Решение № 716 от 02.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 716 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500244 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК /въззивно обжалване/.

Подадена е въззивна жалба от ЧСИ В. М., ответник пред СГС , срещу решение № 5996 от 04.11.2024 г., постановено от СГС, ГО, I-9 състав по гр.д.

№ 13031 по описа за 2022 г., с което е уважен /частично/ предявеният от ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК Олимпик-клон България“ КЧТ, срещу въззивницата/ответник, иск по чл.441 ГПК вр. с чл. 45 ЗЗД.

Във въззивната жалба се развиват доводи за недопустимост на така постановеното от СГС, решение; липсвали доказателства за надлежното упражняване на правото на иск. Не било установено и приложимото право.

Следвало да се вземе предвид, че се касае до дружество, което е регистрирано в Р Кипър по кипърското законодателство, както и, че дружеството било обявено в несъстоятелност. Решението било и неправилно, тъй като към датите на образуване на трите процесни изп.дела налагането на запор на вземанията на длъжника, като изпълнителен способ, било допустимо и 1 законосъобразно. Съдът приемал, че след 30.07.2019 г., когато вече приложение намирало кипърското право, поддържането на запорите било незаконосъобразно поради несъобразяване на кипърския закон. СГС, обаче, не бил установил съдържанието на правото на Р Кипър въз основа на способите, предвидени в чл.43, ал.1 КМЧП. Това представлявало нарушение на чл.44, ал.1 от КМЧП. Сочи, че обстоятелствата, които СГС бил приел за общоизвестни- за откриване производството по ликвидация/принудителна съдебна ликвидация поради неплатежоспособност /несъстоятелност/, както и назначаване на постоянни ликвидатори /синдици/, не били такива, защото същите ставали известни с вписването по арг. от чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, т.е. в случая – от 26.09.2019 г. Позовава се на приетото в определение № 95/04.05.2020 г. по т.д. № 1745/2019 г. на ВКС, ТК, Второ ТО и др. Липсвало задължение за ЧСИ за вдигане на наложените запори по дела, образувани срещу дружество по отношение на което е открито производство по несъстоятелност или ликвидация, нито задължение за прекратяване на изп.производства. В случая било налице решение от 13.01.2021 по ч.гр.д.№ 14068 по описа за 2020 г. на СГС по жалба на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър,чрез клона му в Р България, против разпореждане на ЧСИ М. за оставяне без уважение искането за прекратяване на изп.дело № 602/2019 г., с което решение СГС бил потвърдил разпореждането на ЧСИ М., както и решението от 25.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 13230 по описа за 2020 г. на СГС, с което била оставена без уважение жалбата на ЗК „Олимпик“ АД, Кипър,чрез клона му в Р България, против разпореждането на ЧСИ, съдържащо отказ да се прекрати изп.дело № 1395 по описа за 2019 г. Това означавало, че законосъобразността на извършените действия на

ЧСИ е потвърдена съдебно.

Първоинстанционният съд изобщо не бил обсъдил правните последици от тези две съдебни решения макар да ги бил цитирал в мотивите си. Намира, че това представлява процесуално нарушение по чл.12 и чл.236, ал.2 ГПК. Сочи, че едва с решение от 21.06.2022 г. по гр.д.№ 14067 по описа за 2020 г. било отменено разпореждането й за прекратяване на производството по изп.дело № 1530 по описа за 2019 г. и то на основание чл.433, ал.1,т.5 от ГПК. В изпълнение на това съдебно решение ЧСИ била прекратила изп.дело № 1530/2019 г. и вдигнала наложените запори. Липсвали незаконосъобразни действия на ЧСИ. Сочи, че по арг. от чл.29 КМЧП, ЧСИ разглеждал делата по българското право и това право правилно било приложено. Че приложение 2 намира българското право било прието и в горецитираните решения на СГС.

Липсвала и причинната връзка между налагането на запорите и невъзможността ищеца да оперира с паричните си средства в „Юробанк България“ АД. Следвало да се вземе предвид, че срещу дружеството-ищец, чрез клона му в Р България, били наложени над 100 запора и то преди 04.04.2019 г. Разбирането на СГС, че всички СИ, наложили запори са деликвенти по смисъла на чл.53 ЗЗД и отговарят солидарно било неправилно; следвало да се вземе предвид поредността на запорите. Липсвала и причинноследствена връзка между запора и претендираните от ищеца, вреди. Налице било бездействие от страна на ликвидатора. От самия ищец било представено удостоверение от 16.12.2022 г., от което било видно, че е налице сметка върху която не били наложени запори и били получавани плащания през процесния период на обща стойност от 724 999,99 лв. Това също не било обсъдено от първоинстанционния съд и представлявало процесуално нарушение. Следвало да се вземе предвид, че не се касае до обезпечителни запори, а до изпълнителни такива. Приложение намирало правилото на чл.508, ал.3 ГПК и отговорността била не на ЧСИ, а на Банката. Паричните средства, върху които били наложени запорите се намирали в банката, т.е. оставали част от ищцовото имущество. Тези парични средства не можели да бъдат използвани за търговската дейност на дружеството, тъй като дружеството било в несъстоятелност. Затова дружеството-ищец не можело да търпи и пропуснати ползи. Затова не били налице предпоставките на чл.45, ал.1 ЗЗД за уважаване на ищцовите претенции. Неправилно бил определен и размерът на вредите по реда на чл.86, ал.1 ЗЗД. Цитираната от СГС съдебна практика била неприложима до конкретния казус. Следователно неправилно бил приложен и материалния закон.

