Определение № 4532 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4532 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501164 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. И. П. срещу определение от 22.12.2025 г. по гр.д. № 18852/2025 г. на СРС, 159 състав, с което съдът е отхвърлил искането на ищцата за изменение на решението по делото в частта на разноските.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че в случая ответното дружество е дало повод за завеждане на иска от страна на ищцата, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди, че е отправила искане за отписване на процесното задължение, но ответникът не е предприел такива действия. Посочва, че ако съдът е считал, че ответникът не търси вземането си, е следвало да прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес от страна на ищеца. Предвид изложеното иска да се отмени определението и да се постанови друго, с което да се присъдят на ищеца разноски, за които е представен списък на основание чл. 80 ГПК.

С писмен отговор „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД счита жалбата за неоснователно. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като е направил признание на иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. При условията на евентуалност сочи, че е адресирал възражение за прекомерност на търсения от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното иска да се остави жалбата без уважение.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по приложеното дело, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Производството по гр.д. № 18852/2025 г. по описа на СРС, 159 състав е образувано от Б. И. П. срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД по чл. 124 ГПК, че ищцата не дължи по отношение на ответника сумата в размер на 4 394 лева – главница по договор за кредит, сключен с „Юробанк България“ АД на 26.03.2005 г., което вземане е прехвърлено на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 18.12.2024 г. и се претендира от ответника за плащане, отразявайки същото в Централен кредитен регистър към БНБ като вземане с идентификатор на кредит РВ03217715, като счита че вземането се явява погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност.

С отговора на исковата молба ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД заявява, че признава иска и че не е дал повод за завеждане на делото.

С решение от 03.10.2025 г. първоинстанционният съд е постановил решение, с което е уважил иска при признание на основание чл. 237, ал. 2 ГПК и е осъдил ищцата да заплати разноски на ответника в размер на 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

На 20.10.2025 г. ищцата Б. П. е подала възражение по чл. 248 ГПК и е поискала да се измени решението в частта за разноските. Ответникът е депозирал становище по искането.

С обжалваното определение от 22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 18852/2025 г. на СРС, 159 състав, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на Б.

И. П. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователно.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските, които е направил ищецът следва да бъдат възложени в тежест на ответника, освен ако последният е признал иска и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. В този случай разноските се възлагат върху ищеца. Двете предпоставки следва да са налице кумулативно.

С оглед данните по делото и приложените към исковата молба доказателства, съдът намира, че не е налице предпоставката посочена в чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да не е дал повод за предявяване на иска.

За да този си извод настоящият въззивен състав съобрази данните по делото, че ежемесечно „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подавало информация в Централен кредитен регистър за задълженията на ищеца, включително и след отправеното му от ищцата искане за отписване на задълженията по давност. Според изискванията на чл.

10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР институциите по нея са длъжни да събират и подават към регистъра информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване, като по смисъла на възприетото в облигационното и търговското право погасяване настъпва не само при плащане на задължението, но и при останалите предвидени способи като прихващане, опрощаване, сливане, погасителна давност и др., водещи до погасяване на правоотношението, а при липса на изрична уредба в Наредбата за предвидените в нея случаи следва да се използва понятието в същия смисъл, като всяко погасяване на част или цялото задължение, включително по давност, представлява изменение на кредита и следва да се подаде съответната информация в ЦКР. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР информацията за кредитната задлъжнялост за клиентите включва данни както за текущото състояние на кредитите, така и за просрочията по активни и по погасени 2 кредити за 5-годишен исторически период.

Следователно след извънсъдебното позоваване на изтекла погасителна давност за кредитора е била открита възможността да отрази погасяването на задълженията по давност както в своето счетоводство, така и да подаде съответната справка за това пред ЦКР. В случая е проявено бездействие и подобни действия не са предприети, което именно е станало и повод за завеждане на делото.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и при уважен иск разноски се дължат на ищцата. От нея са извършени разноски в размер на 775,76 лева, от които 175,76 лева за държавна такса и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът счита за основателно въведеното в процеса от ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

За този си извод съдът съобрази, че при произнасянето си относно размера на адвокатското възнаграждение не е обвързан в преценката си от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд. С цитираното решение се прие, че:

„Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.“. След като предвиденото възнаграждение в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не обвързва съда, преценката следва да се извърши като се вземе предвид вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В този смисъл е и практиката, застъпена в определение по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I Т.О. и определение по т.д. № 1990/2023 г. на ВКС, II Т.О. В разглеждания случай при определяне на размера на възнаграждението следва да се отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че производството е приключило в едно съдебно заседание, с постановяване на решение при признание на иска, което е относимо към преценката за количеството извършена работа. Съдът отчита обстоятелството, че при сключване на договора адвокатът не е в състояние да прогнозира процесуалното поведение на другата страна и хонорарът се уговаря с оглед оптималното развитие на процеса, но при направено възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК решаващият орган е в правото си да присъди по-нисък размер на претендирания хонорар, като при произнасянето си ще съобрази обстоятелствата така, както са се развили. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че претендираното за исковото производство адвокатско възнаграждение на ищцата следва да се намали от 600 лева на 400 лева /204,52 евро/. Ето защо следва да се присъдят разноски на ищцата в общ размер на 294,38 евро /575,76 лева/.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да отмени изцяло обжалваното определение и да постанови друго, с което да се остави без уважение искането на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, заявено по чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноски и да се присъдят разноски на ищцата в горепосочения размер.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба на Б. И. П. определение от 22.12.2025 г. по гр.д. № 18852/2025 г. на СРС, 159 състав, с което съдът е отхвърлил искането на ищцата за изменение на решението по делото в частта на разноските и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за възлагане на разноски върху ищцата Б. И. П. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК: 200644029, с адрес: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, да заплати на Б. И. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.

Дианабад № 31А, сумата 294,38 евро /двеста деветдесет и четири евро и тридесет и осем евроцента/, представляваща разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4