Решение № 640 от 10.04.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 640 гр. Велико Търново, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110102099 по описа за 2023 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД , чл. 86 от ЗЗД

Производството е образувано по искова молба на „Медик-Консулт“ ООД, гр.Лясковец, чрез пълномощник адв.М. от ВТАК срещу П. Ц. П., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземания на ищеца за сумата от 6500 лева главница по договор за заем от 11.07.2018 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане и за сумата от 2198,45 лева лихва за забава от 1.10.2018г. до 10.04.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1079/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.

Ищецът твърди, че на 11.07.2018 г. превел по сметка на ответника сумата от 6500 лева, която по уговорки на страните дал в заем със срок на погасяване до 30.09.2018 г. Сочи, че на падежа сумата не била върната, поради което отправил нотариална покана, получена на 10.08.2021 г., но плащане не последвало. Твърди, че въпреки обещанията на ответника същият не само, че не върнал сумата, а и завел множество изпълнителни дела срещу ищеца във връзка с водени между тях гражданско-правни спорове. Излага, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, 1 но срещу издадената заповед по ч.гр.д.№ 1079/23 г. на ВТРС длъжникът депозирал възражение, поради което предявява иск за установяване дължимостта на вземането. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК поддържа исковите претенции. Претендира разноски.

Ответникът П. Ц. П. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции, като неоснователни. Навежда, че ищецът не е конкретизирал от какво произтичат претенциите му, като в случай, че същият претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение по чл.79,ал.1 от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва сключването на договор за паричен заем между страните, като твърди, че такъв договор няма, не са правени уговорки за дължими лихви и за падеж на изпълнение. Твърди, че е заплатил с лични средства всички дължими такси по водени изпълнителни производства пред ЧСИ Д.Колева и че не е получил нито тях, нито дължимите му адвокатски хонорари. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по претенцията за заплащане на обезщетение по неизпълнен договор, както и по акцесорните претенции за лихва за забава.

Твърди, че ищецът е признал извънсъдебно, че всички такси по заповедното и изпълнително производство са платени от него, че не е издавал документи и че не е заплащал адвокатски хонорари. Прави възражение за прихващане между исковата претенция и дължимите му суми от 9320 лева за неплатени адвокатски хонорари и държавни такси по изброените дела. Твърди, че сумата от 6500 лева представлява връщане на ищеца към ответника на суми за невъзстановените заплатени с лични негови средства / на ответника/ такси и неплатени адвокатски хонорари по водените дела от ответника, в качеството му на адвокат на ищеца.

Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и претендира разноски. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С писмено становище заявява неоснователност на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

По ч.гр.д.№ 1079/2023 г. по описа на ВТРС е издадена заповед за изпълнение № 475/24.04.2023 г. в полза на „Медик -Консулт“ ООД, гр.Лясковец за сумата от 6500 лева главница по договор за паричен заем, предоставен на П. Ц. П. на 11.07.2018 г. със срок на погасяване -30.09.2018 г. ;

2 сумата от 2198,45 лева –лихва за периода от 1.10.2018 г. до 10.04.2023 г. , ведно със законна лихва върху главницата от 10.04.2023 г. –подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски за заплатена ДТ от 169 лева и 450 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото е прието платежно нареждане от 11.07.2018 г., видно от което „Медик-Консулт“ ООД е наредил по сметка в „*** АД на получателя адв.П.

Ц. П. сумата от 6500 лева. Като основание за превода е посочен – заем до 30.09.2018 г. Сумата е постъпила по *** физ.лица с титуляр П. Ц. П., което се установява от приложените извлечения, находящи се в приетия заверен препис от материалите по ДП № ЗМ-308/22 г. на ОД МВР В.Търново.

Приети като доказателства са нотариална покана от ищеца до ответника от 28.07.2021 г. , връчена на 10.08.2021 г. , с която е предоставен 14-дневен срок от получаването и за доброволно изпълнение на задължението по договора за заем с падеж 30.09.2018 г., ведно с натрупаната лихва. В производството са вложени гр.д.№ 3094/21 г.; 3093/21 г.; 3101/21 г.; 3098/21 г. 3099/21 г.;

3095/21 г.; 3100/21 г. и 3092/21 г., всички по описа на ВТРС, водени между същите страни във връзка с претенции , свързани с отношенията им по повод възложено от ищеца на ответника процесуално представителство по образувани заповедни производства пред ГОРС, впоследствие и по образувани изпълнителни дела пред ЧСИ Д.Колева. Приобщени са издадените въз основа на съдебните решения изпълнителни листи в полза на ответника П. Ц. П., с които ищецът „Медик-Консулт“ ООД е осъден да заплати на ответника присъдените му по делата разноски съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции, както и покани за доброволно изпълнение и постановления по образуваните въз основа на тези изп.листи изп.дела с взискател П. Ц. П. и длъжник „Медик-Консулт“ ООД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е постъпило възражение. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага установяване наличието на валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът има качеството 3 кредитор, а ответната страна качеството длъжник, изправността на кредитора по договора, основанията, на които претендира вземането, както и неговия размер.

