Определение № 2578 от 21.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2578 гр. София, 21.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002103409 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2953/02.05.2024 г., подадена от А. Й. М., чрез адвокат Г. П., срещу решение № 87 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 37/2024 г. на Окръжен съд Добрич, с което е отменено решение № 260022 от 13.10.2023 г. по гр. д. № 356/2020 г., с което Районен съд - Тервел не е уважил предявените от А. Й. М., като наследник на Ю. Х.

О., срещу Н. А. Ю., С. С. М., С. С. А., З. Ю. Ю., С.А. Д., Н. Л. Ю., С. М. А., Г. М. А., С. А. С. и А. Б. Б., всички като наследници на А. Ю. Хаджискендер, искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва: да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 3/60 ид.ч. от нива с площ от 33.508 дка, с идентификатор ***, ІV категория, в местността „Т.“, землището на [населено място], общ. Т., и на 3/60 ид.ч. от лозе с площ от 1.500 дка, с идентификатор ***, ІV категория, землището на [населено място], общ. Т., както и да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.ч. от нива с площ от 33.508 дка, с идентификатор ***, ІV категория, в местността „Т.“, землището на [населено място], общ. Т., и на 3/4 ид.ч. от лозе с площ от 1.500 дка, с идентификатор ***, ІV категория, землището на [населено място], общ. Т., като вместо това въззивният съд е отхвърлил предявените от А. Й. М. срещу Н. А. Ю., С. С. М., С. С. А., З. Ю. Ю., С. А. Д., Н.

Л. Ю., С. М. А., Г. М. А., С. А. С. и А. Б. Б. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че по наследяване на Ю. Х. О., починал на 15.04.1953 г., ищцата е собственик на 3/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 33 508 кв.м, и на 3/60 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1500 кв.м; отхвърлил е предявените от А. Й. М. срещу Н. А.

Ю., С. С. М., С. С. А., З. Ю. Ю., С. А. Д., Н. Л. Ю., С. М. А., Г. М. А., С. А. С. и А. Б. Б. искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.ч.

1 от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 33 508 кв.м, и на 3/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1500 кв.м; обезсилил е първоинстанционното решение в частта, в която е постановено, че не се уважават положителните искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в обем от 3/60 ид.ч. и отрицателните установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК в обем от 3/4 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори *** и ***, тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС; обезсилил е първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без уважение акцесорен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК – за отмяна на констативен нотариален акт № 21, том І, нот. д. № 27/30.01.1998 г., издаден на А. Ю. Х., за размера от 3/60 ид.ч. от процесните имоти, и е прекратил производството по делото.

Окръжен съд – Добрич е съобразил, че първоинстанционното решение е постановено по предявени от А. Й. М. срещу Н. А. Ю., С. С. М., С. С. А., З. Ю. Ю., С. А. Д., Н. Л. Ю., С. М.

