против подс. Х и подс. У и реши да оправдае Х, но да осъди У, то ще осъди У за извършване на деянието със съучастието на трето неустановено лице. Това ще е така, доколкото предмет на съдебна преценка са деянията и на двамата – и на Х, и на У. При споразумението, обаче, предмет на преценка е само деянието на лицето, сключващо споразумението – но не и това на другият обвиняем, който не е сключил споразумение. Последният се ползва от презумпцията за невиновност. По аргумент за по-силното основание съдът 2 поначало не би следвало да посочва името му в споразумението; може да го направи само ако е действително нужно и само след надлежно отбелязване, че вината на това лице всъщност въобще не е установена.

А след като деянието на този съучастник не е предмет на преценка от страна на съда, разглеждащ законосъобразността на споразумението, то наличието на опасен рецидив при извършване на това деяние не е основание за промяна на родовата компетентност.

Следователно споразумението следва да се разгледа от СРС, а не от СГС.

--Ако СРС реши за удачно да повдигне препирня за подсъдност пред ВКС, на основание чл. 44 НПК, то ВКС, повече от шест години след това решение на Съда на ЕС, ще има възможност да изрази становище по него.

--На последно място, относно правното положение на обв. К., сключил това споразумение. Видно от материалите по делото, той е с актуална мярка за неотклонение "задържане под стража", която е потвърдена от САС на 27.11.2025 г. (л.

183), като фактически не се изтърпява, доколкото от 01.10.2025 г. той търпи наказание "лишаване от свобода" за срок от шест месеца, определено по н.о.х.д. № 18256/24 на СРС (извод за това се прави от текста на споразумението, актуалната справка за съдимост и мотивите на САС при потвърждаване на задържането; този извод е само предположение).

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по н.о.х.д. № 8099/25 на СГС, 16 състав.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на СРС, НО.

Разпореждането е окончателно.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3