Определение № 1865 от 15.05.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1865 гр. Варна, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100502107 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образовано е по молба с вх. 9020/08.04.2024 г. от К. Х. П. и П. Х.о П., чрез адв. И. И., за изменение на съдебно решение № 231 от 07.03.2023 г. постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Заявява, че са присъдени разноски в размер на 3488,84 лв., като по делото е проведено едно съдебно заседание и не са извършени никакви други процесуални действия по делото. Изтъква, че към момента на постановяване на решението е било налице Решение 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС, според което съдът не е обвързан с минималния размер на адвокатското възнаграждение посечено в Наредбата и може да определи хонорар под неговия размер. Следва да се определи каква е била свършената работа от адвоката, за да се стигне до присъждане на неговия адвокатски хонорар.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна И. Н. И., чрез адв. Б.

Ж. е депозирала становище за недопустимост на молбата. Посочва, че до приключване на последното о.с.з по делото, насрещните страни не са направили възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Изтъква, че в негова тежест в първата инстанция бил присъден общ хонорар в размер на 3 000 лв. без ДДС, което надвишава с 1/3 платеното от него адв. възнаграждение от 2 000 лв. Поради това не намира никаква логика претенцията за прекомерност да се предявява без оглед на това, което самата страна претендира – не би било изпълнено изискването за равноправност на насрещните страни в спора във всяка една насока.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна 1 страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 63688/28.08.2023 г. И. Н. И., ЕГН**********, чрез адв. Б. Ж. срещу Решение № 2680 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 4805/22 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният иск от И. Н. И., срещу К. Х. П., и П. Х. П., основан на чл.76 от ЗС, за осъждане на ответниците да предадат на ищеца, владението върху 1/4 ид. част от ПИ в село ., община ......, обл. Варна с идентификатор по кад. карти и кад. регистри ........., целия с площ от 207кв.м.

С Решение № 231 от 07.03.2024 постановено по въззивно гражданско дело № 2107 по описа на ВОС за 2023 г., съставът се е произнесъл, като е отменил Решение № 2680 от 18.07.2023 г., постановено по гр.д. 4805/22 г. на ВРС, като вместо него е постановил решение, с което е осъдил К. Х. П.и и П.

Х. П., да предадат на И. Н. И., владението върху ¼ идеални части от описания по – горе имот. С решението са присъдени разноски в полза на И., в общ размер на 3 488,63 лв. за двете инстанции, от които 2400 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 1000 лв. за първата инстанция.

До приключване на устните състезания пред настоящата инстанция К. и П. П.и, които са били редовно призовани и са се представлявали от адв. И., не са направили възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството преди то да бъде обявено за решаване, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.

В настоящия случай възражението за прекомерност по 78, ал.5 от ГПК е подадено извън срока по чл. 80 от ГПК. Тъй като въззиваемите са разполагали с възможността да го направят до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, то искането по 248 от ГПК се явява неоснователно и следва да се устави без уважение.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9020/08.04.2024 г. К. Х. П., ЕГН ********** с адрес: град Варна, ул. . №4,ет.2,ап.5 и П. Х. П., ЕГН ********** с адрес: град Варна, ул. . №4, ет.2, ап.5, подадена чрез адвокат И.

К. И., за изменение на съдебно Решение № 231 от 07.03.2024 постановено по въззивно гражданско дело № 2107 по описа на ВОС за 2023 г, в частта за разноските

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3