А., Г. М. А., С. А. С. и А. Б. Б. установителни претенции, основани на твърдения, че страните са наследници по закон на Ю. Х. О.. ОСЗ възстановила на наследниците с решение № 19/12.12.1994 г. правото на собственост върху земеделски имоти в землището на [населено място], общ. Т.: ниви с площи от по 48.016 дка и 33.508 дка, и лозе с площ от 1.500 дка. А. Ю. Х., наследодател на ответниците, се снабдил на 30.01.1998 г. с нотариален акт, констатиращ несъответно на действителното правно положение правата му на собственост върху земеделските имоти, въз основа на представено удостоверение за наследници с невярно съдържание, в което бил вписан като единствен наследник на Ю. Х. О.. Друг наследник - А. Д. А., също се снабдила на 15.01.2014 г. с нотариален акт за собственост за една от нивите - тази с площ от 48.005 дка, и впоследствие я отчуждила с договор от 21.02.2014 г. на Г. И. М.. Ответниците предявили иск срещу посочените лица за собственост и с влязло в сила съдебно решение по в. гр. д. № 641/2016 г. Добричкият окръжен съд ги признал за собственици на 1/4 ид.ч. от посочената нива по съображения, че са наследници на Ю. Х. О., който имал четири деца. Ответниците неоснователно владеели нивата от 33.508 дка и лозето с площ от 1.500 дка, собственост на общия им наследодател Ю. Х. О.. Тъй като правото на собственост на ищцата се оспорвало от ответниците, налице бил правен интерес тя да предяви иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за да установи правата си, както и отрицателен установителен иск за отричане правата на ответниците, тъй като не било без значение кой е титулярят на правото на собственост и каква е квотата на всяка от страните в съпритежанието на вещното право, определяща упражняването на правомощията, произтичащи от съсобствеността, свързани с използването, управлението и разпореждането с общата вещ. С оглед на горното ищцата е отправила искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че тя е собственик на 3/60 ид.ч. от нива с площ от 33.508 дка, с идентификатор *** и на 3/60 ид.ч. от лозе с площ от 1.500 дка, с идентификатор *** (подробно описани по-горе), както и да бъде признато за установено по отношение на страните, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.ч. от нива с площ от 33.508 дка, с идентификатор *** и на 3/4 ид.ч. от лозе с площ от 1.500 дка, с идентификатор ***, тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС. Заявен е и акцесорен иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, да бъде отменен констативен нотариален 2 акт № 21, том І, нот. д. № 27/30.01.1998 г., издаден на А. Ю. Х., за размера от 3/60 ид.ч. от процесните имоти. От своя страна, ответниците са оспорили исковете с твърдения, че А. Ю.

Х. О. е единственият наследник на Ю. Х. О.; наследодателят им бил установил самостоятелно владение върху земеделски имоти с площ от 58 дка, предадено му от неговия баща още преди колективизацията, владяни от тях след смъртта му и понастоящем, поради което спорните земеделски имоти били обект на тяхно притежание по наследство и давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

Окръжен съд - Добрич е констатирал пороци на първоинстанционното решение, обуславящи отчасти недопустимостта му.

На първо място, съдът е посочил, че е недопустимо самостоятелното предявяване на иск по чл. 537, ал. 2 ГПК, тъй като отмяната на издадения в охранително производство нотариален акт се явява изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право. На второ място, въззивният съдебен състав е изложил, че в диспозитива съдът може да се произнася само по тези възражения, по които се формира сила на пресъдено нещо и доколкото са надлежно заявени; фактическите и правни изводи на съда във връзка с възраженията на ответниците трябва да намерят израз в мотивите на съдебния акт, като обуславящи изхода по спора. Визирал е, че в мотивите на решението си Районен съд – Тервел е счел, че ищцата се явява наследник на една от дъщерите на общия наследодател, а именно Ф. Ю. М., а за основателността на предявените от нея искове, преди всичко, следва да прецени основателността на направеното от ответниците възражение за придобивна давност по отношение на процесните имоти, тъй като това възражение се явява обуславящо за изхода на спора. Въз основа на извод, че възражението е основателно, районният съд е постановил решение за отхвърляне на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, като недопустимо е отразил в дикпозитива му, че исковете се отхвърлят, тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.

За да намери въззивната жалба неоснователна, Окръжен съд – Добрич е приел следното:

С решение № 19/12.12.1994 г. Поземлена комисия - гр. Тервел е възстановила правото на собственост на наследниците на Ю. Х. О. съгласно плана за земеразделяне в землището на [населено място], общ. Т. на земеделски имоти, както следва: лозе от 1.500 дка, IV категория, имот № *; нива от 33.500 дка, IV категория, имот № * и нива от 48.005 дка, III категория, имот № *. Въз основа на приложените към молба на А. Ю. Х. писмени доказателства (решение по чл. 19 ППЗПЗЗ по преписка № 3896, скици и протокол за въвод) и на основание чл. 483 ГПК (отм.), по силата на нотариален акт № 21, т. І, дело № 27/1998 г. на нотариус Д.

