Решение № 6171 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6171 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска при участието на секретаря И. М. Апостолова като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно гражданско дело № 20251100504600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по съвместна въззивна жалба на Н. Г. П. и В. Д. П., депозирана срещу частта от Решение № 1757/03.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5654/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, с която са уважени исковете на „Топлофикация София” ЕАД срещу жалбоподателите. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че ищецът не е установил наличието на облигационна връзка с жалбоподателите, тъй като не е доказано ответниците да са собственици или титуляри на вещно право на ползване по отношение на процесния имот.

Сочи се, че представената по делото данъчна декларация не е предвиден по закон способ за придобиване или за доказване на правото на собственост, като декларирането на имот като собствен или съсобствен има само административноправно значение. Твърди се, че не е налице съвкупност от преки или косвени доказателства, която да води до извод за наличие на облигационна връзка между страните по делото. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в уважителната част и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД, в който се излагат съображения за неоснователността на въззивната жалба. Твърди се, че СРС се е произнесъл в съответствие с константната съдебна практика. Предвид изложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт. Претендират се разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт, намира следното:

Правилно районният съд е приел, че за основателността на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с това дали по делото се установява, че въззивниците са собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. Установява се от приетата без възражения на страните съдебнотехническа експертиза, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Необходимо е да се посочи, че поначало правнорелевантен факт, който е от значение за спора, може да бъде доказван както чрез пряко, така и чрез косвено доказване, освен ако не съществува законово ограничение за вида на доказването. При косвеното доказване се установяват факти от действителността, които се намират във връзка с релевантния за спора факт, който трябва да бъде доказан в спорното производство. Тоест съдът може да приеме за 2 установено обстоятелство, което е доказано по косвен път тогава, когато се изгражда система от доказателствени факти, която изключва всяка друга вероятност и създава сигурност, че правнорелевантният факт се е осъществил - така Решение № 60221/19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г. на IV Г. О. на ВКС.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РМЛ20-УФ01401/2020 г., издадено от СО, район „Младост“, се установява, че Д.В. П. е починал на 27.11.2014 г., съответно притежаваната от наследодателя Д.В. П. е преминала на основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН към наследниците му по закон, както следва: Н. Г. П.

(съпруга) – 4/6 ид.ч. (1/2 лична собственост и 1/6 по наследство), Г. Д. П. (син) – 1/6 част, и В. Д. П. (син) – 1/6 част. След смъртта на Г. Д. П., на основание чл. 9, ал. 2, пр. 1 от ЗН Б.А.

П. е станала носител на 2/18 част (2/3 от 1/6), а Н. Г. П. – 13/18 част (12/18 част от притежаваните от нея и 1/18 по силата на наследственото правоприемство от Г. Д. П.).

По делото е приета молба от ДСК – Жилищно кредитиране от 1973 г., видно от която е направено искане на основание чл. 24 от ЗДСК (отм.) за вписване на законна ипотека върху апартамент № ***, на 5 етаж, в сграда в гр. София, ж.к. **** за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство в полза на Д.В. П. и Н. Г. П..

Настоящият съдебен състав намира, че молбата за вписване на законна ипотека по чл.

24 ЗДСК (отм.) не представлява пряко доказателство, удостоверяващо титулярството в правото на собственост върху топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 24, ал. 3 ЗДСК (отм.) вписването и заличаването на законна ипотека се извършва въз основа на писмо на Държавната спестовна каса, без да се представят договор или други книжа. Следователно, при вписване на законната ипотека в полза на Държавна спестовна каса по този ред не се извършва проверка относно правото на собственост на ипотекарния длъжник върху имота, който служи като обезпечение. Поради това молбата за вписване на законна ипотека не е достатъчна, за да обуслови категоричен извод за това, че въззивниците са притежавали правото на собственост върху процесния топлоснабден имот през исковия период. Тази молба може да служи като индиция, че е притежавано правото на собственост и да послужи за установяване на облигационна връзка с "Топлофикация София" ЕАД на основание чл. 153 ЗЕ само при наличие и на други доказателства, които да изградят единствен възможен извод у съда, че тъкмо въззивниците Д.В. П. и Н. Г. П. са били титуляри на правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се в гр. София, ж.к. **** през исковия период.

Следва да се отбележи, че извод за притежанието на правото на собственост не може да се изгради и въз основа на представената по делото молба от Д.В.

П. за заличаване на вписаната законна ипотека. Тази молба представлява едностранно изявление на длъжника, въз основа на което единствено се погасява ипотечното право върху имот, за който не е проверявано дали принадлежи на длъжника.

Съдът споделя твърдението на въззивниците, че декларирането на имот като собствен или съсобствен има само административноправно значение и не доказва право на собственост. Подадената данъчна декларация и плащането на данък не легитимират съответното лице като собственик /в този смисъл Решение № 8926 от 22.07.2015 г. по адм. д.

3

№ 13210/2014 г., VІІ отд. на ВАС /. Видно от писмо с вх.№ 320068/10.10.2024 г., дирекцията не разполага с информация относно вида на искания документ за собственост, както и за местосъхранението на същия, поради което не може да бъде предоставен.

Въз основа на обсъдените по-горе доказателства, съдът приема, че не се установява правото на собственост върху топлоснабдения имот през процесния период да принадлежи на въззивниците, поради което искът поради което искът по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ подлежи на отхвърляне.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За уважаване на акцесорните претенции следва да бъде установено пълно и главно от страна на ищеца: 1/ съществуване на главно задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за изпълнение на главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/ размера на дължимото се обезщетение за забава.

Тъй като по делото не се установява въззивниците да дължат претендираната стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия, както и не се установява, че дължи цената на услугата „дялово разпределение” за исковия период, то не се дължат и претендираните акцесорни задължения за обезщетение за забава върху тези главници.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски имат ответниците /въззивници/. Заявена е претенция от процесуалния представител адв. Д. за присъждане на сторените по делото разноски в размер на 35,35 евро - държавна такса, адвокатско възнаграждение в справедлив размер за предоставена безплатна правна помощ, както и сторените в първоинстанционното производство разноски.

Съдът приема, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА следва да бъде оставено без уважение, защото в производство по делото не е представено доказателство за това, че адв. Д. предоставя безплатно правна помощ на въззивниците в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие за въззивното производство процесуалният представител не е уточнил на кое от основанията в разпоредбата на чл.38,ал.1 ЗА предоставя безплатна адвокатска помощ. В този смисъл е Определение № 191/16.01.2024 г. по ч.гр.д. № 2447/2023 г. на ВКС, II г.о., в което се приема, че, за да се присъди адвокатското възнаграждение от съда, следва упълномощеният адвокат, който оказва безплатна правна помощ изрично да е посочил някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, без да е необходимо да доказва съответното основание за предоставянето на безплатна правна помощ.

За първоинстанционното производство се дължат разноски в размер на 153, 39 евро, за която сума е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в деня на подписване на договора, който служи като разписка за получената сума.

Така мотивиран, Софийски градски съд, възз. IV-a състав

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1757/03.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5654/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Н. Г. П., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, ***, ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Г. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от 1882,29 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ***, ап. ***, за периода от м.07.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.09.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 303,35 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 30.08.2023 г., и сумата от 21,08 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.09.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.