Определение № 585 от 09.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 585 гр. София, 09.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20258002104144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Н. И., подадена чрез процесуален представител адв. Р. Т. против решение № 161/01.07.2025г., постановено по в.гр.д. № 150/2025г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционно решение № 318/30.06.2023г. по гр.д. № 392/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и вместо него е постановено друго, с което по предявените от М. И. П. с ЕГН [ЕГН] срещу П. Н. И. с ЕГН [ЕГН] искове, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключеният на 30.09.2021г. между А. И. П., с ЕГН [ЕГН], п. на 21.11.2021г., като продавач и П. Н. И., като купувач договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с Нотариален акт № 163/2021г. по описа на нотариус П. К., рег. № ..., с предмет недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. .., ет. ..., ап. ...., представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ................. по КККР на гр. В. Търново, одобрени със Заповед № РД 18-86/19.09.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 79.49 кв.м., състоящ се от три самостоятелни стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и дрешник, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

.........................., под обекта:.........................9, над обекта: няма, заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 с площ 5.77 кв.м., както и 2.3739 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното на застроената площ право на строеж върху ПИ, за сумата 40 000 лева, която сума страните уговорили купувачът да заплати на продавача по банков път по банкова сметка на продавача на осем равни месечни вноски, както следва: сумата в размер на 5000 лв. в срок до 10.10.2021г.; 5000 лв. в срок до 10.11.2021г.; 5000 лв. в срок до 1

10.12.2021г.; 5000 лв. в срок до 10.01.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.02.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.03.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.04.2022г.; 5000 лв. в срок до 10.05.2022г., при запазено от продавача А. И. П. пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху 3/4 ид.ч. от имота, за съвместно упражняване с И. А. П., притежаващ право на ползване върху 1/4 ид.ч. от имота, съгласно Нотариален акт № ...../.........г. на Нотариус Д. Р., рег. № ....., поради неизпълнение на задължението на купувача П. Н. И. да заплати на продавача А. И. П. договорената продажна цена, както и на основание чл. 108 от ЗС е прието за установено по отношение на П. Н. И., че М. И. П., е собственик на описания недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. ...................... по КККР на гр. В. Търново на основание наследяване и П. Н. И. е осъдена да предаде на ищеца владението върху същия.

В жалбата се поддържат касационни основания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което е отправено искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените искови претенции да бъдат отхвърлени.

Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че уговореният между страните начин на плащане на продажната цена е по банкова сметка на продавача, като не е съобразил, че уговореният начин е „по банков път“ без да е конкретизирано къде точно да бъде платена сумата по договора. Счита, че изразът „плащане по банков път“ не винаги означава изрично, че парите трябва да се преведат само към сметка по банка и не включва единствено и само плащане по банкова сметка. Плащането по платежна сметка на кредитора – продавач, открита в „ИзиПей“ АД също се смята за извършено с постъпване на сумата по сметка на кредитора. Твърди, че дружеството „ИзиПей“ АД е лицензирано по реда на Закона за платежните услуги и платежните системи, а плащането е осъществено по конкретен IBAN. След като задължението е изпълнено чрез превод по IBAN на получателя в лицензирано дружество, това може да се приеме за валидно изпълнение, освен ако договорът не забранява такъв начин на плащане. А в договора такава забрана не е уговорена. Поддържа, че разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД не съдържа друго изискване освен, че задължението се счита за погасено със заверяване на сметката на кредитора. Обстоятелството, че след постъпване на част от сумите, чийто сбор формира уговорената цена на недвижимия имот по сметка на продавача, същите са изтеглени от него, с помощта на свидетеля И. П. И., счита че не е основание за извод за неизпълнение от купувача. Какви други действия са последвали след постъпване на сумата по сметка на кредитора, в т.ч. теглене в брой от сметката, са неотносими факти към изпълнението на задължението по договора за продажба на недвижим имот.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. И. П., чрез процесуален представител адв. С. Ш. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално 2 допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени и условията на чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

За да пристъпи към разглеждане на заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съобрази следното:

Въззивното решение е постановено в производство по чл. 294 от ГПК, при изпълнение на указанията, дадени с решение № 157/14.03.2025г. по гр.д. № 1743/2024г. на ВКС, III ГО.

