Решение № 373 от 08.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско дело № 20255001000519 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение рег.№ 32 / 10.04.2025 постановено по т. д.№ 13/ 2024 г. по описа на Окръжен съд Хасково е осъдено ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на М. А. А., ЕГН **********, представлявана от законния си представител и майка А. А. М.

ЕГН **********, гр.С., пл.“С.“ № *, вх. *,ет. *, ап. * сумата в размер на 100 000,00 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпени от М. А. А., ЕГН ********** неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и психически стрес причинени в резултат на ПТП, настъпило на 11.01.2021 г.в с.Ягода, Община Мъглиж, Област Стара Загора на път ПП-1-5 км.215 в посока Север - Юг, по вина на А. Д. П., управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ * **** **, с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие от 16.03.2020 г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяването на застрахователното дружество за настъпването на застрахователното събитие- 22.02.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 400 000,00лв. искът за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А.

1

А. М. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната си дъщеря М. А. А. с ЕГН ********** против постановеното първоинстанционно решение № 32/ 10.04.25г. по т.д.№ 13/24 г. по описа на ОС Хасково, като същото се обжалва в частта му за присъденото обезщетение за неимуществени вреди над размера от 100 000 лева до 300 000 лева, като се моли съдебният акт да бъде отменен в обжалваната му част и се присъди на пострадалата още 200 000 лева обезщетение ведно със законната лихва.

Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА. В жалбата се сочат подробни съображения за обстоятелството, че атакуваното решение не е постановено в справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът по жалбата ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК 121130788 моли същата да се отхвърли, по подробни съображения изложени в отговора.

Постъпила е в законния срок насрещна въззивна жалба от ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК 121130788, с която е обжалвано постановеното решение № 32/ 10.04.25г. по т.д.№ 13/24 г. по описа на ОС Хасково за разликата от 15 000 лева до присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, като се моли съдебния акт да бъде отменен в тази му част и искът над 15 000 лева да бъде отхвърлен, респективно се отхвърли и искът за законна лихва в тази му част. Претендират се разноски. В жалбата застрахователят поддържа становище за неправилност на съдебния акт по отношение определения размер на обезщетението. Друго основно възражение е наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата поради непоставяне на обезопасителен колан, което не е възприето от първоинстанционния съд.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:

