Определение № 479 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. С., 13.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501060 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба, депозирана от Е. Х., чрез адв.Г., по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение в частта за разноските.

С решение, постановено на 22.10.2025г. по гр.д.№ 1060/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, е потвърдено решение № 260390/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 4220/2021г. по описа на СГС, ГО, 4-ти състав, в обжалваните части.

Присъдени са разноски, като С. Д. Н. е осъдена да заплати в полза на Е. Х. Х., сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, направени по делото разноски.

Съобщението за това решение е било връчено на молителката на 03.11.2025г.

Молбата по чл.248 ГПК е депозирана на 03.12.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния срок за обжалване на същото.

Молителката Е. Х. изтъква факта, че при постановяване на обжалваното решение в частта за разноските САС е извършил неправилна преценка за осъществените от страните процесуални действия от адв.Г.. Адвокатският труд е от основополагаща важност за правната сигурност във всяка една правова държава и този труд не следва да бъде омаловажаван. Обстоятелствата, че въззивницата е пенсионер, неомъжена, без деца и освободена от държавна такса, не следва да имат отношение към определянето на дължимите разноски по делото и съответно да водят до необходимост от определяне на адвокатско възнаграждение в размер на повече от 6 /шест/ пъти по-нисък от минималния такъв. Намаляването на дължимото и заплатено от нея адвокатско възнаграждение омаловажава адвокатската работа и показва непознаване на същината й. По този начин, съдът не е взел предвид вложените от адвоката часове работа в изготвяне на отговор на въззивна жалба, проучване на съдебна практика, участие в открито съдебно заседание по 1 делото, провеждане на многократни срещи (като само тези срещи са с обща времева продължителност над 4 часа) и многократна комуникация с киентката. Необоснованото намаляване на адвокатското възнаграждение до унизителни размери, не би могло да преследва каквато и да било легитимна цел. Налице е и фактът, че въпреки отхвърлянето на депозираната въззивна жалба, страната е претърпяла финансова загуба в размер на 8000 /осем хиляди/ лева от неоснователното му образуване от страна на въззивницата.

Ответницата по молбата С. Н. оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.

Посочва, че в хода на делото своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е уважено, като претендираният хонорар е намален до размер на сумата от 1500 лева. Твърди, че няма ангажирани доказателства за реално платен адв.хонорар.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна.

С решение № 260390/28.06.2024г. постановено по гр.д. № 4220/2021г. по описа на СГС, ГО, 4-ти състав е уважен главният иск с правно основание чл.42 б.„б“, вр.чл.25 ал. 1 ЗН, предявен от Е. Х. Х. срещу С. Д. Н., като е прогласено за нищожно саморъчно завещание от 15.03.2015г. обявено с протокол № 18/07.11.2016г., вписано в АВ на 30.11.2016г., с което в полза на С. Д. Н. е завещано цялото движимо и недвижимо имущество, оставено от Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., както и парични влогове, както и недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № **, в сграда 3, в ***, със застроена площ 86.70кв.м., с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, под обекта - обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор ***, идентичен с описания в н.а. № 73/09.07.2002г., притежаван с н.а.

№ 181/22.12.2009г., поради неавтентичност на подписа и тъй като не е изцяло написано ръкописно от завещателя.

Със същото решение е уважен предявеният в условие на евентуалност положителен установителен иск, като признато за установено по отношение на С. Д. Н., че Е. Х. Х. е собственик по наследяване, в качеството на наследник по закон на Г. Г. Й., поч. на 03.06.2015г., на голата собственост на недвижим имот, а именно: горепосочения АПАРТАМЕНТ № ** /шестдесет и седем/, находящ се в жилищната сграда на бл. *** /триста четиридесет и две/ - нов /стар № 26 /двадесет и шест/, на 14 /четиринадесети/ етаж, която сграда е построена върху държавна земя в *** м.р.

В отхвърлителната част решението като необжалвано е влязло в сила. Предмет на обжалване пред САС са единствено двата иска – за прогласяване нищожност на завещание и положителен установителен за собственост. САС констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и настоящата инстанции по отношение главния иск – предмет на обжалване, поради което решението бе потвърдено в обжалваната част. Затова на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемата страна направените по делото разноски, които са в размер на 9500 лв. платен адв.хонорар в брой, за 2 което са ангажирани доказателства пред настоящата инстанция. Направено е възражение за прекомерност, което съдът е преценил за основателно, тъй като жалбоподателката С. Н. е на 87г., пенсионер, неомъжена и без деца, получава пенсия от 666 лв., поради което е освободена от заплащане на д.т. Затова са присъдени само 1500 лв.

Данъчната оценка на процесния имот е 50 087.90 лв. Пред САС е проведено само едно о.с.з. без събиране на доказателства. В този смисъл същото е изяснено още на ниво първа инстанция от фактическа страна.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, прекомерност на адвокатското възнаграждение е налице, тогава когато е установено несъответствие между договореното адвокатско възнаграждение и положените усилия от процесуалния представител на страната, предвид фактическата и правна сложност на делото. В случая е налице несъответствие между размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 9500 лв. и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Делото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност. Няма изготвена писмена защита пред САС, а само отговор на въззивна жалба. Правилно и обосновано съдът е взел предвид, че претендираният хонорар от 9 500 лв. се явява прекомерен. Изцяло подкрепя изложените от съда мотиви, във връзка с решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438 / 22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т. д. № 1908 / 2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т. д. № 1990 / 2023 г. на ВКС, II Т.О. С решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, се прие, че: „Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, с ново наименование към днешна дата, не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и актуалната практика, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О.

При съобразяване гореизложеното съдът намира, че претендираният хонорар следва да бъде намален до размер на сумата от 3 000 лева, което възнаграждение възмездява в справедлив 3 порядък предприетите от въззиваемата страна процесуални действия и отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1806 от 28.06.2024 г. по ч. т. д. № 586/2024 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 4497 от 09.10.2024 г. по т. д. № 2886/2024 г. на ВКС, IV гр. о. и др. е налице несъответствие с правото на ЕС на нормата за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/2004 г., в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025 г., тъй като установеното с нея правило представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС и това е основание разпоредбата в тази й част да не се прилага от съда. Направен е извод, че установените с Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В определение № 1640 от 4.04.2024 г. по ч. гр. д. № от 3549/2023 г. на ВКС, III г. о. е прието, че в процеса, който извършва съдът при определяне на възнаграждението на адвокат, намират приложение принципите за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и пропорционално възнаграждение (чл. 36, ал. 2 ЗА - изискването самото възнаграждение да е обективно и справедливо) и принципът за съразмерност (правилата за възлагане отговорността за разноски съобразно изхода на делото в гражданския процес съгласно чл. 78 ГПК). Настоящата съдебна инстанция намира, че хонорарът следва да бъде увеличен до 3000 лв., тъй като не е съобразен факта, че са уважени два обективно съединени иска.

Воден от изложеното и на основание чл.248 вр.чл.78 ал.5 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение, постановено на 22.10.2025г. по гр.д.№ 1060/2025г. по описа на САС, ГО, 14 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като

ОСЪЖДА С. Д. Н. ЕГН: **********, *** чрез адвокат С. Й. Г. от САК ,офис: гр. С. ,ул.

Балкан № 9 ,сграда Б ,офис № 5 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. Х. Х., ЕГН **********, чрез адв. С. Д. Г., гр. С. 1606, ***, ет.1, ап.1, сумата от 3000 лв./три хиляди лева/ вместо първоначално посочените 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, направени по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с частна въззивна жалба.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5