В решението си въззивният съд приел за установени следните факти: ищецът М. И. П. е наследник по закон /син/ на И. А. П., починал на 31.03.2022г., който е наследил баща си А.

И. П., починал на 21.11.2021г.; последният с договор от 30.09.2021г. по НА № ..../.....г. на нотариус П. К. е продал на ответницата собствения си апартамент № ....в гр. В. Търново, на [улица], вх. ..., ет. ..., за сума 40 000 лв., която е уговорено да се плати от купувача „по банков път по банкова сметка на продавача“ на осем равни месечни вноски по 5000 лв., първата от които до 10.10.2021г., а последната до 10.05.2022г.; до сключване на сделката се е стигнало, след като продавачът е публикувал обява в местен вестник, че търси „тричленно семейство от В. Търново, до 34 години, без жилище, да ги подсигури с такова. Завещание“.

Според обясненията на купувачката П. И., дадени по пр.пр. № 8921/2021г. по описа на ВТРП, тя се свързала с продавача и се договорили да й прехвърли апартамента си „за доизглеждане“, но впоследствие, вероятно по съвет на адвокат, той поискал да се извърши покупко-продажба; понеже продавачът „не обичал банки и не разбирал от банкомати“, купувачката съдействала и открили на негово име сметка в „Изипей“, по която да бъде преведена сумата по сделката.

От приетите по делото платежни нареждания за преводи от сметката на купувачката П. Н.

И. в „ОББ“ АД, от отчета по сметка в „Изипей“ с титуляр продавача А. И. П., изготвена на 08.05.2022г., от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Й. А., от обясненията на ответницата в с.з. на 07.04.2023г. и от показанията на свидетеля И. П. И., приел за установено, че сума равна на уговорената продажна цена е постъпила по сметка на прехвърлителя в „Изипей“ АД /IBAN [банкова сметка]/, като последната вноска е била преведена от ответницата на 13.10.2021г.

От същата сметка е била изтеглена общата сума от 39 980 лв., като от отчета по сметка, на „Изипей“ са заплащани такси за операциите. Сумите, изтеглени на 11.10.2021г., на 12.10.2021г., на 19.10.2021г. и на 20.10.2021г., са от банкомат на „ПИБ“ АД в [населено място], [улица], МОЛ, ниво 2 и според заключението на съдебно-техническата експертиза, от записите на видеокамерата е установено лицето, извършило трансакциите. От извършен оглед на вещественото доказателство – компактдиск, по реда на чл. 204 от ГПК и обясненията на ответницата лицето на снимките е фактическият й съжител И. П. И., разпитан в качеството на свидетел по делото. От показанията му приел за установено, че съжителства с ответницата от 2016г.; сумите са теглени от него; А. И. П. държал картата, но 3 се притеснявал да не я блокира, поради което свидетелят му съдействал при тегленето на сумите. Поставял парите в чантата си и се прибирал вкъщи. В повечето случаи А. бил до него на банкомата и свидетелят му помагал, в други случаи изчаквал в колата. Изтеглените суми от банкомат са 30 000 лв., а другите 10 000 лв. А. ги взел от касата на „Изипей“ в присъствието на свидетеля. Не са изисквали от А. разписки за предадените пари.

За периодите 01.11.2021г. – 09.11.2021г. и 15.11.2021г. – 21.11.2021г. продавачът А. И. П. е бил хоспитализиран в „МОБАЛ д-р Ст. Черкезов“ АД – Велико Търново, Инфекциозно отделение. Починал е на 21.11.2021г.

Наследникът му И. А. П. подал тъжба до РП – Велико Търново с твърдения, че баща му А.

И. П. е бил измамен да прехвърли жилището си на чужди хора, по която била образувана преписка № 8921/2021г., както и че след смъртта му не е открил пари в апартамента. С Постановление от 05.05.2022г. на Прокурор в РП – В. Търново същата е прекратена и е отказано образуване на досъдебно производство. И. А. П. е починал на 31.03.2022г., когато ответницата установила владение върху имота.

