Акт от 15.06.2020, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 742/2019
- Подписан
- 15.06.2020
- В сила
- 16.03.2021
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.226, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137, ал.1, т.1, б."г" · Закон за устройство на територията
- чл.178, ал.5 · Закон за устройство на територията
- чл.219, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл.221, ал.1, изр.първо · Закон за устройство на територията
- чл.222, ал.1, т.6 и т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.222, ал.1, т.6 и т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.56, ал.1 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.31 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.38 · Закон за устройство на територията
- § 5, т.80 · Закон за устройство на територията
- чл.2, ал.4, т.1 · Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи
- чл.2, ал.4, т.1, б."д" · Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи
- § 3, т.6 · Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ гр.Русе, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, I-ви състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 742 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.226, ал.1 вр.чл.145 и сл. от АПК вр. чл.219, ал.1 от ЗУТ.
С решение №
15758/20.11.2019 г., постановено по адм.д. № 3451/2019 г. по описа на ВАС – Второ отделение, е отменено решение № 47/09.01.2019 г., постановено по адм.д. № 387/2018 г. по описа на Административен съд – Русе, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при спазване на дадените с касационното решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
В изпълнение на дадените указания, при съобразяване и на мотивите на решение № 16917/11.12.2019 г., постановено по адм.д. № 3819/2019 г. по описа на ВАС – Второ отделение, което касае същото съоръжение – „пълначна станция за транспортируемо оборудване под налагане“, съдът е назначил допълнителна комплексна съдебна техническа експертиза и е събрал писмени доказателства за изясняване на спорните обстоятелства по делото. Те се свеждат до това дали посоченото съоръжение, ползването и достъпът до което е забранен с оспорената заповед № ДК-19-Р-01/19.07.2018 г., издадена от началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Русе при РДНСК – Северен централен район, представлява строеж или е преместваем обект по критериите, визирани в § 5, т.80 от ДР на ЗУТ (в приложимата редакция преди изм. с ДВ бр.25 от 2019 г.) и чл.56, ал.1 от ЗУТ (в приложимата му редакция към ДВ бр.82 от 2012 г.), съответно ако то представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, дали същият е от първа категория, както е посочено в заповедта – на основание чл.137, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗУТ и чл.2, ал.4, т.1, б.“а“ и б.“в“ от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
В хода на устните състезания жалбоподателят „Лео газ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи, че начинът на закрепване на навесите, под които са поставени отделните модули от пълначната станция, по никакъв начин не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на терена, върху който те са монтирани (съществуваща бетонова настилка), а самите модули са само поставени върху него. Поддържа, че пълначната станция е с търговско предназначение и служи за съхранението и последващата продажба на технически газове (кислород и въглероден двуокис), а не за тяхното производство, който елемент следва да е кумулативно налице, за да бъде счетена тя за строеж от първа категория съгласно чл.2, ал.4, т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. Възразява, че физическите и химически свойства на тези газове са такива, че те не създават опасност от взрив и не са пожароопасни. Сочи, че обектите по т.144, in fine от Приложение № 1 към чл.2, ал.13 към Наредба № 1 от 30.07.2003 г., обозначени като „пунктове за пълнене на газ“, които законът третира като строежи първа категория, са единствено такива, които боравят с енергийни газове, с каквито процесната пълначна станция не работи. Поддържа, че щом законът не третира това съоръжение като строеж, то този извод не може да бъде направен въз основа на подзаконов нормативен акт и конкретно въз основа на чл.254, ал.1 и ал.2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане (НУБЕТНСН), която изисква и за обектите по чл.2, т.7 от същата, т.е. за пълначните станции за сгъстени, втечнени и разтворени под налягане газове, да е налице заверен от органите по технически надзор инвестиционен проект. По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта. Претендира присъждането на направените деловодни разноски, включително тези при първоначалното разглеждане на делото и в производството пред ВАС.
Ответникът по жалбата – началникът на РО НСК – Русе при РДНСК – СЦР, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като неоснователна. В представената писмена защита и в хода на устните състезания поддържа тезата, че щом, съгласно чл.254, ал.1 и ал.2 от НУБЕТНСН, за процесното съоръжение е предвидено заверяването на инвестиционен проект, който да отговаря на изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, то същото съставлява строеж. Заявява, че липсва законово основание да се счита, че праговата стойност от 0,07 МРа по чл.2, ал.4, т.1, б.“а“ от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. се отнася само до т.нар. енергийни газове и не включва и техническите газове, с които работи пълначната станция, съответно че под „пунктове за пълнене с газ“ по смисъла на т.144 от Приложение № 1 към наредбата следва да се разбират само онези обекти, които работят с енергийни газове.
Сочи, че обстоятелството, че един строеж е поднадзорен и на друг държавен орган, в лицето на ГД „ИДТН“, не води до извода, че той не представлява строеж, а напротив – обосновава по-високата категория на строежа. Твърди, че преценката дали пълначната станция е строеж или не следва да се извършва като тя се разглежда в нейната технологична цялост, а не като сбор от съставните й компоненти.