Иска се от настоящата инстанция да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната му част или ако приеме, че съдебния акт е допустим, да го отмени като неправилен и да се произнесе по същество като отхвърли ищцовите претенции. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца /пред СГС/- ЗК „Олимпик“ АД, чрез ЗК Олимпик-клон България“ КЧТ, въззиваем пред настоящата инстанция. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и допустимост и правилност на така постановеното съдебно решение.

Счита, че не са допуснати сочените от въззивницата нарушения на 3 материалния и процесуален закон. Исковата молба била подадена от надлежен процесуален представител. За неоснователни намира доводите на въззивницата, че съдът не бил установил приложимото право. Релевантните разпоредби на кипърското право били представени по делото с легализиран превод на български език. Затова не следвало да се уважава особеното искане на въззивницата, а освен това въпросите били хипотетично зададени. В хода на производството ответната страна била изложила хипотетични разсъждения и не представила доказателства, нито била направила доказателствени искания по тези въпроси. Претенцията му била доказана. А изложените във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението на СГС били неоснователни и не съответствали на събраните по делото писмени доказателства, вкл. съдебни актове. Цитираните такива били неотносими при съобразяване с предмета на спора. Доводите на въззивницата не съответствали на извършените от дружеството-ищец процесуални действия в хода на изпълнителното производство, както и на самите действия на ответницата/ЧСИ. Установена била забава на ЧСИ при вдигането на запорите.

Цитираните от ЧСИ други запори били вдигнати в периода от 2019-2021 г.Установени били вредите, както и причинно-следствената връзка.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД- трето лице-помагач на страната на ответника, в който се изразява становище за основателност на въззивната жалба и направените искания по доказателствата. Сочи, че правните изводи на СГС били изградени при непълнота на доказателствата, както и при неправилна преценка на тези, които са събрани. Счита, че по делото не били доказани предпоставките за уважаване на претенцията по чл.45 ЗЗД. Присъединява се към изложените от въззивницата доводи в тази връзка. По делото по безспорен начин се установило, че изпълнение на запорите не е налице, защото запорираните суми не били преведени по сметката на ЧСИ. Сочи, че визираното в решението писмо на КФН от 23.08.2018 г. липсвало като доказателство по делото. Именно посоченото решение на КФН щяло да установи, че ищцовото дружество не разполага с правото да претендира вреди, каквито са процесните, а именно размерите на законната лихва върху сумите на наложените запори. Този пропуск следвало да се отстрани във въззивното производство, но доказателствено искане за събиране на това писмо не се 4 прави. По делото не било установено и кой е първият запор, който всъщност е създал невъзможността за опериране със средствата по сметката. Неправилно СГС бил приел, че е без значение кои по ред са процесните запори като в тази връзка не били събирани доказателства. Неправилни били изводите на СГС, че е доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между действията/бездействията на ЧСИ и настъпилите вреди. Неправилно, необосновано и незаконосъобразно съдът бил приел, че вредата е съизмерима със законната лихва върху сумата за периода на запора. Следвало вредите да бъдат установени като претърпени с конкретните им изражения, още повече, че се касаело до дружество в несъстоятелност. Липсвало проведено пълно и главно доказване.

По допустимостта на въззивната жалба:

Препис от обжалваното решение е връчен на въззивницата на 07.11.2024 г. Въззивната жалба е подадена на 21.11. 2024 г. /по пощата/.

Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото доказателства приема следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че в обжалваната му част първоинстанционното решение е валидно и допустимо:

Съгласно разясненията дадени в решение № 24 от 16.05.2016 г. по гр. д.

№ 5335/2015 г. на ІІ г.о., процесуалната недопустимост на съдебното решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в рамките на предявения иск; процесуално недопустимо е и решението, с което 5 не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на твърденията на страните и доказаните факти /в т.ч. когато решението е произнесено по нередовна искова молба/, както и когато съдът е дал защита в обем по-голям от търсената т.е. в хипотезите на свръхпетитум.

Съдът е сезиран с иск по чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД.

Не се спори по делото, а и обществено известен факт е, че по отношение на Застрахователна компания „Олимпик“ АД е открито производство по несъстоятелност. Този факт беше обявен от редица медии в страната, както и дълго коментиран с оглед на това дали КФН е изпълнила правомощията си по закон, както и дали ще бъдат овъзмездени ползвателите на застрахователни услуги на това дружество в страната, чрез неговия клон.

Решението на Районния съд на гр.Никозия, Кипър, с което е открито производство по ликвидация на Застрахователна компания „Олимпик“ АД е публикувано на 23.08.2019 г. в официалния вестник на Р Кипър, видно от документа на л.77 от първоинстанционното производство.

Фактът на откриване на производство по несъстоятелност освен, че е обществено известен, се установява и от решението от 30.07.2019 г., което е постановено по искане №656/2018 г. по описа на Окръжен съд в Никозия, Кипър. Именно с това решение е открито производство по несъстоятелност на чуждестранния търговец Застрахователна компания „Олимпик“ АД.