Според разпоредбата на чл. 240,ал.1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещ от същия вид, количество и качество. По правната си характеристика договорът за заем е неформален, реален, комутативен – правните последици настъпват с предаването на паричната сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщането и в дадения размер. Договорът се счита сключен при постигането на съгласие между страните и предаването на заетата сума. При реалния характер на договора предоставянето на заетата сума с поемането на задължение за нейното връщане е съществен елемент от договора, подлежащ на доказване. Изхождайки от горното съдът е разпределил доказателствената тежест между страните- ищецът следваше да установи пълно и главно наличието на облигационно правоотношение между страните, основано на сключен договор за заем със съществените му елементи, както и изправността си по договора- реалното предаване на уговорената парична сума на заемателя срещу насрещното му задължение за връщането и по начина и сроковете, уговорени между тях. От своя страна ответникът следваше да установи наведените възражения, които изключват ангажиране на отговорността му спрямо ищеца по процесния договор за заем, вкл. възражението за прихващане и за изтекла погасителна давност. В конкретния случай ищецът твърди, че между страните било постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на сумата от 6500 лева за временно безвъзмездно ползване, срещу задължението ответникът да я върне до 30.09.2018 г. Твърди постигнато съгласие за заплащане на лихва за забава в размер на 6% на година при неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума в уговорения срок. Ответникът оспорва сключването на писмен договор за заем за сумата от 6500 лева, както и договорка за срокове за изпълнение или лихви в определен размер и прави възражение за прихващане със сумата от 9320 лева, представляваща нецаплатени от ищеца към него суми за заплатени държавни такси за образувани заповедни производства пред ГОРС и изпълнителни дела пред ЧСИ Д.Колева, както и дължими за това и незаплатени адвокатски хонорари. В действителност по делото не се 4 твърди и няма представен писмен договор за заем, сключен между страните.

Въпреки това съдът счита, че релевантните по делото доказателства установяват наличието на неформален договор за заем между тях от 11.07.2018 г. , за сумата от 6500 лева със срок на погасяване на задължениетодо 30.09.2018 г. От приетото платежно нареждане, както и извлеченията от банковата сметка на ответника е видно, че на 11.07.2018 г. в 9:47 часа от сметка на ищеца „ Медик-Консулт“ ООД към сметка на ответника в „*** АД е наредена сумата от 6500 лева, като в платежното нареждане е посочено основание за превода- заем до 30.09.2018 г. С оглед доказания факт на реалното предаване на паричната сума, съдът приема валидно облигационно правоотношение между страните, основано именно на договор за заем, тъй като в цитирания документ ясно е посочено основанието, от което произтича наредената сума- заем. Посочен е и друг съществен елемент от договоранеговия срок на погасяване- до 30.09.2018 г. Следва да се отбележи още, че ответникът, който притежава необходимите правни познания, не е оспорил по никакъв начин посоченото основание , размер на сума и дата в платежния документ, което също косвено доказва постигнатото съгласие между двете страни. Няма и отговор на отправената от ищеца нотариална покана за връщане на заетата сума. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът доказа пълно и главно съществуващото между страните облигационно правоотношение, основано на договор за паричен заем, по който той, като заемодател е изправна страна. От своя страна ответникът, за който се доказа, че е заемополучател по този договор не представи доказателства за изпълнение на насрещното си задължение досежно погасяване на заема в срока до 30.09.2018 г. Възражението за погасяване на главното задължение по давност е неоснователно, тъй като вземането е станало изискуемо на 1.10.2018 г. и предвиденият в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок не е изтекъл до предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1079/2023 г. на ВТРС- 10.04.2023 г. Неоснователно е и направеното възражение за прихващане срещу сумата от 9320 лева, представляваща неплатени адвокатски хонорари и държавни такси по водени заповедни производства по ч. гр.д.№ 1199, № 1198, №1202, №1203, №1196, № 1201, № 1197 и №1200 , всички по описа на ГОРС за 2016 г. и изпълнителни производства № 1021,1022,1023,1024, 1063, 1064, 1065,1066, всички по описа на ЧСИ Д.Колева за 2016 г. от ответника в качеството му на 5 пълномощник на ищеца. Същите възражения от ответника са направени в производствата по гр.д.№ 3092/21 г. гр.д.№ 3100/21 г.; гр.д.№ 3095/21 г.; гр.д.

№ 3099/21 г. ; гр.д.№ 3098/21 г.; гр.д.№ 3101/21 г.; гр.д.№ 3094/21 г., г.д.№ 3094/21 г., всички по описа на ВТРС, като след признаване основателността на вземания на ответника срещу ищеца с влезли в сила съдебни решения по цитираните производства е извършено прихващане между страните за съответния размер. С оглед изложеното следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6500 лева главница по договор за паричен заем, предоставен на 11.07.2018 г. със срок на погасяване -30.09.2018 г. Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на заявлението- 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Що се отнася до претенцията за сумата от 2198,45 лева –лихва за периода от 1.10.2018 г. до 10.04.2023 г.: Излага се, че при сключването на договора за заем страните са уговорили лихва в размер на 6% на година, ако заемополучателят не погаси задължението си до 30.09.2018 г.