П. наследникът на Ю. Х. О. - А. Ю. Х., е бил признат за собственик на земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], общ. Т.: лозе от 1.500 дка, IV категория, имот № *; нива от 33.506 дка, IV категория, имот № * и нива от 48.003 дка, III категория, имот № *, т.е. нотариалният акт не е издаден по обстоятелствена проверка, както счита А. М.. Не е спорно между страните и се установява от доказателствата, че имотите са били заснети по КККР, одобрени със заповед № РД-18-1343/25.07.2018 г., като поземлени имоти с идентификатори *** и ***. С нотариален акт № 25, т. І, рег. № 131, д. № 20/2014 г. на 3 нотариус Д. П., А. Д. А. (Х. Д.), на основание чл. 587 ГПК е била призната за собственик по давностно владение и наследство на нива от 48.005 дка, съставляваща имот № *, ІІІ категория, в местността „К.“, землището на [населено място], [община]. С договор от 21.02.2014 г., сключен с нот. акт № 127, т. І, рег. № 478, д. № 101/2014 г. на нотариус Д. П., А.

Д. А. (Х. Д.) е продала на Г. И. М. нива от 48.005 дка, съставляваща имот № *, ІІІ категория в местността „К.“, землището на [населено място], [община]. Спорният земеделски имот нива с площ от 33.506 дка, е бил заявяван за ползване за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. от ЕТ „Спас Петров-Димитрина Петрова“, а лозето с площ от 1.500 дка за посочените стопански години не е било заявявано по чл. 70, ал. 1, не е било декларирано по чл. 69 ППЗСПЗЗ и не е било обект на споразумение по чл. 37в ЗСПЗЗ - така писмо от 03.12.2018 г. на Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич. Към писмото е приложено удостоверение за наследници изх. № 07/13.01.2014 г. на кметството на [населено място] на починалия на 21.05.1998 г. А. Ю. Х. и сключените от неговите наследници М. А.

Ю. и Н. А. Ю. договори за наем с едноличния търговец за посочените стопански години.

Съдът е посочил, че във връзка със спора между страните относно кръга на наследниците на Ю. Х. О., страните са ангажирали множество доказателства, както следва:

В удостоверение за наследници № 112/06.10.1997 г. на кметството на [населено място], общ.

Т., като наследник на родения на 03.02.1865 г. и починал през 1954 г. Ю. Х. О. е посочен единствено неговият син А. Ю. Х.. Удостоверение с такова съдържание, под № 27/01.11.2022 г., е било издадено и в хода на производството. Ответниците по делото са наследници на починалия на 21.05.1998 г. А. Ю. Х.. В удостоверение за наследници № 48/02.12.2019 г. на кметството на [населено място], общ. Т., като наследници на родения на 01.02.1861 г. и починал на 15.04.1953 г. Ю. Х. О. са посочени петте му деца: А. Ю. Х., Ф. Ю. М., А. Ю. А., А. Ю. и Е. Ю., като за последните три дъщери е посочено, че постоянните им адреси са в Република Турция, а за последните две не е отразена дата на смърт и наследници по правилото на чл. 12 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. В това удостоверение ищцата по делото е посочена като низходяща на Ф. Ю. М., род. 10.05.1897 г., поч. 1969 г. Съгласно издадения от Народен съвет на [населено място] акт за смърт № 7, регистър на населението т. І, стр. 30, Ф. Ю. М., род. 10.05.1892 г., дъщеря на Ю. М. и на А. М., е починала на 14.03.1970 г. Представен е и смъртният акт на А. Ю. А., поч. на 24.07.1984 г., с отразени данни за починали родители: баща Ю. и майка А.. За дъщерята А. Ю. А. е приложена справка от НБД „Население“ от 26.11.2019 г., в която е посочено, че родителите й са починали, но не са отразени техните имена. В административната преписка № 3896/03.08.1991 г. за възстановяване на земеделските земи се съдържа служебна бележка от 20.05.1993 г., издадена от кметството на [населено място], с вписани неясно данни за много обстоятелства: представителство на собственик, притежаващ земеделски земи, вписани в емлячния регистър, подадено заявление за възстановяване, извършвани разпоредителни сделки, предоставяне на наследство, както и посочване кои са наследниците на Ю. Х. О.: А. Ю. Х., Ф. Ю. Х. и още две наследници (без имена). Ф. Ю. Х. била съпруга на Ю. М. М.. Приложени по преписката са и удостоверение за наследници № 39/07.10.1991 г. на кметството на [населено място] на 4