Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 26.09.2025, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Административно наказателно дело 61/2025
Вид
Решение № 12
Подписан
26.09.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Динко Минчев Динков

Цитирани разпоредби

  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.139,ал.7 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а,ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.10,ал.1, т.2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Г.Т., 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Административно наказателно дело № 20253220200061 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производството е по жалба от С. Д. Д. ЕГН ********** от гр.

В., ж.к.“*** срещу Наказателно постановление № BG18102024/2000/Р8-204 от 14.04.2025г. на И.Д. Началник отдел „Контрол и правоприлагане“

Национално тол управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ гр. С., с което е наложено административни наказание „глоба” в размер на 1 800, 00 лв. на осн. чл.179, ал.3а от ЗДвП.

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.І ЗАНН, подадена установения срок и е процесуално допустима. в законово

Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено е при нарушение на административно-наказателните правила.

От приложените по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка : В акт за установяване на административно нарушение, съставен на 18.10.2024г., е констатирано, че на 12.10.2024г., в 13: 25 ч. жалбоподателят управлявал извън населено място ППС с рег№ В 8711ТС, товарен автомобил, с обща техническа допустима маса над 12 тона, по път 29, км. 77+743 на територията на община Г.Т., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена такса съгласно чл.10,ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

1

Посочено е, че с деянието е нарушена разпоредбата на чл.139, ал.7 от Закона за движение по пътищата.

Извършеното нарушение идентификатор 10512. е установено с

Актът е съставен в присъствието на един жалбоподателя. контролно устройство с свидетел и подписан от

В издаденото наказателно постановление е приета за установена изложената в акта фактическа обстановка. Наказващият орган е приел, че жалбоподателят управлявал ППС по републиканските пътища с максимална маса над 12 тона, за което няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване.

За извършеното нарушение е наложена санкция на осн. 179,ал.3а във вр. с чл.139,ал.7 от ЗДвП.

В показанията си по делото актосъставителя и свидетеля по АУАН потвърждават констатираните в акта обстоятелства.

Като писмени доказателства по делото са приложени снимков материал, становище от АПИ с приложена таблица, доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а,ал.3 от ЗДвП, свидетелство за регистрация на МПС част втора с вписан собственик „Ливерса“ ЕООД.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, надлежно оправомощен съгласно чл. 189е, ал. 12 ЗДвП със Заповед №РД11-518 от 21.05.2024 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ.

Актъ т за установяване на административно нарушение и издаденото въз основана същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл. 34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

В акта е посочено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочена е законовата разпоредба, която е нарушена

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило указанието за 2 плащане на компенсаторна такса в предоставения 14-дневен срок.

Съгласно чл. 179, ал.3а о т ЗДвП, водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10 б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разС.ие, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Приобщените доказателства установяват категорично, че процесното пътно превозно средство е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и следователно, за движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Поради това неговият водач е следвало да управлява превозното средство по посочената пътна отсечка само след заплащане на визираната в посочената норма тол такса.

На 21.11.2024г. състав на Съда на ЕС, след преюдициално запитване от български съд, е постановил че наложените от АПИ глоби за пропуснат тол сегмент са непропорционални и противоречат на европейското законодателство, в частност наложените глоби и компесаторни такси за незаплатени участъци от платената пътна мрежа не отговарят на изискванията за съразмерност на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Това обстоятелство само по себе си обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради противоречието му с европейското законодателство.

Отделно от това следва да се отбележи следното: Разпоредбата на чл.

179,ал.3а от ЗДвП визира като субект на административно-наказателната отговорност водачът на превозното средство от категорията на чл. 10б, ал. 3 ЗП. Когато обаче нарушението е установено посредством техническо средство - в случая контролно устройство с идентификатор № 10512, в отсъствието на водача на пътното превозно средство, то обективно е невъзможно по категоричен начин веднага да се установи, кое лице е извършител на нарушението. Поради това за нарушенията по чл. 179, ал. 3 - ал. 3б ЗДвП, които са установени в отсъствие на нарушителя, чл. 187а, ал. 1 ЗДвП въвежда оборима презумпция, че превозното средството е управлявано от неговия 3 собственик, респективно от вписания ползвател в свидетелството за регистрация на превозното средство. Пак в тази връзка чл. 188, ал. 2 ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, установеното по този закон наказание се налага на законния му представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. За да се освободи вписаният собственик от административнонаказателна отговорност по чл. 187а, ал. 1 и, ал. 2 ЗДвП във връзка с административните нарушения по чл. 179, ал. 3 - ал. 3б ЗДвП, чл. 187а, ал. 4 ЗДвП изрично изисква, в 7-дневен срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш собственикът на превозното средство да представи декларация, в която да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Несъобразявайки в случая оборимата презумпция на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП при налагане на наказанието и наказвайки водача на превозното средство наместо собственика му в лицето на представляващия юридическото лице, наказващият орган е допуснал нарушение на закона относно субекта на нарушението, чиято отговорност е ангажирал на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП, рефлектиращо при това пряко върху правата на наказания водач.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно относно материалния закон.

Жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на разноски, а и такива доказателства за сторени разноски по делото не са приложени, поради което съдът не дължи произнасяне по сторените разноски.

Като съобрази изложеното и на осн. чл.63,ал.І ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № BG18102024/2000/Р8-204 от 14.04.2025г. на И.Д. Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ Национално тол управление /НТУ/ към Агенция пътна инфраструктура /АПИ гр. С., с което на С. Д. Д. ЕГН ********** е наложено административни наказание „глоба” в размер на 1 800, 00 лв. на осн. чл.179, ал.3а от ЗДвП.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д. в четиринадесет дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 5