Решение № 260295 от 28.06.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260295/28.6.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2050 описа на ШРС за 2020 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК за сумата общо от 1317.81 лв., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски по три отделни договора.

Производството е образувано по искова молба от “Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, чрез адв. В.П.Г.от АК – София, със съдебен адрес **** срещу М. М. А. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2017г. между

„Теленор България“ ЕАД и ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги № ********* за номер ********** за предоставяне на услуги по абонаментен план „Тотал“ на стойност 30.99 лв. на месец.

На 27.09.2017г. между същите страни бил сключен договор Договор за мобилни услуги № ********* за номер ********** и Договор за лизинг от 27.09.2017г. за устройство Apple iPhone732GB Black, с обща цена

499.41 лв. с ДДС.

По договорите за периода 15.12.2017г. – 14.04.2018г. били издадени Фактура № **********/05.09.2018г. за период на потребление от 05.08.2018г. до 04.09.2018г. в размер общо на 257.19лв., която следвало да се плати до 20.09.2018г.; Фактура № **********/05.10.2018г., за период на потребление от 05.09.2018г. до 04.10.2018г. в размер общо на 406.86 лв., която следвало да се плати до 20.10.2018г. и Фактура № **********/05.11.2018г., за период на потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. в размер общо на 117.46 лв., която следвало да се плати до 20.11.2018г. С Кредитно известие № ********** от 05.12.2018г. била върната сума в размер на 36.89 лв., като дължимата сума по фактурите била в общ размер на 818.40 лв. Поради неизпълнението на абоната да заплати лизинговите си вноски в срок, то те станали предсрочно изискуеми и той дължал цената в размер на 499.41 лв., представляваща 8 лизингови вноски. От страна на ищеца било учредено заповедно производство и образувано ч.гр.д. № 848/2020г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 342/01.06.2020г. Поради връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедния съд указал на ищеца – заявител, че следва да предяви иск, поради което за ищеца възникнал правен интерес от провеждане на избраните форми на искова защита. В заключение се моли за установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи сума в размер на 818.40 лв., представляваща сума за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, предоставени за периода от 05.08.2018г. до 04.12.2018г. на основание Договори за мобилни услуги от 31.07.2017г. за номер

********** и 27.09.2017г. за номер **********, както и сумата от 499.41 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.09.2017г. за устройство Apple iPhone732GB Black, ведно със законната лихва върху сумата от 818.40 лв. от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските в настоящото и в заповедното производство. В пръвоначалната искова молба е допусната техническа грешка при посочване на процесния период, която е изправена от ищеца след дадено указания от съда.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, чрез назначения му особен представител в производството с Определение № 260364/01.02.2021г., като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В писмения отговор се оспорва допустимостта и основателността на иска, като се излагат многобройни правни доводи. Оспорват се размерите на сумите и тяхната дължимост. В заключение се иска отхвърляне изцяло на претенциите, а в условията на евентуалност се сочи, че искът е основателен само за сумата от 154.92 лв., като останалите суми в размер на 663.48 лв. не са доказани. Сумата за лизингови вноски следва да бъде изцяло неуважена, тъй като не става ясно колко от тях са платени и колко не са платени от абоната и на какво основание се дължат.

В съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на делото, с което се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие и исковете да бъдат изцяло уважени, като се излагат доводи за това.

В съдебно заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. Ж.Д. - Д. от ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в представените по делото писмени бележки се развиват обстойни доводи за неоснователността на исковете. В заключение се моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 342 от 01.06.2020г. по ч.гр.д. № 848/2020г. на ШРС било разпоредено ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 818.40 лв., формирана от неплатени месечни абонаменти по Договор за мобилни услуги за номер +359********* от 31.07.2017г. и по Договор за мобилни услуги за номер +359********* от 27.09.2017г. за периода от 05.08.2018г. до 04.12.2018г. и сумата от 499.41 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 27.09.2017г., ведно със законната лихва от 29.05.2020г. до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 219.71 лв. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията си, което заявителя-ищец сторил в срок.

Между страните не се спори, че на 31.07.2017г. между ответницата и „Теленор България“ ЕАД бил сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359 ********* по абонаментен план „Тотал 30.99“ за срок от 12 месеца и абонамент от 30.99 лв.

На 27.09.2017г. бил сключен и Договор за мобилни услуги между същите страни за предпочетен номер 359 ********* със срок от 24 месеца, по план „Тотал 30.99“ с месечна абонаментна такса от 30.90 лв. и била предоставена СИМ карта № 89359050000523940610. На същата дата бил сключен и Договор за лизинг, с който било уговорено ищецът да предостави на ответника за временно и възмездно ползване на устройство марка “Apple“ модел „iPhone 7 32GB Black“ за срок от 23 месеца, като след този период лизингополучателят може да подпише договор за изкупуване на устройството или да го върне в едномесечен срок от изтичането на срока на договора. В договора бил включен и погасителен план с 23 месечни вноски всяка от които на стойност 55.49 лв.