Пред ОС Хасково е предявен иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за сумата от 400 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М. А. А. с ЕГН ********** вследствие на ПТП станало на 11.01.2021 г., ведно със законната лихва до окончателното изпащане на сумата. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА. В исковата молба се твърди, че малолетната М. А. А. е пострадала при ПТП станало на 11.01.2021г. в с.Ягода, Община Мъглиш, обл.Стара Загора, на път ПП-1-5 км.215 в посока Север - Юг, като пътник в товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ * **** **, управляван от А. Д. П., управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. От ПТП пострадалата М. А. А. получила сътресение на мозъка, разкъсноконтузни рани на главата и лицето, разкъсноконтузна рана на скалпа, мекотъканен оток и разкъсноконтузни рани в дясно на лицето, налице са остатъчни белези, като дясната част на лицето е обезобразена и предизвиква особено загрозяване и дискомфорт на пострадалото дете, контузия на шията, гръдния кош и корема. М. А. А. пострадала при ПТП станало на 11.01.2021 г. в 2 с.Ягода,Община Мъглиш, Област Стара Дагора на път ПП- 1-5 кв.215 в посока север- юг, като пътник в товарен автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ * **** **, управляван от А. Д. П.,когато на км.215 товарният автомобил който се движел в дясната пътна лента в посока на движението навлязъл в десен по посока на движението завой,непосредствено след завоя водачът П. губи управлението на товарния автомобил,навлиза в лявата лента,удря с предната си част в метална мантинела, поставена в разделителен остров, като в резултат на сблъсъка се завърта и се преобръща в дясната си странична част. Виновен за ПТП е водачът П.. Виновният застрахован водач е сключил своята задължителна „ГО“ с ЗК „Лев Инс“ АД и на основание чл.432, ал. 1 КЗ носи отговорност за причинените от деликвента А. Д. П. неимуществени вреди болки и страдания / молба с вх.№ 1837/21.02.2024 г./ На основание чл.432, ал.1 КЗ ответникът носи отговорност по задължителна застраховка „ГО“ и отговорността му е в пълен размер, т.е до действителните и неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 лв. От преживения шок ищцата получила тежки емоционални увреди със задух до посиняване, като след излизането й от болница и до момента посещавала два пъти месечно психолог. Налице е възбудна епилептиформена активност Налице бил и тежък емоционален срив в психиката на пострадалото дете. Малолетната М. А. А. търпяла изключителни болки и страдания, които търпи и ще търпи до края на живота си, поради което с исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът ЗК “ЛЕВ ИНС”АД, ЕИК:121130788 е оспорил изцяло предявените обективно съединени искове както по основание така и по размер. Оспорват се причинно-следствената връзка между събитието от 11.01.2021 г. и претендираните неимуществени вреди от името на ищцата в прететендирания обем. Оспорват се всички твърдения наведени с исковата молба за претърпени болки и страдания, и емоционални състояния от ищцата, както и връзката им с описаното събитие.Твърди се, че наведените твърдения не са подкрепени с доказателства. Видно от представената епикриза за периода от 11.01.2021г. до 17.01.2021 г. М. А. А. на 4 години е прегледана, обработени са раните, които в периода на проведеното лечение са зараснали първично и е изписана с подобрение. Прави се възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „ГО“ на 3 автомобилистите на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, като се навеждат доводи,че ищцата и нейният законен представител имат принос за настъпването на травматичните увреждания, тъй като са допуснали да пътува в МПС без обезопасителен предпазен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.137а,ал.1 от ЗДвП. Травмите получени от ищцата според ответника са в причинноследствена връзка с обстоятелството,че ищцата е пътувала в автомобил без да е правилно обезопасена в детско столче,съобразено с възрастта и килограмите й и без да е обезопасена с колан към момента на настъпване на ПТП в нарушение на разпоредбата на чл.137а,ал.1ЗДвП и в нарушение на разпоредбата на чл.137б,ал.1 ЗДвП. Когато пътниците са непълнолетни, съответно техните родители са длъжни да ги обезопА.т съобразно възрастта, височината и килограмите, като техните родители са длъжни да ги обезопА.т.

Правилно поставен колан според ответника напълно щеще да предпази ищцата от травмите посочени в исковата молба и от уврежданията в областта на главата, тъй като ударът в зоната на главата показва, че тялото на детето се е движило свободно в купето на автомобила. Отговорността на застрахователя е единствено и само до размера на причинените от водача неимуществени вреди, а не за вреди причинени от ищеца, доколкото са причинени от самия пострадал, поради което и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД според ответника обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %.

Оспорва се иска по размер, както и дължимостта на лихвата.

Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като искът е бил частично уважен за сумата от 100 000 лева.

Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от 4 тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнА.не въпреки липсата на право на иск или има произнА.не по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са налице.

Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Съобразно съдържанието на въззивните жалби очевидно атакуваното решение е влязло в сила за сумата от 15 000 лева за неимуществени вреди, поради което и е налице сила на присъдено нещо относно наличието на изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя.

Ето защо и не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение, както и относно възражението за наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата, които са повдигнатите от жалбоподателите въпроси, на които настоящата инстанция следва да даде отговор.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 проглА.ва, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на 5 пострадалия и е част от неговия психо- емоционален статус, който няма как да бъде обективно установен. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието ми следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалия болки и страдания. Също така данни се съдържат в анализа на психологическото състояние на ищците извършено от вещото лице по назначената СПЕ. От констатациите на вещото лице по изслушаната СМЕ също може да се извлече информация относно наличието на неимуществени вреди за пострадалата.