При тези факти, за да уважи конститутивния иск въззивният съд от правна страна извел извод, че по делото не е доказано точно и добросъвестно по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗЗД изпълнение на задължението на ответницата като купувач на имота да заплати цената по уговорения в договора начин на плащане по банкова сметка на продавача, нито е доказано, че той е получил лично цената по сделката. Приел, че тежестта да докаже тези факти пада върху ответницата, но по спорния по делото факт пълно и главно доказване не е проведено.

Обосновал, че е налице пълно неизпълнение на задължението на ответницата – купувач по договора, да заплати покупната цена на имота в размер на 40 000 лв. съгласно уговорения в договора начин на плащане – по банков път по банкова сметка на продавача на осем равни месечни вноски от по 5000 лв.

Съобразил установеното по делото, че ответницата е превела сумата от 40 000 лв. от собствената си банкова сметка по платежна сметка на продавача, открита в „Изипей“ АД.

Изтъкнал, че „Изипей“ АД не е банка /кредитна институция/ по смисъла на чл. 2 от ЗКИ. От вписванията в търговския регистър и от водения от БНБ публичен регистър по чл. 19 от ЗПУПС за лицензираните дружества за електронни пари в Република България извел, че „Изипей“ АД е дружество за електронни пари по смисъла на ЗПУПС, което има право да предоставя като допълнителна дейност по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС платежни услуги по чл. 4, т. 1, 2, 3, 5, 6, 7 и 8 от ЗПУПС, т.е. услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка /т. 2/. Независимо, че освен останалите дейности, за които са лицензирани, банките могат да извършват платежни услуги по смисъла на ЗПУПС /чл. 2, ал. 2, т. 1 от с.з./ изтъкнал, че разликата между платежните услуги, извършвани от банки и тези, предоставяни от други доставчици, е съществена, доколкото редът за лицензиране на кредитните институции и останалите доставчици на платежни услуги е различен, съответно – значително по-високи са изискванията към дейността на кредитните институции, а гаранциите за сигурност на плащанията и защитата на спестяванията на титулярите на банкови сметки са значително по-високи. При отчитане на тези специфики направил извод, 4 че след като в договора за покупко-продажба е посочено, че цената на имота следва да бъде заплатена по банков път по банкова сметка, точното изпълнение на задължението на купувача съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД изисква плащането да бъде извършено по банкова сметка на продавача /по платежна сметка, открита в банка/, каквото е конкретното съглашение в договора относно начина на изпълнение на задължението, непроменено от страните с последващо споразумение. Отбелязал, че в случая ответницата е превела цената на закупения имот не по банкова сметка, а по платежна сметка, открита в дружество за електронни пари с право да извършва допълнителна дейност като доставчик на платежни услуги, поради което, независимо от данните, че сумите са постъпили по тази сметка, задължението на ответницата не е погасено съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗЗД. За недостоверни приел обясненията на ответницата и свидетелските показания на фактическия й съжител относно причините за откриване на сметка в „Изипей“ АД, а не в банка. Съобразил в тази връзка безспорно установеното по делото, че непосредствено след превеждане и постъпване на сумите от банковата сметка на ответницата по сметката на продавача в „Изипей“ АД, сумите са били изтеглени и получени не от продавача, а от трето лице – свидетеля И. П. И., който е фактически съжител на ответницата. Взел предвид, че по делото няма никакви доказателства, че преведените от ответницата и изтеглени от сметката в „Изипей“ АД от партньора й суми са предадени на продавача и получени от него – факт, който следва да бъде установен с разписка съгласно чл. 77 от ЗЗД. С оглед на това приел твърденията на ответницата, че сумите са предадени на продавача за недоказани. При липсата на документ за получаване на сумите от продавача изтъкнал, че е без правно значение дали той е присъствал при тегленето на сумите – факт, който, освен недоказан, приел и за невероятен, предвид възрастта на продавача; здравословното му състояние и нежеланието му по твърдение на ответницата да извършва банкови операции. Заключил, че е налице пълно неизпълнение на задължението й да заплати цената на закупения имот, като основание за разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и за уважаване на ревандикационния иск, в който смисъл постановил и крайния си акт.