За задълженията на ответника, произтичащи от всички договори били издавани фактури, в които били включвани лизингови вноски, разговори, месечни такси и други начисления, включително натрупвания от предходни периоди с ДДС под клиентски номер *********, както следва: Фактура № **********/05.09.2018г. със сума за плащане 257.19 лв. и срок за плащане 20.09.2018г. за отчетен период 05.08.2018г.

– 04.09.2018г.; Фактура № **********/05.10.2018г. със сума за плащане 664.05 лв. и срок за плащане 20.10.2018г. за отчетен период 05.09.2018г. – 04.10.2018г.; Фактура

№ **********/05.11.2018г. със сума за плащане 781.51 лв. и срок за плащане 20.11.2018г. за отчетен период 05.10.2018г.

– 04.11.2018г.; Фактура № **********/05.12.2018г. със сума за плащане 818.40 лв. и срок за плащане 20.12.2018г. за отчетен период 05.11.2018г. – 04.12.2018г. Към всяка от фактурите са приложени разпечатки по отношение на потреблението на всеки един от мобилните номера отделно. По делото не са представени доказателства за прекратяване на договора, нито за писмена покана до лицето за плащане на вземанията и обявяването на договора за прекратен.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните по делото и се кредитира от съда, като обосновано и компетентно дадено. Вещото лице заключава, че по издадените фактури не са извършвани плащания, като общия размер на задължението на ответницата било 1317.81 лв., съвпадащ с претендирания от ищеца размер.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Предявените установителни искове са допустими. Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, в което заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради ненамирането на същия, като са дадени указания на заявителя да депозира искове за взиманията си по заповедта. По отношение на местната си компетентност да разгледа настоящото производство, съдът намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе със съдебен акт.

По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД: За уважаването на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно облигационно правоотношение между „Теленор България“ ЕАД и ответницата; изправността си по договора; наличие на задължения от ответника към мобилния оператор и техния размер. В конкретния случай не се оспорва съществуването на валидна облигационна връзка между страните основана на сключени два договора за предоставяне на мобилни услуги от 31.07.2017г. и от 27.09.2017г. По силата на договореното между страните оператора предоставял мобилни услуги за мобилни апарати с предпочетен номер 359 ********* и 359 *********. За ответницата е възникнало насрещното задължение да заплати за предоставените услуги в срока на действие на договорите, като от заключението по експертизата се установява, че плащане по издадените фактури не е направено към момента. Представените фактури за отделните дължими плащания съдът намира за надлежно изготвени и с нужните им реквизити, имайки предвид че счетоводният документ може да е и електронен документ, когато отговаря на изискванията на Закона за счетоводството и Закона за електронния документ и електронния подпис. Именно такива по вид са и тези фактури, съдържащи реквизитите по чл. 6, ал.3 от

ЗСч. Доколкото заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза е изготвено въз основа на вписванията, извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество, а последните по силата на чл.182 от ГПК са годно доказателство за съществуването на правоотношения между страните, както и за размера на задълженията им и не са издадени във връзка с делото, а с оглед задълженията на ищеца по ЗСч., то съдът приема, че същите могат да служат като доказателство и в полза на лицата или организациите, които са водили книгите, а не само на другата страна в производството, което е видно от разпоредбата на чл.182, изр.второ от ГПК и тези книги са доказателство и в случаите, когато удостоверяват изгодни за лицето, което ги води, факти. Не са ангажирани или посочени доказателства от ответната страна, че тези книги са водени нередовно.

На следващо място, по делото липсват и доказателства за това ответникът да е заплатил дължимите суми за процесния период от 05.08.2018 г. до 04.12.2018 г. на обща стойност от 818.40 лв.

Поради това не се споделят доводите на ответника изложени в насоката, че фактурите не отразяват валидни задължения на ответницата. По отношение на възражението направено в условията на евентуалноij, че са дължими единствено абонаментните такси по договорите, доколкото като основание на вземането в заповедта било посочено „дължими и незаплатени месечни такси за потребление“, съдът намира, същото за неоснователно. Вземането по заповедта е идентично с това, което е предмет на настоящото производство, като този извод следва от индивидуализацията му в издадената заповед и съответно в петитума на исковата молба.

Не се констатира и порок във формата на процесните договори, до какъвто единствено се свежда дължимата от съда служебна проверка за валидност на сделките.

Разпечатката съдържа 37 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c7e0b8a-77e7-4608-beb3-de169c5b4771