По тези и по останалите подробно изложени в писмената защита съображения счита жалбата неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази дадените от Върховния административен съд задължителни указания, доводите на страните и извърши служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че процесната пълначна станция е разположена в част от УПИ LI по вътрешнорегулационния план на ТМ АД, с адрес гр.Русе, бул.“Тутракан“ № 100, който имот жалбоподателят ползва по силата на договор за наем от 05.04.2011 г., сключен с наемодателя „ТМ Технолоджи“ АД. Станцията включва два подобекта – инсталация за пълнене на течен въглероден двуокис в бутилки и инсталация за пълнене на бутилки с кислород под налягане. Според заключението на вещите лица по допълнителната техническа експертиза, включващо подробно и онагледено със снимки описание на вида и разположението на отделните модули от двете станции, цялото тяхно оборудване – резервоари, система от изпарители, кантари и др. е поставено върху съществуващата бетонова настилка в посочения имот и по никакъв начин не е прикрепено към нея, поради което във всеки един момент то може да бъде транспортирано на друго място без това да доведе до увреждане на настилката. Вещите лица са установили, че единствено металните навеси в двора, чието предназначение е да предпазват модулите от двете станции от неблагоприятните атмосферни условия, са присъединени към терена посредством заваряването им към забити в настилката чопове от арматурно желязо или са монтирани посредством болтове. Навесът, под който се намира инсталацията за пълнене на кислород, е поставен върху дървени трупчета. В съдебно заседание от 14.05.2020 г. вещото лице К. е пояснила, че липсват технически затруднения заварките в основата на носещите колони на навесите да бъдат прерязани с ъглошлайф като по този начин те могат да бъдат отделени от терена, както и че забиването на чоповете, само по себе си, не намаля, а е от естество дори да увеличи якостта на бетоновата настилка. Посочила е, че тези навеси не са част от оборудването на пълначната станция, тъй като тя може да функционира и без тях. Отделните модули на двете станции (за кислород и въглероден двуокис) са свързани помежду си посредством лесни за монтаж и демонтаж тръби и маркучи и тяхното разкачване и преместване на друго място не представлява техническа трудност.
Тези констатации на вещите лица потвърждават обстоятелствата, установени от вещото лице по техническата експертиза, назначена при предходното разглеждане на делото. В заключението на това вещо лице е посочено, че пълначната станция не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, тъй като част от нейните елементи не са прикрепени към съществуващата стоманобетонова настилка, а друга част (навесите) са „анкерирани“ към настилката посредством чопове, забити в нея и заварени („прикапани“) към метални планки на колоните. Посочено е, че пълначната станция се състои от отделни части, които могат да се демонтират без те да се разрушават или чупят. Констатациите за начините на поставяне на резервоарите върху бетоновата настилка и прикрепването на навесите към нея също са онагледени със снимки.
От представените писмени доказателства – договори за доставка на технически газове, сключени между жалбоподателя и негови клиенти, и от заключението на вещите лица по допълнителната експертиза е видно, че пълначната станция е съоръжение, което се използва с търговско предназначение. Жалбоподателят закупува от своя доставчик – „Месер България“ ЕООД, технически газове, които пълни в бутилки и продава на дребно. Вещите лица са категорични, а това не се и оспорва от ответника по жалбата, че производство на газове на площадката не се извършва.
При това положение съдът намира, че процесното съоръжение, описано в оспорената заповед като „пълначна станция за транспортируемо оборудване под налягане“ представлява не строеж, а преместваем обект. Дефиницията на понятието „строеж“ се съдържа в § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Изброяването в тази разпоредба е примерно, а не изчерпателно. Тук следва да се отбележи, че процесната пълначна станция не е съоръжение на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т.31 от ДР на ЗУТ и по – конкретно на газоснабдяването, тъй като не е част от газоразпределителната мрежа по Раздел IХ „Газоснабдяване“ от Глава четвърта „Мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура“ от ЗУТ, която мрежа има за цел снабдяването с природен газ. Следователно, дали процесната пълначна станция е строеж или не, зависи от отговора на въпроса дали тя има качеството на преместваем обект, т.е. на обект, различен от строеж.
От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че предназначението й е за развиване на търговска дейност – продажба на технически газове на дребно, която дейност попада в обхвата на чл.56, ал.1 от ЗУТ (в приложимата му редакция към ДВ бр.82 от 2012 г.). Установява се също, че всички модули от пълначната станция, без изключение, не са свързани по никакъв начин с терена, а са само поставени и стоят върху него свободно под тежестта си. От друга страна навесите не са част от самата пълначна станция, доколкото посредством тях не се осъществява нейната основна функция по съхранение, преминаване от течно към газообразно агрегатно състояние на техническите газове и пълненето им в бутилки под налягане. Това става ясно и от текста на чл.90, ал.1 от НУБЕТНСН, който предвижда, че съдовете под налягане трябва да се разполагат на открито или под навес. Наличието на подобна алтернатива показва, че навесът не е неразделна част от пълначната станция като съоръжение по чл.2, т.7 от НУБЕТНСН, а има само обслужващо значение, доколкото предпазва модулите на същата от въздействието на неблагоприятните атмосферни условия (дъжд, сняг), които биха довели до по-бързата им корозия. Дори и да се приеме, че навесите са част от цялата пълначна станция, то същите са прикрепени към терена посредством локално заваряване към метални чопове, забити в бетоновата настилка. Тези чопове, видно от допълнителното заключение, могат да бъдат прекъснати чрез срязване на заварката без каквито и да било трудности като по този начин навесите бъдат отделени от повърхността без да губят своята индивидуалност и предназначение и без да се променя субстанцията на терена, от който се отделят те. На още по-голямо основание това важи за двете станции за пълнене на въглероден двуокис и кислород, които се състоят от отделни модули, свързани с лесни за монтаж и демонтаж маркучи и тръби. Следователно, касае се не до строеж, а до преместваем обект по дефиницията на § 5, т.80 от ДР на ЗУТ и чл.56, ал.1 от ЗУТ, в приложимите им редакции.
Разпечатката съдържа 23 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1c7bcb02-8381-44f0-8252-15f0ed737f33