Решение № 161 от 27.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Т.а

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600526 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК.

С Присъда № 18 от 09.10.2024 г., постановена по НОХД № 610/2023 г. по описа на РС – Б., състав на този съд е признал подсъдимия В. Х. Л. за виновен, в това, че на 24.10.2018 г., около 11:00 часа, с. Т., общ. Б., обл. С., по ул. “Ч.“, с лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Терано“, с номер на рама JN*******, без регистрационни табели на него, без редовно писмено позволително транспортирал незаконно добит от другиго (неустановено по делото лице) дървен материал - 1,23 пространствени кубични метра дървен материал от дървесен вид „габър“, на стойност 104,55 лева (сто и четири лева и петдесет и пет стотинки), като деянието е извършено повторно - след като В. Х. Л. е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно със споразумение по НОХД № 45/2017 г. на Районен съд-Б., влязло в сила на 13.09.2017 г., за извършено от него престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал.

2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за изпитателен срок от четири 1 години и „глоба“ в размер на пет хиляди лева, и от изтърпяване на наказанието не са изтекли пет години, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 235, ал. 6, вр. ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, търпимо при първоначален общ режим.

На основание чл. 235, ал. 7, вр. с чл. 53, ал. 1, б. "а" НК , първоинстанционният съд отнел в полза на държавата предметът на престъплението – дървен материал, от дървесен вид „габър“, с размери от 0,8x1,4x1,10 м или общо 1,23 пространствени кубични метра, съхранявани в ТП ДГС-Б., и вещественото доказателство – лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Терано“, с номер на рама JN*******/, находящи се на отговорно пазене в ТП ДГС Б..

На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия В. Х. Л. са възложени разноските по производството.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение, наложеното със Споразумение № 7/25.01.2018 г., в сила от 25.01.2018 г. по НОХД № 467/2017 г. по описа на Районен съд – Б., наказание в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от подсъдимия В. Х. Л., чрез защитника му – а. Й. П., с доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановяване на обжалваната присъда в противоречие с материалния и процесуалния закон.

В допълнение към въззивната жлаба се изразява несъгласие с възприетата от първоинстанциония съд фактическа обстановка, от която се установявало, че подсъдимият В. Х. Л. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 235, ал. 6, вр. чл. 235, ал.

3, т. 4, вр. ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. В тази връзка се твърди, че производството следвало да протече по административен ред. Излага се и критика към анализа и оценката на доказателствения материал, сторени от районния съд. Посочва се, че показанията на свидетелите М. Н. и Г. А. били противоречиви и нелогични, като посочените свидетели били и заинтересовани от изхода на делото. На следващо място неправилно са ценени показанията на свидетелите помени лица, от които се установявало, че същите са били повикани формално да се подпишат при огледа на процесния дървен материал. Това опорочавало годността на протокола за оглед, който следвало да бъде изключен от доказателствения материал. Все в тази връзка се поддържа и че изготвената съдебно оценителна експертиза не следва да бъде 2 кредитирана, доколкото не кореспондирала с останалия доказателствен материал. С тези аргументи е поискано от въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която да оправдае подсъдимия Л. изцяло, алтернативно – да му бъде наложено наказание „глоба“ или „пробация“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна и необоснована. Пледира първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия – адв. П., поддържа подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Подчертава, че са налице смекчаващи вината обстоятелства, които не са съобразени от първоинстанциония съд, а именно, че от извършване на деянието през 2018 година, са изтекли почти 7 години.

Посочва също така, че първоначално наказателното производство е стартирано по административен ред, като за извършеното законодателят е предвидил и административно наказание. В тази връзка моли атакуваната присъда да бъде отменена с постановяване на нова въззивна оправдателна присъда, алтернативно – постановяване на наказание различно от „лишаване от свобода“, което се явявало явно несправедливо. Също така изрично се позовава на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, като счита, че по отношение на приетата от първоинстанциония съд правна квалификация на деянието като маловажен случай, е изтекла давността за наказателно преследване.

Подсъдимият В. Х. Л. се присъединява към становището на защитника си, като в последната си дума моли за по-леко наказание.

Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалби, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с чл. 314 НПК, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият В. Х. Л., ЕГН **********, е роден на ****** в гр. Б., общ.

Б., обл. С.. Същият е българин, български гражданин, с постоянен адрес: с.Т., обл. С., ул. ’’З.” № **, с основно образование, многократно наказван по 3 административен ред за извършени от него нарушения по Закона за горите (ЗГ), многократно осъждан, включително и с одобрено от съда споразумение по НОХД № 45/2017 г. на Районен съд - Б., влязло в сила на 13.09.2017 г., за извършено от него престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за изпитателен срок от четири години и „глоба“ в размер на пет хиляди лева.

