Определение № 1328 от 21.05.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1328 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002900683 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца „Стор бейз“ АД, гр. София чрез процесуален представител адвокат Н. Т. К. срещу решение № 11 от 10.01.2023 г. по в. т. дело № 516/2022 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, 9 състав, с което след отмяна на решение № 260279 от 15.04.2022 г. по т. дело № 2470/2020 г. на Софийски градски съд, ТО, VIсъстав са отхвърлени предявените в евентуално съединение искове за признаване за установено, че „Стор бейз“ АД не дължи на „Софийска вода“ АД следните суми: 90 544,87 лв. с ДДС по фактура № **********/11.06.2020 г., издадена съгласно протокол № КНВ 0016805 от 02.06.2020год. за имот, находящ се на адрес гр. София, район „Надежда“, ул. „Петър Панайотов“ № 10А; евентуално сумата 89 814,87 лв. с ДДС, която съставлява част от сумата 90 544,87 лв. с ДДС по посочената фактура, евентуално сумата 90 179,87 лв. с ДДС, която съставлява част от сумата 90 544,87 лв. с ДДС по същата фактура.

С въззивния съдебен акт „Стор бейз“ АД е осъдено да заплати на „Софийска вода“ АД следните суми: 1 050 лв., представляващи направени разноски в първоинстанционното производство; 1 811,40 лв. – направени разноски във въззивното производство; 960 лв. - юрисконсултско възнаграждение за двете 1 съдебни инстанци.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 6 от посочената наредба и чл. 83 ЗЗД.

Релевира доводи, че съдебният състав не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да обсъди всички твърдения и възражения на страните поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи самостоятелни мотиви, не е обсъдил твърденията за нищожност на клаузата на чл. 50 във връзка с чл. 49 от Общите условия /ОУ/ на „Софийска вода“ АД поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/, за нищожност на клаузата на чл. 50 във връзка с чл. 49 от ОУ като неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за намаляване на неустойката поради прекомерност /чл. 92, ал. 2, предл. 2 ЗЗД/ и за прилагане на чл. 83, ал. 1 ЗЗД за намаляване обезщетението или освобождаване на длъжника от отговорност поради съпричиняване. Според касатора във въззивното решение не са обсъдени разпоредбите на чл. 37, ал. 3 във връзка с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 50, ал. 1 и чл. 25, ал. 4 от ОУ досежно реквизитите на констативния протокол, като липсват мотиви защо съставът на САС прилага спрямо констативния протокол клаузите от ОУ, а не разпоредбите на наредбата; не са изложени мотиви относно правното значение на бездействието на „Софийска вода“ АД, свеждащо се до неизпълнение на задължението на ВиК оператора да извършва ежемесечна проверка и отчет на потреблението /през периода 21.06.2017 г. - 26.06.2018 г./ и липсата на своевременна реакция по подадените от името на ищеца сигнали за нулеви фактури поради липса на отчет; не са обсъдени твърденията на ищеца за наличие на основания за намаляване на определеното по реда на чл. 49 от ОУ обезщетение поради прекомерност и поради съпричиняване от страна на ответника; допуснато е нарушение на чл. 272 ГПК.

В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния 2 съдебен акт на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Материалноправни въпроси:

1. Допустимо ли е ВиК операторите в своите общи условия да се отклонят от нормите на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, определящи реда за установяване и доказване на незаконно присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи и съответно реквизитите на акта за установяване и доказване на незаконното присъединяване? Диспозитивни или императивни са нормите на чл. 37, ал. 3 и чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и могат ли ВиК операторите да се отклонят от нея в своите общи условия? – по посочените въпроси касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК.

2. От значение ли е субективното отношение на потребителя за определяне размера на обезщетението по методиката, установена в чл. 35, ал.

6 от Наредбата? – противоречие с решение № 124/09.04.2015 г. по гр. д. № 4703/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

3. Може ли договорна неустойка да бъде намалена поради съпричиняване от кредитора? Може ли обезщетението, определено по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, респ. по чл. 49 от Общите условия на „Софийска вода“ АД, да бъде намалено от съда на основание на чл. 83 ЗЗД? – противоречие с решение № 262/22.05.2015 г. по т. д. № 3118/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о.

Процесуалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в качеството си на втора инстанция по съществото на материалноправния спор в мотивите към решението си да обсъди и да се произнесе по всички твърдения и възражения на страните, като изложи собствени мотиви по всички тях? – противоречие с т. 19 от 3

Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 239/07.01.2020 г. по гр. д. № 4910/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и цитираната в него практика, решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

2. Длъжен ли въззивният съд да изложи собствени мотиви не само по главния иск, с който се отхвърля въззивното решение, но и по всички съединени с него в условията на евентуалност искове, чиято висящност се възстановява с отмяната на уважаващото главния иск първоинстанционно решение? – противоречие с решение № 27/22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 240/28.10.2014 г. по гр. д. № 2926/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.

3. Достатъчно ли е въззивният съд да препрати на основание на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение или въпреки препращането на основание на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение въззивният съд е длъжен да изложи и собствени мотиви защо отхвърля предявения иск? – противоречие с решение № 91/05.11.2020 г. по т. д. № 1040/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о. и посочените в него решения.

4. Допустимо ли е въззивната инстанция да препраща на основание на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, когато със своето решение достига до различни изводи и отменя първоинстанционното решение, към чиито мотиви препраща? – противоречие с решение № 120/07.06.2017 г. по т. д. № 60197/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 187/07.07.2016 г. по гр. д. № 1332/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

О т в е т н и к ъ т „Софийска вода“ АД, гр. София /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт Анна Коновалова – Михалева оспорва касационната жалба и поддържа становище, че липсват твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по съображения, изложени в писмен отговор. По отношение на формулираните в т. 1, раздел I от изложението материалноправни въпроси излага, че не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело и не са включени в предмета на спора. Счита, че разрешението на посочените в т. 2 и т. 3, раздел I от 4 изложението материалноправни въпроси е свързано с конкретна преценка и засяга правилността на изводите на въззивния съд. Относно процесуалноправните въпроси касаторът поддържа, че са относими към правилността на въззивното решение, но не и към производството по чл. 288 ГПК, тъй като осъществяват касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК – допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът излага евентуално становище за правилност на обжалваното решение и моли, ако бъде допуснато касационно обжалване, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и е редовна от външна страна, предвид посочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т. 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и след проверка на данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е приел, че ищецът „Стор бейз“ АД е собственик на поземлен имот, находящ се в гр. София, район „Надежда“, местност „Военна рампа-изток, запад-Илиянци“, с адрес гр.София, ***

А с идентификатор № *** и е клиент на ответника „Софийска вода“ АД с клиентски номер 1001045302. Установил е, че на 02.06.2020 г. при извършена проверка в имота на ищеца служители на ответното дружество са констатирали, че в имота е изградено ново сградно водопроводно съоръжение /СВО/ и е изместена водомерна шахта, без необходимите документи, което е отразено в протокол № КНВ 0016805/2020 г., съставен на основание чл. 50 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД. Съдебният състав е отчел отразеното в протокола, че з а нерагламентираното ползване на ВиК ищцовото дружество следва да заплати за периода от 15.10.2018 г. до 15.10.2019 г. по пропусквателна способност на водопроводната инсталация преди водомера или общо за 35 748 куб. м . сума в размер 75 468,84 лв. без ДДС или 90 562,61 лв. с ДДС. Констатирал е, че въз основа на протокола е издадена фактура № **********/11.06.2020 г. за 5 сума в размер 90 544,87 лв. с ДДС. Въззивната инстанция е съобразила подаденото на 16.07.2020 г. в „Софийска вода“ АД възражение от „Стор Бейз“ А Д срещу начислената въз основа на протокола сума, контролен лист № 0129945/08.05.2020 г., контролен лист № 0129704/12.05.2020 г. и контролен лист № 0129710/13.05.2020 г., съдържащи отчетени показания на водомер в процесния имот. Отчела е подадените през периода от 15.10.2018 г. до 02.06.2020 г. в „Софийска вода“ АД десет сигнала относно водоснабдяването и отразената причина за тях - „без вода“ и „теч на водопровода“ и липсата на регистрирани сигнали във връзка с канализационната мрежа съгласно писмо № М-4159/05.11.2020 г.

Въз основа на възприетите закючения на съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е установил следното: сумата в размер 90 544,87 лв. по фактура № ********** е формирана от сбор от суми, представляваща цена за доставяне на питейна вода, цена за отвеждане на отпадъчни води и цена за пречистване на отпадъчни води; за периода от 21.06.2017 г. до 26.06.2018 г. е извършван отчет на потреблението на процесния имот с водомер № 145780, по който за периода е отчетена консумация 149 куб. м., за която са издадени фактури на обща стойност 279,47 лв. или 335,36 лв. с ДДС; потреблението на питейна вода, отвеждането и пречистените количества вода в процесния имот за едногодишен период от време, изчислено по реда на чл.