На 24.10.2018 г., подсъдимият В. Х. Л. и свидетелят М. Й. М. се движили с управлявания от подсъдимия Л. лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Терано“, с номер на рама JN*******, без поставени регистрационни табели на него. Минавайки през местност „Л. в.“, по пътя видели отрязани 15-20 дървета, като подсъдимият Л. предложил да ги вземат. Спрели автомобила, натоварили ги в купето на автомобила, който нямал задни седалки и тръгнали към с. Т.. Отрязаните дървета били от дървесен вид „габър“, с размери от 0,8x1,4x1,10 м или общо 1,23 пространствени кубични метра, и не били маркирани с контролна горска марка или каквато и да било друга марка.

Движейки се по ул. “Ч.“ в с. Т., общ. Б., около 11,00 часа, купето Л. и свидетелят М. били видени от свидетелите М. С . Н. и Г. А . А. – и двамата служители на РДГ - София, които също се движели по ул. “Ч.“, в с. Т., със служебен автомобил „Грейт уол“. Когато забелязали управлявания от подсъдимия В. Х. Л. лек автомобил, марка „Нисан“, модел „Терано“, без регистрационни табели, свидетелите Н. и А. решили да го спрат за проверка, тъй като го познавали като системен нарушител на Закона за горите, като му подали светлинен и звуков сигнал от. Вместо да спре на подадения сигнал обаче, подсъдимият Л. направил маневра и насочил управлявания от него автомобил в посока към близката гориста местност, като се движели по черен път. В един момент черния път свършил до една поляна, където подсъдимият Л. спрял и двамата със свидетелят М. излезли от автомобила и побягнали към гората. Свидетелят А. хванал свидетеля М., а свидетелят Н. хванал подсъдимия, след което извикали за съдействие служители на РУ Б..

Свидетелите Н. и А. видели, че в управлявания от подсъдимия Л. автомобил имало дървен материал, от дървесен вид „габър“, с размери от 0,8x1,4x1,10 м, или общо 1,23 пространствени кубични метра, който не бил маркиран с контролна или каквато и да било друга марка, а подсъдимият Л. не разполагал с превозен билет или друг документ, удостоверяващ законния произход на транспортирания дървен материал. По този повод, на подсъдимия Л. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия „Р014“,№ 0000806 от 24.10.2018 г. Управляваният от подсъдимия Л. джип „Нисан“, модел „Терано“, заедно с натоварения в него дървен материал бил транспортиран до ТП ДГС „Б.“, където бил оставен на отговорно пазене.

4

Съгласно заключението по съдебно- оценителната експертиза стойността на дървения материал от вида „габър“ и с размер 1,23 пр. куб. м., е 104,55 лева.

Гореизложената фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно установена от събраните и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите М. С. Н., Г. А. А., М. Й.М., И. Д. Д., В.

Ц. И., И. Н. И., М. И. Й. и Х. В. Н., вкл. И четените показания по реда на чл.

281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК; писмените доказателства и доказателствени средства, приети по реда на чл. 283 от НПК: АУАН серия Р014 № 0000806/24.10.2018 г.,

Констативен протокол серия

СЗДП

№

000047/24.10.2018 г., протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на ВД и фотоалбум към него, справка от КАТ за нарушител водач на подсъдимия Л., справка за съставени АУАН и издадени НП за нарушения по ЗГ на подсъдимия Л., справка за съдимост на подсъдимия Л., както и от заключението по изготвената съдебно-оценителна експертиза.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав счита, че при изграждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения.

Фактическите констатации на първостепенния съд са обосновани и почиват на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да се били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически грешки. Предвид това настоящият съдебен състав споделя анализа на доказателствения материал по делото, изложен от първоинстанционния съд, но въпреки това следва да изложи и собствените си съображения във връзка с доводите на страните.

Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите М. Н. и Г. А.. Същите са преки очевидци на случилото се, като показанията им са безпротиворечиви, логични и последователни, а и се подкрепят от станалите доказателства по делото, включително и от показанията на свидетеля М. М.. Не може да бъде възприето изложеното от защитата, че посочените двама свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото. Обстоятелството, че и двамата са служители на РДГ – София не може a priori да обоснове тяхната предубеденост, освен това, както се посочи вече, показанията им са в пълен синхрон с останалата доказателствена съвкупност по делото. От показанията на тези двама свидетели – Н. и А., безпротиворечиво се установяват времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и участието на подсъдимия Л. в него.